Куба е световен първенец по принцове и принцеси на глава от населението. Който не вярва, да взима самолета за Хавана и да проверява на място. Още с кацането ще разбере как виждат кубинците хората около себе си, било познати, било непознати. Отвсякъде ще чува фрази от рода на: „Принце мой, ще ми помогнеш ли с куфара?”, „Принцесо прекрасна, нали ще ми донесеш една студена водичка?”, „Каква музика да ви пусна, принцеси обични, докато ви карам?” И така ще е на всяка крачка. За разнообразие обръщенията може да варират и между „любовчице”, „небенце”, „сладост”, „бебче”, „хубавице/хубавецо”, „приятелко/приятелю” и т.н.
Дори при най-баналното битово общуване кубинците сипят наоколо толкова сърдечност и любвеобилност, че веднага се усещате пренесен в един по-добър свят. Въпреки нелекия си живот, постоянно препъван от нови и нови мимикрии на несвършващата американска блокада, тези слънчеви хора са главното богатство на страната си. И главната притегателна сила за потоците туристи, заливащи ежегодно Острова на свободата. За 2018-та гостите от чужбина са били 4,7 милиона, а през настоящата 2019-та се очакват вече 5,1 милиона.
„Докато други бият тъпаните на войната, ние предлагаме мир, гостоприемство, сърдечно общуване, приятелство.” С такива думи кубинският министър на туризма Мануел Мареро Крус се обърна към стотиците гости, участници и журналисти от 53 страни, включили се в 39-тото издание на провеждащото се на Острова на свободата международно туристическо изложение FITCuba 2019.
Тази година форумът е посветен на 500-годишнината от раждането на „перлата на Карибите” – кубинската столица Хавана. Градът е основан от испанците на 16 ноември 1519 г. и е прочут с богатата си колониална архитектура. Следите, нанасяни по нея от времето и от безмилостните тропически урагани, сега усилено се заличават с многобройните ремонти, подети в старата градска част. Повечето ще бъдат завършени за кулминацията на юбилейните тържества през ноември т.г.
Всяка година FITCuba обявява някоя от вай-активно допринасящите за сътрудничеството с кубинския туризъм държави за „специален гост” на изложението. Сега по съвсем естествен начин тази роля се падна на Испания – страната, която има най-пряко отношение и към основаването на Хавана, и към голяма част от кубинското културно-историческо наследство, а и към най-актуалните събития около туризма в Куба.
Тези събития в момента са фокусирани върху ефекта от активирания на 2 май от президента на САЩ Доналд Тръмп член 3 от американския антикубински санкционен закон „Хелмс-Бъртън”. Самият закон е приет още през 1996 г., но член 3 от него е замразен и всички американски президенти досега на всеки 6 месеца са продължавали това замразяване. Докато накрая заобиколеният от „ястреби” и най-радикални представители на антикубинското лоби Тръмп не реши да активира въпросния член, за да „накаже” Куба още по-сурово заради „упорството” ѝ да отстоява своя модел на развитие и суверенните си отношения на солидарност със също взетата на мушка от Белия дом Венесуела. Целта е да се задуши икономиката на Острова на свободата, като се удари по чуждите инвестиции в нея.
Член 3 от „Хелмс-Бъртън” е в разрез с международното право и с нормите на Световната търговска организация. Той претендира за екстратериториален обхват и удря по компании и лица от трети страни, които използват някогашна собственост в Куба на американски граждани, национализирана след революцията – още през 1960 г. Тези бивши собственици (които в момента на национализацията може да са били и с кубинско гражданство) или техни наследници сега могат да съдят чужди фирми и инвеститори в кубинската икономика, използващи техни някогашни имоти.
Първите два такива искове бяха заведени още в момента на активирането на член 3 на 2 май. Те са насочени срещу американската компания за круизни кораби Carnival, чиито съдове правят обиколки из Карибско море и Мексиканския залив и редовно акостират в кубински пристанища. Съдят я кубино-американец, представящ се за „легитимния собственик” на пристанището на Сантяго де Куба, и американец, чиято семейна фирма е държала порта в Хавана.
От подобни искове са застрашени и многобройни европейски компании, които от десетилетия развиват активен бизнес с Куба чрез смесени фирми или договори за администриране. Голяма част от тези фирми имат амбициозни инвестиции в туризма, поддържайки хотели, ресторанти и други структури, разположени в национализирани навремето имоти.
