Всяко тримесечие Федералният резерв на САЩ публикува Фискални сметки (статистика за финансовите потоци), които осигуряват поглед върху почти всички активи и пасиви в икономиката. На всеки три години Фед публикува и Проучване на потребителските финанси (SCF) – изследване сред домакинствата, което отчита много от същите активи и пасиви като другата статистика. В един съвършен свят, активите и пасивите от SCF биха отговаряли на съвкупните данни от фискалните сметки, но по различни причини това не е така.
Наскоро Федералния резерв публикува нов набор данни, наречен Дистрибутивни финансови сметки, които комбинират фискалните сметки и SCF. Те осигуряват тримесечни оценки на разпределението на богатството в САЩ, които отговарят на измерителите във финансовите сметки.
Новата статистика обхваща периода след 1989 г. – годината, от която се извършва проучването на потребителските финанси – и засега стига до четвъртото тримесечие на 2018 г. В тези данни се крият много открития, но едно е особено впечатляващо. Между 1989 и 2018 г. горният 1% от населението на САЩ е увеличил нетното си богатство с 21 трлн. долара. При долните 50% по доходи обаче нетната стойност на активите е спаднала с 900 млрд. долара за същия период.
За да извлека тези данни първо взех номиналните нетни активи за всяка група богатства, които са предоставени от Федералния резерв и извадих от тях дълготрайните потребителски стоки. Дълготрайните потребителски стоки са неща като автомобили и домашни уреди, които много изследователи не причисляват към богатството. В САЩ горният 1% притежава около 32 пъти повече дълготрайни стоки (в доларово изражение), отколкото долните 50%. Така че изваждането им понижава неравенството между двете групи.
След това приравних данните от 1989 г. спрямо 2018 г., използвайки индекса за потребителската инфлация. Федералният резерв прави същото, за да направи сравними данните за различните периоди в доклада за потребителските финанси.
Финалната сметка показва, че през 2018 г. горният 1% в САЩ притежава активи за близо 30 трилиона долара, а долната половина от обществото има повече дългове, отколкото активи. Това е резултатът от три десетилетия, през които най-заможните са натрупали огромни богатства, а нетната стойност на голяма част от населението е намаляла.
Мат Брюниг е основател на левия тинк-танк People’s Policy Project