Рисковете от ратификацията на споразумението и окончателното му влизане в сила в пълен вариант многократно надхвърлят потенциалните ползи, алармираха на пресконференция в София граждански организации. Те са категорични, че гласуването на СЕТА от страна на българските депутати е на път да се случи без никакъв обществен дебат по темата.
Българското правителство подписа Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (познато СЕТА) през октомври 2016 г. без министрите дори да се съберат и да проведат разговор по темата. В края на юни 2019 г. управляващите внесоха законопроект за ратификация на СЕТА в Народното събрание, припомни Ваня Григорова – икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“ и председател на Сдружение „Солидарна България“.
Григорова подчерта, че според мотивите на кабинета сме защитили в достатъчна степен българските интереси в преговорите по оформяне на договора, но в такъв случай е необяснимо защо няма нито едно защитено българско географско означение. „За разлика от Франция и Италия, например, които имат няколко десетки защитени географски наименования, което може да им даде пазарно предимство на канадския пазар. Въпреки това Италия заяви, че няма да ратифицира споразумението, тъй като не всички италиански наименования са защитени“, подчерта Григорова.
Министерството на икономиката твърди, че вече има значими икономически ефекти от предварителното влизане в сила на договора като ръст на износа към Канада, коментира още тя. „Всъщност за последната отчетна година делът на българския експорт към отвъдокеанската държава е едва 0,24% от целия. Почти три пъти по-висок е бил този дял преди 18 години, а пикът в абсолютна стойност е отбелязан през 2012 г. преди да е подписано каквото и да е търговско споразумение. Обективни анализи сочат, че не могат да се очакват особени икономически ползи, тъй като митата в огромната си част вече са премахнати“, съобщи Ваня Григорова.
За сметка на това ЕС е заплашен да загуби около 240 000 работни места в рамките на 10-годишен период, предупреди тя. „Отделните държави членки ще могат да бъдат съдени винаги, когато корпорация реши, че закон или стандарт нарушават дължимата ѝ печалба. Подобни механизми действат и в момента, макар и с по-ограничена възможност за въздействие“, подчерта Григорова.
„Например през 2009 г., поради тежката криза с боклука в столицата, беше прекратена концесията за почистване на София. Компанията, представяща за холандски инвеститор, но всъщност свързвана с г-н Румен Гайтански-Вълка, заведе дело срещу България. Арбитражът е приключен, но ние не можем да видим нито как, нито при какви условия. Междувременно стана ясно, че от няколко години общинската фирма за почистване – „Чистота-Искър“ АД, е преотдавала дейности на Гайтански като по този начин общинското дружество е загубило пари“, разказа Ваня Григорова.
Някои от най-сериозните притеснения за въздействието на СЕТА са свързани с т.нар. регулаторно сътрудничество, предвидено в споразумението, посочи Ивайло Попов от екологичното сдружение „За Земята“.
Въпросният механизъм поставя под риск възможността на държавите и на ЕС като цяло да въвеждат регулации. „Преди години страната ни въведе забрана за използване на цианиди при преработката на руда и това беше свързано с желанието на една канадска компания да я използва в България. СЕТА затваря подобни възможности. В същото време е известно, че Канада е в топ 3 на световните производители на ГМО и нескрито изразява надежди СЕТА да помогне за експорта ѝ към ЕС“, каза Попов.
Също така отвъдокеанските ни партньори имат далеч по-слаби регулации по отношение на използваните пестициди, хормони на растежа, антибиотици и др., предупреди той.
От „За Земята“ посочват, че една от основните цели за канадските преговарящи беше да се подкопае принципа на предпазливостта, който е в основата на европейските регулации. „И успяха със споразумението – всички използвани изрази като „устойчива търговия“ и прочие са пожелателни и няма механизъм за налагането им“, разкри Попов.
„СЕТА съдържа клаузи, които ще позволят допълнително разграждане на българската държава. Т.нар ratchet клауза позволява допълнителни приватизации и концесии, но забранява те да бъдат прекратени, а дейностите върнати в обществени ръце. Споразумението е живо – то ще продължи да се променя, без да е нужно изрично съгласие на всички държави членки. Всяка българска законодателна инициатива ще трябва да преминава през своеобразно одобрение на наднационален форум. По същество това е генерално отнемане на национален суверенитет. Отнемане на възможността народите са се самоуправляват“, предупреждават организациите, които през 2016-та година организираха в София протест срещу подписването на споразумението.
„Дори една държава да не ратифицира споразумението, то няма да влезе в пълната си сила. В случай, обаче, че бъде ратифицирано и след няколко години разберем, че то е неизгодно за България, няма да можем да излезем от него. Единственият вариант е Европейският съюз в цялост да го напусне. А възможността корпорации да ни съдят ще продължи да действа още 20 години, дори по някакво чудо да успеем да прекратим действието на СЕТА!“, добавиха Григорова и Попов.
About The Author