Още при приемането на „Хелмс-Бъртън” през 1996 г. Европейският съюз реагира много остро и защити интересите на европейските компании, като подаде иск срещу САЩ в Световната търговска организация. Съгласи се да го оттегли само срещу ангажимента на Вашингтон да поддържа замразен член 3 от закона – нещо, което се спазваше досега, докато Тръмп не се отметна.
Сега отново реакцията на ЕС е много остра и категорична. В официално становище на висшата европейска представителка по външната политика и сигурността Федерика Могерини бе отправено предупреждение, че ако бъдат засегнати интереси на европейски фирми в Куба, ще последват ответни мерки с контраискове срещу американски компании, представени в ЕС. В същия дух реагира и Канада, която също има сериозно присъствие в кубинската икономика.
Основният двигател за общата европейска позиция по казуса е Испания, защото именно испански са около 70% от чуждите инвестиции в кубинския туризъм. Естествено, темата присъства като акцент и в изявите на представителната испанска делегация на FITCuba 2019, която се води от министърката на индустрията, търговията и туризма на Испания Мария Рейес Марото. На състоялия се ден преди откриването на FITCuba 2019 бизнес форум министърката увери включилите се в него над 100 испански фирми заедно с техните кубински партньори, че Испания и ЕС твърдо ще бранят интересите им. Всички компании ще получат писма с подробни обяснения на механизмите за защита на техните интереси. Ще бъдат открити и две специализирани консултантски бюра по темата – едно в Хавана и едно в Мадрид.
ЕС има готовност да подаде отново и иск срещу САЩ в Световната търговска организация, както през 1996-та, но засега се изчаква. Търси се решение чрез посредничество, защото „ЕС няма желание да влиза в търговски войни”, ако има начин въпросът да се уреди чрез преговори. Но твърдо ще брани интересите на европейските фирми и на развитието на Куба, за което те допринасят, подчерта Мария Рейес Марото.
А плановете конкретно на Испания спрямо Острова на свободата са амбициозни и с още по-широки перспективи, отколкото досега. Испанската министърка извести за създаването на специален фонд от 375 милиона евро, който ще подпомага испански фирми, инвестиращи в приоритетни за Куба сектори на нейната икономика.
В изказването си на официалното откриване на FITCuba 2019 в Конгресния център в Хавана, Мария Рейес Марото изтъкна заинтересоваността на Мадрид и на правителството на премиера Педро Санчес да допринася именно за развитието на Куба. „Ние сме тук, не само за да браним интересите на испанските компании, но и за да подадем ръка на кубинския народ, с който сме едно семейство, имаме обща история и култура,” каза министърката. Тя специално изтъкна честването на 500-годишнината на Хавана – град, представляващ част от културното наследство на човечеството – като важна спойка между Куба и Испания. „Разчитайте не само на испанските фирми, но и на испанското правителство, за да направим заедно повече за развитието на туризма в Куба. Имаме средствата и желанието за това,” каза Мария Рейе Марото. Тя изрично повтори решителното отхвърляне от страна на ЕС на член 3 от „Хелмс-Бъртън” като подчерта, че именно Испания е в основата на изработването на тази политика.
На свой ред домакинът на FITCuba 2019 – кубинският министър на туризма Мануел Мареро Крус, припомни цялостния негативен ефект от блокадата на САЩ срещу Куба върху икономиката на страната. Той посочи, че активирането на член 3 от закона „Хелмс-Бъртън” е поредна ескалация в тази необявена война на Вашингтон, която този път насочва острието си срещу партньорите на Острова на свободата. Министърът подчерта, че Хавана гарантира със своето законодателство неприкосновеността на чуждите инвестиции в икономиката си и че винаги ще бъде признателна и ще бъде редом с всички онези, които са ѝ подавали ръка в трудното оцеляване под бруталния американски натиск през годините. Мареро Крус специално изтъкна приноса в ефективното сътрудничество с Куба на Испания и Канада, като в испанския случай наблегна и на важната роля на Мадрид за цялостната позитивна политика на ЕС към Хавана. Министърът напомни, че Испания продължава да е главният инвеститор в кубинския туризъм и също наблегна на общия корен, свързващ двете страни в историята и културата. Той специално благодари и на испанската си колежка Мария Рейес Марото за „нейната смелост”, за категоричната позиция на страната ѝ и на целия ЕС по член 3 от „Хелмс-Бъртън”.
