15 души са загубили живота си в България за първото тримесечие на 2019-та година в резултат на трудова злополука. Това показват официалните данни на Националния осигурителен институт. Справка с фаталните трудови злополуки през миналата година показва, че няма никакво подобрение в черната статистика – през първите три месеца на 2018-та година също са загинали 15 души.
Това означава, че по пет души всеки месец почернят близки и семейства в резултат на фатален инцидент на работното място, докато се опитват да изкарват честно своята прехрана. Същевременно данните от Министерството на финансите сочат, че над половината заети у нас работят за доходи до минималната заплата, а цели 80% изкарват до 1000 лева.
Така всяка седмица поне по един човек, който вероятно работи за доходи, далеч дори от минималните средно за Европейския съюз, намира смъртта си на своето работно място.
Общо за 2018-та година живота си докато се трудят у нас са загубили 92-ма души. Година по-рано, през 2017-та, статистиката е сходна – 94 смъртни случая. Ако тенденцията от първо тримесечие се запази, в края на годината ни очаква поредната черна статистика на десетки български граждани, простили се с живота в мирно време, докато работят.
Общо за първото тримесечие на 2019-та година трудовите злополуки са 652 – с около 30 по-малко от тези за същия период година по-рано.
Противно на някои схващания, застрашени далеч не са само работещите в строителството, като в статистиката за първите три месеца на 2019-та година има регистрирани смъртни случаи в сектори като ресторантьорството, хотелиерството, производството на мебели, производството на дървен материал и други.
Важно е да се отбележи, че както данните за броя фатални трудови злополуки, завършили със смърт, така и тези за всички злополуки, вероятно е занижен, тъй като в момента за тях се разчита на декларации от страна на работодателите. Те са длъжни да обявят пред осигурителния институт всяка трудова злополука, но според Инспекцията по труда някои от тях предпочитат да избегнат деклариране, когато това е възможно. Причината е, че при чести инциденти биха могли да попаднат в рисковия списък на инспекцията, а в случай че са пострадали повече от трима работници, това означава разследване от страна на НОИ и други компетентни органи.
Статистиката също така изобщо не обхваща хората, които работят „на черно“ – без трудови договори и регламентирани условия на труд. Логично това са и много рискови работни места поради отсъствието на ангажимент от страна на работодателя дори на хартия да спазва изискванията на закона за осигуряване на безопасност на работното място.
Същевременно темите за безопасността и условията на труд на работещите хора в България и фактът, че по един български гражданин всяка седмица умира, докато се опитва с честен труд да изкарва прехраната си, нямат късмета да попадат в медийното внимание, за разлика от далеч по-редки от статистическа гледна точка инциденти.
Логично, с минимални изключения, проблемът отсъства и от политическия дебат в страната, за сметка на трупането на популярност и рейтинг чрез напомпване на изкуствени теми и илюзорни заплахи, които не могат да се сравняват по реална тежест с ежедневна заплаха за живота на хиляди работещи.
Точно обратното – мнозинството от политиците от всички видими партии са заети да защитават интересите на бизнеса и да се стараят да облекчават „тежестта“ пред него, която често се изразява именно в малкото останали защити за работниците.
About The Author
