Настъпи моментът, за който китайският технологичен гигант Huawei Technologies се готви отдавна, пише Bloomberg.
Google обяви, че спира голяма част от бизнеса си с Huawei, изискващ трансфер на хардуер или софтуерни технологии. В неделя се разбра, че производители на процесори като Qualcomm, Xilinx и Broadcom са съобщили на служителите си, че няма да доставят електронни компоненти на китайския производител до второ нареждане. Тези компании се нуждаят от разяснение от страна на администрацията на Тръмп какво могат да продават на Huawei, без да нарушават въведените ограничения – така че явно предпочитат да не рискуват.
Подобна ситуация имаше когато бе забранено на китайския телеком ZTE да купува продукти от САЩ заради нарушаване на търговски санкции. Тогава щатските компании решиха да задържат всякакви доставки, докато се изнасят какво е позволено да изнасят и какво – не. Наложеното от САЩ ембарго бе вдигнато по-късно, но се отрази много тежко на сравнително малката китайска компания.
Bloomberg отбелязва, че ръководството на Huawei от близо година се готви за точно такъв сценарий – властите в САЩ да спрат доставките на компоненти за производството. Поради това китайската компания се е запасила с части за поне три месеца. Това не е много, но е показателно за това колко сериозно са приемали тази заплаха Huawei.
Има надежда, че най-новата ескалация е просто част от помпането на търговски мускули от страна на САЩ, и проблемът може да бъде решен в рамките на преговорите между Пекин и Вашингтон. Huawei, както и политическите лидери на Китай, обаче едва ли са толкова наивни, че да споделят тези надежди. Дори кратковременното ембарго ще представлява доказателство, че Китай вече не може да си позволи да зависи от външни фактори.
Поради това може да очакваме Китай да удвои усилията си за разработване на собствена мобилна операционна система, на собствени процесори, както и на собствени полупроводникови технологии (включително инструменти за разработка и производствено оборудване), както и да започне да прилага собствени технологични стандарти. Това може само да ускори процеса по оформяне на дигитална желязна завеса, което разделя света на две открояващи се и взаимно изключващи се технологични сфери.
Може да се очакват спънки. Първоначалната собствена китайска версия на Андроид – да я наречем Киндроид – няма да може да се сравнява с оригинала, разработван и поддържан от Google. Чисто китайските процесори ще са с по-лошо качество от тези, предлагани от Qualcomm и Xilin. Но ако предишните опити за разработване на местни продукти са се проваляли заради наличието на конкурентни западни продукти, то провалът вече няма да е опция в очите на китайското ръководство.
Пекин ще налива повече субсидии, за да подсигури, че местната индустрия не изостава. Много от тези пари ще бъдат пропилени – парите сами по себе си не могат да решат всички проблеми. Но след време китайското държавно финансиране ще спомогне за преодоляването на достатъчно затруднения, за да станат местните алтернативи достатъчно жизнени, ако не и сравними с вносните технологии. Малко е вероятно в САЩ да се намери достатъчно политическа воля, за да бъдат субсидирани местните технологични компании в същата степен. Първоначално няма да има и нужда от това заради текущото технологично превъзходство на САЩ. Но позицията на Huawei като лидер в 5G технологиите показва, че това предимство няма да бъде вечно.
Така че вече се намираме в началото на технологичната студена война. Победителят няма да е този с най-добри бойци, а този, който е по-способен да издържа на продължителните загуби.
About The Author