В подобен дух и с подобни оценки протече и състоялата се среща между кубинския президент Мигел Диас-Канел и Мария Рейес Марото, която беше приета от държавния глава заедно с редица представители на испанския бизнес. Диас-Канел също наблегна на кубинското законодателство, което изрично гарантира чуждите инвестиции. На срещат присъстваха наред с ресорния министър Мареро Крус, също и министрите на външните работи – Бруно Родригес – и на чуждите инвестиции – Родриго Малмиера. Специалното внимание, с което бе обградена Мария Рейес Марото и цялата испанска делегация, свидетелства и за специалната роля на Испания в развитието на днешна Куба, и колко високо Хавана цени това.
Така Мадрид взима очевиден реванш пред Съединените щати, над 120 години след като те се намесиха в последния момент във войната за независимост в Куба през 1898 г. и изтласкаха оттам бившата колониална сила, за да заемат мястото ѝ и да си присвоят този райски остров с толкова стратегическо положение. Заявявайки сега категорична политическа подкрепа както за развитието на Куба, така и против американските санкции, Испания печели стабилни позиции в своята най-любима някогашна колония. Толкова любима, че сред испанците битува една отдавна вкоренила се в езика им поговорка, която се използва за утеха, когато някой претърпи голям провал. Успокояват го винаги с фразата: „В Куба загубихме повече”.
Днес обаче може да се каже, че Испания си връща стократно загубеното, защото печели и симпатиите на кубинците като влиятелна световна сила, която ги защитава от посегателствата на САЩ, спомага за развитието на икономиката им и води след себе си по този път и целия ЕС.
„Ако искате да помогнете на кубинския народ, инвестирайте в нашия туризъм,” призова Мареро Крус и останалите държави, изпратили свои представители на FITCuba 2019.
Министърът отбеляза, че първенството по брой туристи в Куба продължава да държи Канада – нейни са 23% от всички чужди гости на Острова на свободата. 20% са европейците. Има забележимо нарастване сред руснаците, мексиканците, китайците и т.н.
Интересното е, че на второ място след канадците продължават да са американците, като от началото на миналата година има нарастване в посещенията им с около 40% най-вече по линия на круизните кораби, които идват и в Куба, наред с други пристанища в Карибско море и Мексиканския залив. Мареро Крус изрично поздрави и включилите се във FITCuba 2019 представители на САЩ – 50 предприемачи от 26 компании, които въпреки активирането на член 3 от „Хелмс-Бъртън” са решени да развиват и занапред туристическото сътрудничество с Куба. Антикубинската политика на Тръмп все пак е постигнала известен спад в броя на американските туристи.
В дните на форума бе представена и нова регионална инициатива – комбинирани маршрути, изработвани и поддържани съвместно от Куба, Мексико и Никарагуа. Със своя презентация привлече вниманието и Венесуела. Беше отправено посланието, че подобно коопериране е най-добрият отговор на народите в региона срещу агресивните действия на САЩ срещу тях.
Министър Мануел Мареро Крус отговори накратко и на въпрос на пратеника на „Барикада” за сътрудничеството с България областта на туризма: „Поздравявам вашата хубава страна, с която имаме дълга история на приятелство и сътрудничество. Броят на българските туристи в Куба нараства и ние ще се стараем да стават все повече. Винаги сте добре дошли у нас”.
Действително през миналата година е отбелязан чувствителен ръст на българите, гостували на Острова на свободата и за тази година се очаква те да надхвърлят 10 000 души.
Вече стана известно и коя ще е страната „специален гост” на следващия, юбилейния 40-ти форум FITCuba 2020. Това ще е Русия – държава, чиято политическа и икономическа подкрепа също е изключително важна за Куба.
В следващи репортажи очаквайте повече подробности за тазгодишния FITCuba 2019 с неговата богата културна програма и съпътстващи го обиколки из Пинар дел Рио, Матансас и Варадеро, както и за днешния пулс на 500-годишната, но вечно млада и жизнена Хавана.
Пратеничката на „Барикада“ Къдринка Къдринова отразява FITCuba 2019 по покана на министерството на туризма на Куба.
About The Author
