Политическите интриги през последния месец разколебават избирателите да участват в евроизборите и подкрепата им към водещите формации. ГЕРБ продължава да губи подкрепа, но това не се трансформира в превес за БСП, показва национално представително проучване на „Алфа Рисърч“*, проведено в периода 20-30 април сред 1015 пълнолетни граждани.
Социолозите все пак дават лек превес на БСП през ГЕРБ – 32.7% спрямо 32.2% от решилите да гласуват, което означава разлика от 0.5%, намираща се в рамките на статистическата грешка. Поради това в своя анализ от „Алфа Рисърч“ говорят за „паритет между БСП и ГЕРБ“.
Електоралните щети за ГЕРБ, регистрирани още в края на месец март, продължават да отнемат от подкрепата за управляващите, която обаче не се трансформира в категоричен превес за БСП. В резултат, на официалния старт на предизборната кампания за Европейски парламент се запазват паритетните позиции между двете партии, с минимален аванс от 0.5% в полза на БСП.
Проучването отчита спад в очакваната избирателна активност. Сигурните, че ще участват в изборите за Европейски парламент на 26-ти май български граждани намаляват от 35.0% в края на март до 32.9% в края на април.
Това означава около 2.1 милиона българи, които се очаква до отидат до урните. Социолозите отчитат, че както и преди месец, с по-високо мобилизация са открояват симпатизантите на БСП.
Паритет в подкрепата за БСП и ГЕРБ, с минимално преимущество за социалистите. Имотните скандали продължават да отронват симпатизанти от ГЕРБ. Резултатите от проучването обаче не позволяват да се каже, че това води до ясна тенденция за доминация на БСП. Предимството, с което социалистите влизат в кампанията, е символично. 32.7% от решилите да гласуват биха дали гласа си за БСП, срещу 32.2% за ГЕРБ. В полза на БСП работят: имиджовите щети за управляващите в резултат от имотните скандали, по-високата мобилизация на традиционно подкрепящите я възрастни избиратели в малките населени места, ръстът на недоверие към ключови фигури от ГЕРБ. Потенциалът за ГЕРБ, обратното, е във: по-широката му електорална периферия в големите градски центрове, вътрешните противоречия в левицата, слабата все още мобилизация на конкурентните дясно-центристки формации.
На трето място „Алфа Рисърч“ поставя ДПС с подкрепа около 9.3% от решилите да гласуват. Според социолозите „продължава концентрация на националистическия вот около ВМРО“, като според това проучване те започват изборите с 6% подкрепа – малко над необходимото за един мандат в европарламента. Листата на НФСБ „Патриоти за Валери Симеонов” стартира кампанията с 1.7%, а на Атака – с 1.2%.
Вотът и за трите националистически формации обаче е силно реактивен към конюнктурни събития и едно радикализиране на ситуацията е способно за кратко време да предизвика значими амплитуди в него.
„Демократична България“ – обединението между „Да, България”, ДСБ и „Зелено движение” стартира кампанията с 4.5% подкрепа сред решилите да гласуват и съществен дял дясно-центристки избиратели, които все още не са взели решение как ще постъпят в изборния ден, посочват от „Алфа Рисърч“.
Сумарната подкрепа за шестимата независимите кандидати е в рамките на 3.5%, а общо между 13% и 17% могат да получат по-малките политически формации, като от тях се открояват „Воля“ с 1.7% и „Коалиция за България“ с 1.2%.
* Настоящото изследване е проведено в периода 20 – 30 април 2019г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1015 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
About The Author
