Автономни синдикати и работнически колективи от София, Пловдив, Ямбол, Видин и Варна учредиха нова „Автономна работническа конфедерация“ (АРК).
На синдикална конференция във Варна бяха обсъдени въпросите за самоорганизацията на работното място, воденето на успешни кампании срещу работодателския произвол, подобряване на връзките и солидарността между работници от различни сектори и градове и други.
Събитието бе открито от секциите на автономните работнически синдикати, които разказаха за своите борби през изминалата година, включващи създаването на нови секции, няколко успешни кампании срещу собственици на ресторанти и строителни компании, неизплатили заплатите на работниците, както и участие в протестите на медицинските сестри и социалните протести срещу покачването на цените през ноември.
Работници от Художествената галерия във Варна споделиха своя опит в самоорганизацията на работното място, давайки примери със своята наскоро учредена автономна синдикална секция там. Бивши работнички от „Пикадили“, а понастоящем активни синдикалистки, разказаха за своя опит във воденето на продължителна кампания срещу кражбата на заплати, при която след 9 месеца на протести и блокиране на улици, над 800 работници успяха да извоюват своите неизплатени заплати, а хиляди други работници с неизплатени заплати от цялата страна получиха достъп до Фонда за гарантиране на вземанията.
“Призовавам всички да не се отказват от своите права. Борете се! Заедно можем да постигнем много“, каза Мергюл Хасан, бивша работничка от „Пикадили“ и един от лидерите на протестите.
Споделеният опит беше оценен като изключително ценен от присъстващите, особено с оглед на факта, че сред работниците имаше и такива от варненска коработранспортна компания, които в момента водят борба за неизплатените си заплати.
По време на дискусионния панел през първия ден на конференцията, една от основните теми беше тази за нуждата от самоорганизация сред работниците – поемане на инициативата за синдикални дела и насърчаване за включване на колеги към тях.
„Този принцип е въплътен и в самата структура на автономните синдикати. В тях няма бюрокрация – синдикалните лидери са работници. Практическото изражение на този принцип е, че в този тип синдикати няма синдикални организатори на заплата към синдиката. Така материалния интерес на синдикалните лидери и организатори остава в предприятието, където е и този на техните колеги, тъй като и те самите са работници на заплата в същите фирми или предприятия и имат същия интерес да се борят за тяхното подобрение, а не да влизат в скрити договорки с управата или да бъдат поставени в зависимост от някаква вътрешно-синдикална йерархия, както често наблюдаваме в големите казионни организации“, обясняват от АРК.
“Ние сме тук, за да говорим за практическите възможности за изграждане на солидарност сред работниците както в България, така и в международен план. Да говорим за реалните практически мерки, които можем да предприемем, за да се защитим и да се организираме като класа“, заяви Димитър Димитров, сезонен работник и синдикалист от Варна.
На събитието присъстваха и работници и синдикалисти от градския транспорт, някои от които с десетилетия опит в синдикалните борби. Те споделиха своя опит в организирането на стачки в транспорта, като присъстващите чуха истории от първа ръка за легендарната стачка на транспортните работници във Варна, при която те, заедно с докерите, присъединили се към стачката в знак на солидарност, успяват да свалят ръководството на компанията и да наложат своите искания.
На конференцията в Морската столица присъстваха и чуждестранни гости от Централната синдикална организация в Швеция (SAC), дошли с цел да обсъдят с автономните синдикати възможностите за сътрудничество в организацията на работниците в сферата на сезонния труд в Швеция, голяма част от които идват от страни от източна Европа, включително България.
Едно от най-важните събития на тази конференция бе свързано с реализацията на една идея, която бе арена на оживени дискусии през последната година, а именно създаването на общонационална обединение на автономните синдикални организации. Така присъстващите работници, представители на своите автономни синдикални организации от София, Пловдив, Видин и Варна, учредиха Автономна работническа конфедерация (АРК), като към нея се присъединиха и индивидуални работници от други градове.
По време на изказването си, Евгени Никитин, работник в IT сектора и член на варненската автономна секция заяви, че не гледа на автономните синдикати като на единствените синдикални организации, водещи класова борба, а напротив – като на част от борбените организации на работническата класа, наред с много други.
