Политиките на бюджетни икономии, неравенството и несигурността на работните места се отразяват зле на психичното здраве и правителствата трябва да противодействат на тези фактори, ако искат да предотвратят нарастване на психичните заболявания, предупреждава специалният докладчик на ООН по здравните въпроси.
В свое интервю пред вестник Guardian по повод изобличаващ доклад, публикуван в понеделник, доктор Дайнюс Пурас заявява, че прилагането на мерки за справяне с неравенството и дискриминацията биха били много по-ефективни в борбата с психичните заболявания, отколкото поставяния през последните 30 години акцент върху лекарствата и терапията.
„Това би била най-добрата „ваксина“ срещу психичните заболявания и би било далеч по-добро решение от прекомерната употреба на психотропни лекарства, каквато се наблюдава в момента“, изтъква Пурас, който представя заключенията си пред Съвета по човешките права на ООН в Женева. Той казва, че след финансовата криза от 2008 г. се прилагат политики, задълбочаващи разделенията, неравенството и социалната изолация, което на свой ред нарушава душевното равновесие на хората. „Мерките за остеритет не допринасят позитивно за психичното здраве. Хората се чувстват несигурни, чувстват се тревожни, емоционалното им благосъстояние страда поради тази несигурна ситуация“.
По думите му най-добрият начин да се инвестира в психичното здраве на населението е да се създаде подкрепяща среда навсякъде, включително в семейството и работното място. „Разбира се, терапевтичните услуги са нужни, но те не трябва да се основават на прекомерен биомедицински модел“, казва Пурас.
Докладчикът на ООН завява, че се акцентира прекалено върху опитите психичните заболявания да бъдат лекувани подобно на физическите болести, без да се мисли за социалните фактори, които допринасят за някои психични разстройства. Предписването на психотропни лекарства, особено антидепресанти, е нараснало значително в развитите държави през последните 20 години.
„Хората отиват за помощ при лекарите си и те им предписват медикаменти, което не е адекватен отговор на проблема. Ако вместо това държавниците вземат сериозно проблеми като неравенството, бедността и дискриминацията, може да се очаква и подобрение на психичното здраве на населението“, казва Пурас.
Най-новите данни на Световната здравна организация показват, че до 970 млн. души по света (около 13% от световното население) страдат от някакъв вид психични проблеми, а диагностицирането на състояния като депресия и тревожност е нараснало с над 40% през последните три десетилетия.
Тъй като психичните разстройства стават по-разпознаваеми и приемливи в обществото, това води все по-голям брой хора, търсещи помощ, което затруднява специализираните здравни услуги в много държави. Този феномен разделя специалистите на две групи – такива, които считат психичните болести предимно като резултат от биологични и неврологични проблеми (и съответно лечими чрез медикаменти и терапия), и други, които вярват че проблемът е много по-психологически и е резултат от социалната атомизация, бедността, неравенството и несигурността.
Заключенията в доклада на Пурас би трябвало да притеснят много правителства, които през последното десетилетие прилагат политики на остеритет и насърчават несигурността на трудовия пазар чрез реформи за „гъвкавост“ на трудовото законодателство.
„Неравенството е ключово препятствие пред психичното здраве в глобален мащаб. Много рискови фактори за лошото психично здраве са тясно свързани с неравенства в условията на ежедневието. Много рискови фактори също са свързани с разрушителното въздействие на това да гледаш на живота като на нещо несправедливо“, се казва в доклада.
С цел да се подобри психичното здраве Пурас призовава, наред с други неща, за намаляване на неравенството и социалното изключване, осигуряване на по-добри грижи за децата и училищни програми, бърза намеса в подкрепа на деца, страдащи от вредни условия и преживявания, по-силна синдикализация на работната сила и по-добри социални програми.
Докладчикът на ООН коментира критично и „прекомерното влияние на фармацевтичните компании в разпространението на пристрастна информация за проблемите на психичното здраве“ като заявява, че държавите трябва да противодействат на това. „Правителствата могат да направят много за предотвратяване на психичните разстройства, вместо да акцентират върху биомедицинското лечение. Нужно е да се прицелим в обществените отношения, а не в мозъците“, изтъква той.
About The Author
