Близо един милион избиратели заявяват, че ще гласуват на изборите за Европейски парламент на 26-и май, но все още не са решили за кого. Това показват данните от национално представително проучване на агенция „Медиана“, осъществено сред 1008 пълнолетни граждани в периода 2 – 7 май.
„Медиана“ отчита, че с напредването на кампанията и отшумяването на имотните скандали около властта изглежда намалява и желанието да се гласува. Само за един месец хората определящи тези избори като важни за България са намалели от 51% на 38%. „Изглежда се наблюдава умора (и отвращение) от скандалите и политическата пропаганда съчетано с липса на ясна визия за промяна“, анализират социолозите.
Декларираната изборна активност продължава да е висока (около 70 %), но посоченото по-горе поставя съмнения дали тя ще се реализира.
39% заявяват, че категорично ще гласуват, а още 33% твърдят, че е по-вероятно да гласуват. В действителност пред изборните урни в крайна сметка ще отидат около 2.5 млн. избиратели, прогнозира агенцията.
Това намалява и реалния брой на хората, които искат да гласуват, но не са решили за кого, тъй като част от тях вероятно просто ще останат далеч от урните на 26 май. Все пак изразяващите желание да гласуват, които още не са решили за кого да дадат гласа, са достатъчно голям брой, за да обърнат вота във всяка една посока.
Две седмици преди европейските избори, сред твърдо решилите за кого да гласуват, дистанцията между БСП и ГЕРБ е 2% (31.9% срещу 29.9% от решилите да гласуват) в полза на партията на Корнелия Нинова. Не се наблюдава значимо увеличаване на електоралната тежест на БСП (прилив на нови избиратели), а отлив на избиратели от ГЕРБ (изчезва т.нар. „мека периферия“), пише „Медиана“.
Твърдото ядро на избирателите на ГЕРБ е силно мотивирано да защити своята партия и да участва на изборите. Преди месец те бяха значително по-разколебани от симпатизантите на БСП. Сега мобилизацията и в двете групи е практически еднаква. Вероятно това бележи края на ерозията на доверието в ГЕРБ (разбира се, при липса на скандали, „гейт-ове“ и други извънредни събития). ГЕРБ частично е възстановил доверието (или търпението) към себе си, което беше силно ударено от „Апартаментгейт“.
Според социолозите третата партия със сигурни евродепутати е ДПС. Въпреки участието и на ДОСТ в изборите, „Медиана“ посочва, че влиянието на партията на бившия председател на ДПС Лютви Местан, който основа ДОСТ след изгонването си, е преодоляно.
Под бариерата, но близо до нея, според „Медиана“ се намират две партии – Воля (4.9%) и ВМРО (4.7%). Следват ги НФСБ (3,9 %); „Коалиция за България (3,8 %); „Демократична България (3,4 %) и „Атака“ (2,6 %). За друга партия или независим кандидат са готови да гласуват 3.2% от избирателите.
Като цяло нито една от тези партии не може да бъде изключена от шансовете за преминаване на бариерата. Причината за това е, че към момента (8 май 2019 г.) близо един милион избиратели заявяват, че ще гласуват, но все още се колебаят за кого (а вероятно се колебаят и дали въобще да гласуват). „Люшването“ на тази огромна маса избиратели в една или друга посока може да изстреля практически всяка партия над изборната бариера.
Данните показват слабо желание за използването на преференциите при гласуване (8.5 % заявяват, че ще ги използват). „Вероятно няма да има пренареждане на листите в резултат от преференциално гласуване“, пишат социолозите.
Настоящето изследване е проведено от агенция „Медиана“ в периода 2-7 май 2019 г. с 1018 човека. Изследването е представително за страната и е реализирано със собствени средства. Използвана е двустепенна гнездова извадка с квота по пол и възраст. Информацията е набрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на респондентите.
About The Author