„Затова ние целим да изградим връзки с други работнически колективи и синдикални организации. Целта не е всички, които се борят за защита на класовите интереси на работещите да се включат в една организация, а по-скоро да се изгради една солидарна мрежа на сътрудничество и координация между всички, които водят тази борба, не в интерес на една организация, а в интерес на работниците като цяло”, коментира той.
Сред непосредствените цели, работниците поставиха и мобилизиране на силите на организацията в помощ на индивидуални работници или групи работници станали жертви на неизплатени заплати, неправомерни уволнения и др.
„Барикада“ публикува част от документа с принципите, около които са се обединили работниците в новата конфедерация:
“Автономната Работническа Конфедерация е синдикална организация, която е независима от държава, бизнес, политически партии, фондации и чужди посолства. И не прави компромиси по този въпрос!
Автономната Работническа Конфедерация е демократична организация, отделните членове и секциите са равнопоставени, а решенията се взимат на общи събрания.
Автономната Работническа Конфедерация е класова организация, която е отворена за работници, безработни, студенти и пенсионери – без разлика на убеждения, пол, възраст, раса, религия или етническа принадлежност!
Автономната Работническа Конфедерация безкомпромисно защитава, трудовите и човешки права на членовете си, пред държавни или европейски институции, работодателски организации, частни фирми или съдилища.
Автономната Работническа Конфедерация не подкрепя политически партии, не участва в предизборни кампании, не издига кандидати.
Автономната Работническа Конфедерация отхвърля казионния синдикализъм и синдикалната бюрокрация. Вътрешната организация, стратегията и тактиката на синдикалните секции на конфедерацията са базирани на самоорганизацията на работниците.
Автономната Работническа Конфедерация не участва в “тристранката”, нито в другите форми на “социален диалог” с работодателите и държавата.
Автономната Работническа Конфедерация е част от международното работническо движение и поддържа връзки със сродни по цели и принципи, групи и организации.”
Непосредствените цели, които работниците учредили АРК си поставиха са подпомагането на други работници да се организират в свои синдикални секции, създаване на солидарна мрежа за взаимопомощ между секциите на Автономната Конфедерация и други борбени формални и неформални работнически синдикати и колективи.
В същото време, новата работническа конфедерация не ограничава своите цели до работното място. Друга част от непосредствените цели, които организираните работници си поставиха са:
– незабавно и несимволично увеличаване на доходите ( заплати, пенсии, помощи, детски надбавки и др.
– намаляване на възрастта за пенсиониране и нова пенсионна система.
– незабавен край на търговията с човешкото здраве; безплатно и общодостъпно здравеопазване; достойно заплащане на труда на медицинските работници.
– безплатно, светско и общодостъпно образование.
– противопоставяне на политиката на съкращаване на обществени разходи, приватизация, либерализация, дерегулации и т.н.
– социализация на всички обществени услуги – ток, вода, парно, транспорт, както и прекратяване на концесиите за полезни изкопаеми.
Основното средство на Конфедерацията за постигане на поставените цели и задачи е силата на организираните работници! В дългосрочен план, работниците отчитат факта, че генерално решение на тежките системни проблеми, в рамките на днешната капиталистическа система не съществува! Затова, новата работническа организация вижда себе си като част от световното движение за едно ново, свободно, безкласово общество, основано на принципите на свободата, равенството, солидарността и взаимопомощта!
За председател на новата конфедерация беше избрана Мергюл Хасан. След формалното учредяване на новата конфедерация беше подписано споразумение за сътрудничество и взаимопомощ с шведската Централна работническа организация, като освен признанието на двете организации за приятелски, споразумението ще има и реално практическо изражение в сферата на сезонния труд – всички работници, членуващи в Автономната работническа конфедерация, ще получават пълна синдикална защита докато работят в Швеция, без да се налага да членуват в шведски синдикат.
Стремежа и на двете синдикални организации е, чрез тази първа стъпка, заедно да заработят в посока на организирането на сезонните работници и изобщо работниците мигранти така, че не само да са способни да защитават своите интереси срещу работодателите, но и да се включат в борбата срещу експлоатацията на транснационалните мрежи за трудова миграция като цяло.
Новата синдикална организация е отворена за работници от всички градове и сектори, решени да се борят за своите права на работното място и отвъд него, завършват от АРК и призовават всички желаещи да се свържат с тях чрез официалния им уебсайт или „Фейсбук“, където могат да получат допълнителна информация.