Критики към българската външна политика, както и към политиката на великите сили на Балканите отправи експрезидентът на България Георги Първанов (2001-2012 г.) по време на дискусия с граждани в Стара Загора.
„Мога да посоча много тежки грешки на политиката Борисов – проектите от „Големия шлем“, загубени 20 милиарда, а ние го питаме за бараката в бащиния му двор… Само от „Южен поток“ влизаха 500 милиона долара годишно. Загубихме много – добре, проектът не бил хубав, но какво идва насреща не виждам“ – коментира Първанов и продължи – „Американците знаят само „Не!“ и аз съм им го казвал в очите. Тяхната политика тук се свежда само до спиране на един или друг проект. Сега се чу, че ще вкарват газ на по-ниска цена, но питам къде е договора“. Той предположи, че след като бъдат доставени един-два кораба с втечнен газ на по-ниска цена, колкото „да развеят байряка и да ни откажат от други източници“, после цената ще стане съвсем различна. „Аз съм работил активно за диверсификация на доставките с Азърбайджан, но все още и един кубичен метър оттам не е влязъл, защото сега единственият сигурен източник е Русия“, каза още бившият президент.
По време на среща на тема „Родолюбието вчера, днес и утре“, организирана от движение „Иван Вазов“, Първанов отправи упреци и към руската политика на Балканите. „Русия много често е грешала тук. Всъщност аз не знам кой прави балканската им политика, но тя твърде често е грешна, да не кажа, че в много от случаите я няма. Просто нямат такава политика. Може би единственото изключение е по отношение на Сърбия и това е по някаква традиция повече от век. В Кремъл също смятат, че България им е даденост и нашата историческа признателност трябва автоматично да води до актуални проруски решения. Ние никога няма да спорим за историческия принос на Русия за Освобождението на България, но въпросът за отношенията ни е многопластов“, коментира Първанов в отговор на въпрос от залата.
Той бе откровен, че външен натиск върху политиката на страната е имало винаги, но въпросът е какво е било поведението на българските институции. Първанов изненадващо даде за положителен пример правителството на Симеон Сакскобургготски, с което имаше различия в сферата на външната политика:
„Да си спомяте по времето на царя някой президент или премиер да ни е размахвал пръст и да ни е търсил сметка? Ще се затрудните, защото имаха респект. А сега в последното десетилетие ние сме свидетели как посланиците отиват при премиера или при президента, за да им търсят сметка за едно или друго наше суверенно (надявам се) решение. Когато започна войната в Ирак пак имаше еуфория, външния министър каза – „Дайте да побързаме, за да не изпуснем Парада на победата!“. Някои не бързахме. И досега помня как тогавашният американски посланик каза, че президентът се е смъкнал до позицията на Ширак, което за мен беше огромен комплимент. Аз и Ширак! Защо да не политика да се прави по друг начин? Мина време, бях поканен в Белия дом. Сегашният премиер бил ли е в Белия дом? Не е. Понякога проявата на характер се уважава много повече от мишкуването. То не може да бъде национална политика“.
Междувременно председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която се намира на официално посещение в Москва, заяви, че България подкрепя разклонение на газопровода „Турски поток“, което да преминава през страната ни. Тя дори предложила това разклонение да се нарича „Балкански поток“. Българските управляващи се надяват, че така ще бъде засилена ролята на газовия хъб „Балкан“ (все още несъществуващ) и твърдят, че чрез него ще се постигне реална диверсификация на доставките и конкурентни цени, както за България, така и за Европа.
Пред председателката на горната камара на Федералното събрание на Руската федерация Валентина Матвиенко Караянчева е посочила, че София е заинтересована от политическия диалог с Москва, при който се ръководи от своите национални интереси и същевременно се придържа към общата политика на държавите-членки на ЕС и НАТО. Председателката на НС дори смята, че като пълноправен член на двете организации страната ни може да бъде мост в отношенията им с Русия. Тя е поканила компанията „Росатом“ да участва в конкурса за нов стратегически инвеститор за реализация на АЕЦ „Белене“, но е подчертала, че проектът ще бъде реализиран изцяло на пазарен принцип без държавни гаранции или договори за изкупуване на електроенергия на преференциални цени.
