Работническата партия на бившия бразилски президент Инасио Лула да Силва извести на своя сайт, че чрез своя депутат Пауло Пимента е информирала Европейския парламент за участието на САЩ в антикорупционната операция Lava Jato („Автомивка”), което влиза в разрез с конституцията на Бразилия. Пристигналият в Брюксел Пимента е предал подробен доклад по въпроса на евродепутати от групата Единна европейска левица/Северна зелена левица.
В документа се посочва, че американската роля в разследването „Автомивка” е нарушила основния закон, повеляващ подобни международни сътрудничества да се осъществяват под строгото наблюдение на бразилското министерство на правосъдието. А в този случай ведомството изобщо не е било информирано.
Докладът също така алармира, че в делото срещу Лула широко е застъпено явлението lawfare, както то е известно в англоезичната терминология. Това означава използване на юридически инструменти за постигане на политически и партийни цели. В случая обвиненията срещу Лула, за които и до днес не са представени обосновани доказателства, са послужили за хвърлянето му зад решетките и за осуетяването по този начин на участието му в президентските избори миналата година.
В документа се припомнят и разкритията на електронното издание The Intercept за недопустимото влияние на разследващия съдия по делото „Автомивка” и срещу Лула – Сержио Моро, върху съдиите, натоварени с взимане на решения по този казус. Миналата седмица изданието публикува записи от разговорите, водени в една от социалните мрежи между Моро и съдиите.
Публикуването на тези разкрития предизвика трус в бразилското общество, което от години беше свикнало с изграждания от медиите геройски образ на Моро като безкомпромисен борец с корупцията. От изтеклите записи обаче личат циничните му откровения как единствената негова мотивация да преследва Лула и другите дейци от Работническата партия е чисто политическа – да не допусне повече левицата на власт в Бразилия. За да постигне това, той не се свени да притиска и съдиите да преглъщат силно куцащи откъм достоверност „доказателства”, сочат записите.
Още при избухването на скандала разкрилите се факти бяха омаловажени от Моро, който сега вече е министър на правосъдието в правителството на крайнодесния президент Жаир Болсонаро (избран в изборите, в които соченият за неоспорим фаворит Лула не участва заради присъдата, издействана тъкмо от Моро). Бившият съдия и днешен министър обяви, че записите са манипулирани, че той не си спомня какво точно е било съдържанието на разговорите, тъй като отдавна бил излязъл от онази социална мрежа, че не можело да им се има доверие, тъй като те били извадени с хакерски практики, тоест незаконно.
Същото Моро повтори и при явяването си на 19 юни на изслушване пред специализираната комисия, сформирана в Сената заради скандала. Любопитното е, че той добави и конспиративен елемент с модерен антируски привкус – многозначително изтъкна пред депутатите, че въпросната социална мрежа („Телеграм”), в която са се водели компрометиращите го разговори и която после е била хакната, за да се извадят те, е създадена в Русия…
Президентът Болсонаро междувременно многократно изрази подкрепата си за Моро и обяви пред медиите, че вероятността да го отстрани от правителството си заради скандала е „нулева”.
Очевидно надеждата на управляващите е всичко да отшуми като „всяко чудо за три дни”, но едва ли ще стане така. Защото бразилската антикорупционна сага, постоянно подклаждана от Моро от 2014-та насам, отекна и в мащабното дело за злоупотреби на бразилския строителен гигант „Одебрехт”- а то повлече разкрития за подкупване от десетилетия на многобройни и леви, и десни политици из цяла Латинска Америка, а дори и в Африка. Така че колкото и да им се иска и на Моро, и на Болсонаро да заметат боклука под домашния килим, мръсотията очевидно тепърва ще им носи главоболия, включително на международен терен.
Разбира се, изпитаното средство за разсейване на публиката от парливия проблем с нещо зрелищно и шумно беше незабавно приложени от Болсонаро. Тясно свързан с много силните в Бразилия евангелисти, които сериозно допринесоха за президентската му победа, той стана първият държавен глава на страната, участвал на 20 юни в тяхното ежегодно масово „Шествие на Исус” в Сао Пауло, наподобяващо повече карнавал със семейна ориентация, отколкото религиозно мероприятие.
Трябва да се има предвид, че около 30% от 190-те милиона бразилци се определят като евангелисти. В Камарата на депутатите днес те са представени по-масово от когато и да било по-рано – евангелисти (макар и от различни клонове) са 90 от общо 513-те депутати. Към тази църква принадлежи настоящата, втора съпруга на Болсонаро, както и синовете му, които са и негови важни политически сътрудници. Впрочем, самият Болсонаро не се води евангелист, а католик. Но по време на предизборната си кампания ползваше за своя трибуна тъкмо евангелистка телевизия.
След фиестата на евангелистите, които пламенно отстояват „семейните ценности”, Болсонаро ще пробва да подсили образа си на демократ като преглътне и планирания за неделя прайд на също доста масовото в Бразилия ЛГБТ движение.
Дали обаче това ще е достатъчно, за да се разсеят бразилците и светът от разкритията за бруталната съдебна разправа с Лула?…
Може да се припомни, че в състоялата се на 14 юни в Бразилия национална стачка против планираната от правителството на Болсонаро пенсионна реформа участваха общо над 45 милиона души в 380 града. Страната беше практически парализирана, защото спря включително и транспортът – метро, влакове, автобуси, камиони, самолети и т.н. Бразилското общество очевидно още не е загубило рефлексите си за съпротива.
About The Author
