Предизборно ухажване на пацифисткия електорат или принципно отхвърляне на агресивната политика на Белия дом е решението на правителството в Мадрид начело със социалиста Педро Санчес да оттегли по „технически причини” испанската фрегата „Мендес Нуниес” от бойната група начело с американския самолетоносач „Ейбрахам Линкълн”, насочила се към Персийския залив?
Откакто през 2003 г. тогавашният испански министър-председател от дясната Народна партия и виден проамерикански „ястреб” Хосе Мария Аснар вкара Испания във войната в Ирак, и година по-късно последва кошмарният ислямистки атентат на мадридската гара „Аточа” с над 200 жертви, испанците са болезнено чувствителни на тема каквото и да е ангажиране с американски военни акции в чужди страни. Да напомним, че атентатът на „Аточа” обърна резултатите на състоялите се броени дни по-късно избори в Испания и на власт дойде социалистът Хосе Луис Родригес Сапатеро, който незабавно изтегли испанския контингент от Ирак. После до края на управлението си през 2011 г. бе открито мразен от Вашингтон и се сблъска с немалко американски обструкции в политиката си.
Избирателите в Испания като цяло, а особено пък онези, които гласуват за социалистите, си остават подчертано пацифистки настроени. И в момента, на фона на усиленото дрънкане на оръжие от страна на Съединените щати в противопоставянето им срещу Иран, масовите нагласи сред испанците са категорично против страната им да участва в това.
Така че настоящият премиер Педро Санчес няма как да не се съобразява с тази реалност. Партията му току-що – на 28 април – спечели убедителна победа в извънредните парламентарни избори в страната. Но изборният маратон продължава. Следва евровотът на 26 май, който в Испания съвпада и с гласуване за кметове и местни органи на властта. В такъв деликатен момент Санчес няма никаква мотивация да си подлива сам вода и да дразни избирателите, партнирайки на американското войнолюбие спрямо Иран. Но пък очевидно и не му е изгодно съвсем открито да се опълчи на Вашингтон, защото проблемите, които си имаше Сапатеро навремето, със сигурност му присветват като червена лампичка.
Ето защо решението за оттеглянето на испанската фрегата „Мендес Нуниес” от навлизащата в Персийския залив бойна група начело с американския самолетоносач „Ейбрахам Линкълн” бе представено като предизвикано от „технически, а не политически причини”. Така го обяви намиращата се в Брюксел военна министърка на Испания Маргарита Роблес. Тя обясни, че настоящата мисия на американската група бойни кораби се разминавала с онова, което било уточнено между Мадрид и Вашингтон още преди две години, когато са договорени сегашните съвместни учения. Тогава двете страни се разбрали испанската фрегата да отработва оперативната съвместимост с американската армада по време на околосветска обиколка, която да е посветена на 500-годишнината от първото такова пътешествие, осъществено между 1519 и 1522 г. от португалеца Фернандо Магелан под егидата на испанската корона. Само че в момента американските кораби начело с „Ейбрахам Линкълн”, които щяла да съпровожда испанската фрегата, се насочват към Персийския залив и то с ясно заявената от Вашингтон цел да сплашат с военна мощ Иран.
„Щом американското правителство смята, че самолетоносачът „Ейбрахам Линкълн” трябва да отиде в определена зона за определена мисия, която по никакъв начин не е била съгласувана в Испания, ние временно напускаме тази бойна група,” заяви Маргарита Роблес. Испанската фрегата, която в момента се намира в Индийския океан, се насочва към Мумбай, Индия, където ще изчака американските кораби да излязат от Персийския залив, за да продължи нататък обиколката с тях. Но Роблес не изключи решението на Испания за „временно” излизане от учението да се превърне в постоянно в зависимост от развитието на събитията.
Още при първата вест за това решение американското посолство в Мадрид поиска обяснения от испанското външно министерство защо Вашингтон не е бил уведомен предварително. Испанските дипломати обаче отговориха, че решението не е взето по дипломатическа линия, а от министърката на отбраната, която по свои канали била уведомила навреме Пентагона.
Испанският външен министър Жозеп Борел, който е водач на листата на испанските социалисти в евроизборите и бе в Брюксел в рамките на предизборно представяне, бе крайно лаконичен в коментарите си по темата за фрегатата пред испанските медии – нещо, което не е обичайно за него. Запитан дали правителството в Мадрид е премерило внимателно всички последствия, които може да има оттеглянето на фрегатата, Борел отговори само: „Да, разбира се”. При настояване от страна на журналистите за повече подробности, той добави: „Предпочитам да не навлизам в тези подвижни пясъци. Ситуацията е сложна”. Но за да избегне прекалено драматични тълкувания, подчерта още: „Все пак не бива случаят да се пресилва”.
Правителството в Мадрид бе атакувано по темата и на вътрешен терен. Лидерът на либералната партия „Сюдаданос” Алберт Ривера се възмути и настоя премиерът Педро Санчес и екипът му незабавно да дадат обяснения за решението относно фрегатата.
Напоследък кабинетът на Санчес влезе в остър спор с Вашингтон и по повод активирането на американски санкции, удрящи по чужди фирми, които инвестират в Куба. Тези мерки могат сериозно да засегнат испански компании, които представляват около 70% от цялото чуждо участие в кубинския туризъм. Гостувалата в Хавана испанска министърка на индустрията, търговията и туризма Мария Рейес Марото категорично заяви, че Мадрид ще брани от подобни посегателства не само испанския бизнес, но и Острова на свободата, в чието развитие инвестира. Министърката изтъкна също, че Испания е двигател и на цялостната позиция в същия дух, заета от ЕС.
В същото време обаче лично премиерът Санчес зае открито проамериканска позиция по кризата във Венесуела и стана инициатор на европейски терен за признаването на самообявилия се за временен президент венесуелски политик Хуан Гуайдо. Впрочем, за това решение в испанското правителство вече съжалявали, заяви неотдавна лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас, позовавайки се на свой разговор с източници от външното министерство на страната. На думите му тогава незабавно реагира Жозеп Борел, който отрече Иглесиас да е разговарял с важни фактори в министерството. Но не коментира същността на казаното от водача на „Подемос”.
Може да се припомни и друг противоречив момент в политиката на управляващите испански социалисти по гореща международна тема. Правителството на Санчес така и не спря продажбата на испанско оръжие за Саудитска Арабия, която употребява доставките в безпощадната си война в Йемен, предизвикваща многобройни жертви сред мирното население. Пореден саудитски кораб отнесе на 13 май нова такава оръжейна партида от испанския град Сантандер.
About The Author
