Израелският министър-председател го направи отново. Изправен пред сериозни обвинения в корупция и конкуриращ се с “дриймтийм” коалиция, включваща трима бивши началници на щаба на армията, лидерът на “Ликуд” спечели изборите и ще може да сформира ново коалиционно правителство.
Макар че коалицията “Синьо и бяло”, оглавявана от Бени Гранц, ще има 35 места в новия Кнесет , колкото и “Ликуд”, мнозинството от израелците гласуваха за т.нар. Десен блок. Освен партията на Нетаняху той включва “Обединен Тора юдаизъм”, ултраортодоксалната “Шас”, “Нашият дом Израел”, “Десен съюз” и “Кулану”.
Преди да разгледаме какво се случва оттук насетне, е жизненоважно да си спомним кой не гласува, или по-точно не можеше да гласува в тези избори.
Около 300 000 палестинци в окупирания Източен Йерусалим, които имат жителство, но не и гражданство, не можеха да гласуват за правителството, което ще управлява града им.
Още над четири милиона палестинци, които живеят под израелска военна окупация в Западния бряг и Ивицата Газа, също не можеха да гласуват за правителството, което – подобно на всички останали израелски правителства от над половин век насам – ще управлява живота им.
Наистина е забележително, че Израел продължава най-сериозно да се представя за “единствената демокрация в Близкия Изток”. Още по-забележително е, че някой може да приеме това твърдение сериозно.
Какво означават резултатите от изборите за палестинците, които са изключени от вземането на политически решения? В последните няколко дни преди израелците да отидат до урните Нетаняху направи поредица коментари, че под негово ръководство новото правителство ще започне официално да анексира части от окупирания Западен бряг.
Какво точно означава това, не е съвсем ясно – възможните интерпретации включват териториална анексия на определени незаконни селища в окупираните територии, или прилагането на определени израелски закони върху селищата (един вид бюрократична анексия).
Разбира се, важно е да помним, че окупираният Западен бряг отдавна е фактически анексиран от израелските власти – чрез заселническа експанзия, експлоатацията на природните ресурси и националната инфраструктура.
Още повече, че както изтъква израелското НПО Yesh Din, през последните години в Кнесета вече бяха прокарани серия от закони, в които “има елементи на анексия”.
В светлината на предизборните изявления на Нетаняху, съдебните му проблеми и обвързаността му с коалиционни партньори, които настояват за анексия, може обосновано да предположим, че следващото израелско правителство ще консолидира и формализира де факто единната държава.
Както един от редакторите на израелското издание Haaretz отбелязва, новото правителство ще преследва цели, които могат да бъдат обобщени като “имунитет в замяна на суверенитет”. Това означава, че коалиционните партньори на Нетаняху ще подсигурят приемането на закони, които да “заровят обвиненията срещу него”, а същевременно премиерът “ще трябва да координира бавещата се “сделка на века” с президента на САЩ Доналд Тръмп по начин, който да позволи на Израел да декларира суверенитет над селищата и да подсигури, че нито един заселник няма да бъде изгонен.
Не, че на администрацията на Тръмп ѝ е нужно много окуражаване за това – само преди дни държавният секретар Майк Помпео отказа да осъди потенциалните израелски стъпки към анексия.
Това очевидно са мрачни времена за палестинците, но си струва да помислим и какво би означавала алтернативна победа на Бени Гранц и “Синьо и бяло”.
Ганц, подобно на партньорите си в коалицията Моше Яалон, Яир Лапид и Габи Ашкенази, почти не споменаваше палестинците по време на предизборната кампания. Доколкото изобщо кандидатите на “Синьо и бяло” говореха за визията си за палестинците, те просто предлагаха рецепта за запазване на статуквото: неясни обещания за „отделяне“ от палестинците и заричания за разгръщане на опустошителна военна мощ.
Поради това изборните резултати представляват отрезвяваща проверка на реалността за тези, които все още се нуждаят от такава. Ръководителят на правозащитната организация B’Tselem Хагай Ел-Ад коментира ситуацията така: “Изборните резултати потвърдиха нещо дълбоко и изключително гнило: звучен вот на доверие за закрепване на съществуващата ситуация, повече отнемане на собственост и контрол над милиони палестинци, на които са отказвани фундаментални права. Дебатът е ограничен само до темпото, мащаба и бруталността на силата, която се използва”.
Израелските гласоподаватели изразиха волята си. И международната общност трябва да реагира в съответствие с това.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
“Бъдещето е мрачно” – как палестинците реагират на изборите в Израел
Палестинците и техните лидери в окупирания Западен бряг и Ивицата Газа реагират на преизбирането на Бенямин Нетаняху едновременно с ужас и апатия, пише Guardian. Ханан Ашрави, висш представител на палестинската автономия, заявява пред изданието, че израелците “гласуваха преобладаващо за кандидати, които недвусмислено се обявяват за окопаване на статуквото на репресии, окупация, анексиране и ограбване на Палестина”. “Те избраха да ги представлява преимуществено десен, ксенофобски и антипалестински парламент. Израелците избраха да укрепят и разширят апартейда”, добавя той.
Ахмед Маждалани, помощник на палестинския президент Махмуд Абас, казва, че палестинците ще търсят световна подкрепа, за да блокират плановете на “израелската крайна десница” за анексия.
Но Адел Хафаджан, 55-годишен машинен инженер от Рамала, казва пред Guardian, че очаква само повече конфискации на палестински земи и строеж на еврейски селища на Западния бряг. “Не виждам никакъв политически хоризонт за споразумение… Идват неизбежни сблъсъци. Мога да кажа едно – бъдещето е мрачно като безлунна нощ. Това дясно правителство ламти за повече земя, повече контрол. Бог да се смили над нас”.
Нетаняху търси – и получава – подкрепа от Доналд Тръмп за блокиране на възможността за създаване на самостоятелна палестинска държава. През 2017 г. президентът на САЩ призна Йерусалим за столица на Израел, а по-късно затвори палестинското дипломатическо представителство във Вашингтон. Тръмп предприе и други мерки, които изглеждат просто като опит да се накажат палестинците, включително орязването на хуманитарна помощ за стотици милиони долари.
“През последните 50 години се повтаря една и съща история”, казва Насер Джамеел от Рамала. “За нас, палестинците, Йерусалим е изгубен, а Западния бряг е пълен със селища”, казва той и добавя, че кандидатите на изборите са се хвалели “кой може да навреди повече на палестинците, за да спечелят изборите”.
В Газа, която е управлявана от палестинската военна и политическа групировка Хамас, и е подложена на жестока изралео-египетска блокада вече повече от десетилетие, някои от жителите са напълно отчаяни. Хамас и Израел са водели три войни след 2008 г., като анклавът редовно е подлаган на бомбардировки. Израелските военни са убили над 200 палестинци и са ранили и осакатили още хиляди по време на продължаващите вече година протести покрай границата.
“Не ме интересуват резултатите от израелските избори”, казва 41-годишният учител Мохамед Султан, който живее в Газа. “Какъвто и да е резултатът, ситуацията за палестинците тук няма ще остане същата. С Нетаняху или без него, нищо няма да се промени”.
Султан споменава предизборното видео на основния съперник на Нетаняху, Бени Ганц, в което се показва разрушаването на квартал в Газа през 2014 г. – военна кампания, която Ганц е ръководел. На фона на кадрите на сринати сгради Ганц се хвали с това, колко “терориста” е избил. “През цялата история израелците са действали спрямо Газа насилствено”, добавя Султан.
About The Author
