Сред икономическите среди в САЩ в момента цари известна суматоха заради споровете колко пари биха могли да се съберат от федерален данък върху богатството. Икономистите Емануел Саез и Габриел Зукман, които работят с кандидата за президент Елизабет Уорън по предложението ѝ за 2% данък богатство за американци със състояние от над 50 млн. долара, твърдят, че чрез такъв налог могат да се наберат 187 млрд. долара през първата година (без да се бори предложеният допълнителен данък за милиардери). Но икономистът и съветник на Демократическата партия Лари Съмърс и професорът по право и финанси Наташа Зарин поставиха под съмнение тези изчисления. Според тях, данъкът върху богатството ще набере значително по-малко пари – вероятно между 25 и 75 млрд. долара годишно.
Съмърс и Зарин основават своята оценка на данъка върху недвижимите имоти. Правителството на САЩ в момента събира около 10 млрд. данъци от имоти на стойност над 50 млн. долара. След като най-високата ставка на този данък е 40% и като се предполага, че 2% от богатите хора умират всяка година, двамата изчисляват, че данък богатство от 2% върху тези състояния ще генерира около 25 млрд. долара приходи. Разбира се, в реалния свят богаташите никога не плащат данъци според максималната ставка – те избягват пълното облагане чрез законови вратички като например подаръци между съпрузи. На практика данъкът върху имуществото успява да обхване едва около 13.5% от тези богатства. Саез и Зукман обаче планират да затворят много от задните вратички. Според Съмърс и Зарин, ако предложеният данък богатство обхване на 100% богатствата над 50 млн. долара, приходите могат да достигнат 75 млрд. долара.
Това обаче също е далеч по-малко от прогнозата за приходи от 187 млрд. Как се обяснява тази разлика в изчисленията? Първо, Саез и Зукман заявяват в своя отговор до Съмърс и Зарин, че богаташите вероятно не отчитат голяма част от реалните си състояния. Според тях, една подсилена данъчна агенция ще сложи край на подобни хитрувания и ще ограничи укриването и избягването на данъци до 15% от общите активи. Съмърс и Зарин от своя страна се съмняват, че тези числа са реалистични.
Друга възможност е богатите да не са толкова богати, колкото смятат Саез и Зукман. Тъй като липсват достъпни данни за огромните богатства, икономистите са принудени да гадаят с колко точно пари разполагат най-богатите хора в страната. За тази цел те използват парчета от различни бази данни – Проучване на потребителските финанси, имотни данъци, данъчни отчети за капиталовите приходи и дори класацията Forbes 400. Изчисленията на база тези данни изисква много предположения и дори малки промени могат да очертаят много различни картини на това точно колко богатство реално притежава горният 1% или 0.1% от обществото.
Когато например екип икономисти от Федералния резерв се опита да изчисли какъв дял от богатството е в ръцете на 1%, те стигнаха до резултат от 31.5% – което е доста по-малко от оценките на Саез и Зукман. Според тях горният 1% е държал около 38.6% от националното богатство през 2016 г. Ако реалните състояния на най-богатите са по-близо до изчисленията на ФЕД, то това ще означава и че приходите от данък богатство ще са по-ниски.
Поради тези съображения има реална възможност данък богатство да не успее да събере големите приходи, очаквани от Уорън и нейните съветници. Разочароващите приходи, в съчетание с голямата и тромава бюрокрация, нужна за събиране на данъка, са причините много европейски държави в крайна сметка да се откажат от налозите върху богатството.
Но въпреки че тези рискове са реални, това не означава, че САЩ не трябва да пробват данък върху богатството. Ако приходите са по-ниски от очакваното защото богатите не са толкова богати, колкото се представя – или защото са започнали да акумулират по-малко активи като реакция на данъка – това също ще означава по-ниско неравенство и по-слаба нужда от преразпределение.
Същевременно, ако богатите се окажат също толкова способни да избягват данъка върху богатството, колкото са в избягването на имотните данъци, това само ще подчертае нуждата от множество видове облагане. Данъците върху доходите, капиталовите приходи, богатството и недвижимите имоти ще образуват нещо като отбрана в дълбочина – ако парите не бъдат прихванати в един етап на процеса, могат да бъдат прихванати и обложени в друг. Такъв тип многопластово облагане може би е единственият начин модерното държавно управление да противодейства на армиите от счетоводители и юристи, които изключително богатите хора имат на свое разположение. А ако данъкът върху богатството се окаже тромава бумащина, или не успее да преодолее конституционните възражения, винаги може да бъде премахнат и подменен. Налични са различни алтернативи, например по-високи данъци върху наследството и доходите. Битката разпределението на богатството да бъде направено по-справедливо ще е дълга и трудна.
