Сериозни щети за ГЕРБ от „Апартаментгейт“ отчита „Алфа Рисърч“

Скандалът с апартаментите на Цветан Цветанов, Цецка Цачева и други представители на ГЕРБ има сериозно негативно влияние върху партията на Бойко Борисов. Това показват резултатите от първото публикувано след развихрянето на „Апартаментгейт“ национално представително социологическо проучване, автор на което е агенция „Алфа Рисърч“.

Според изследването, проведено в периода 22 – 26 март след 1011 пълнолетни граждани, разкритията за придобити от властимащи на различни позиции евтини апартаменти и подадените в тази връзка оставки нанасят „съществени щети върху образа и доверието към ГЕРБ“ във важен политически момент – два месеца преди изборите за Европейски парламент.

66.6% или двама от всеки трима български граждани са на мнение, че става дума за „злоупотреба с влияние на хора във властта“. Едва 10.3% или 1 на 10 души са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, а става дума за „предизборна атака от страна на опозицията“. Припомняме, автор на разследването беше радио „Свободна Европа“.

Нещо повече – почти всеки втори от самите симпатизанти на ГЕРБ (47.3%) споделят мнението за злоупотреба с влияние на хора във властта, отчитат от „Алфа Рисърч“.

В по-общ план, по отношение на заявката на управляващите за борба с корупцията, скандалът също води до чувствителна ерозия в доверието. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока.

Социолозите обаче добавят, че хората очевидно не вярват и на БСП – едва 11.3% от анкетираните привиждат тях като точните хора за борба с корупцията у нас. 7.4% са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“. Според мнозинството (57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България.

Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота, ще покаже хода на кампанията за предстоящите европейски избори, пишат от „Алфа Рисърч“ в своя анализ.

Въпреки това в прогнозата на агенцията за европейските избори ГЕРБ продължава да има минимална преднина пред БСП. Подкрепата за коалицията ГЕРБ-СДС към 22-26 март е 33.9%, а за БСП – 33.4%, според „Алфа Рисърч“.

На трето място и засега единствената друга партия, която се очертава със  сигурен евродепутат, е ДПС с 10.6%.

След известно „откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари, към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря, като дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка. Ако евроизборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. ДПС събира 10.6% от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на избирателите на ДПС, спад в активността ще увеличи тежестта на движението и подобно на евровота от 2007 г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП, анализират социолозите.

Малката дясна коалиция „Демократична България“ събира 5.1% доверие и е близо до бариерата от 5.88% за вкарване на поне един евродепутат. По-далеч от тази възможност засега изглеждат трите националистически формации, които изграждат управляващата „Обединени патриоти“, но вече биват разглеждани отделно от социолозите. Сред тях с най-високо доверие засега е ВМРО – 4.1%, следвани от НФСБ – 2.2% и „Атака“ – 2.1%.

ВОЛЯ на Веселин Марешки има 1.9%, а АБВ – преди обявяването на „Коалиция за България“ с още няколко малки партии – имат 1.2%. 1 процент от гласовете биха взели, според „Алфа Рисърч“, и Движение „България на гражданите“, за които в последните дни се появи информация, че водят преговори с „Демократична България“. С 1% е и партия „Възраждане“, а общо 3.5% събират „други партии“.

Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот, добавят от „Алфа Рисърч“.

Относно избирателната активност, социолозите отчитат сериозна апатия от страна на българските граждани: „Липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март, 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват“.

Това показва, че скандалите около ГЕРБ по-скоро ще откажат техни избиратели да отидат до урните на 26 май, отколкото да налеят доверие в БСП. На последните европейски избори в България през 2014-та година официалната избирателна активност в края на изборния ден беше 35.84%.

По отношение на персоналните рейтинги, позиции губи и премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Доверието към него е 28% срещу 43% недоверие. Корнелия Нинова все още остава с по-ниско доверие – 23%, но при нея е регистрирано покачване от 4%.

Най-високо сред водещите институции е доверието в президента – 51% одобрение срещу 15% неодобрение. Едва 13% имат доверие на правителството, а 52% – нямат доверие. Най-нисък пък е рейтинга на Народното събрание – 8% доверие срещу 59% недоверие. Сред отделните министри един от малкото с положителен баланс е Томислав Дончев, а на дъното е Цецка Цачева.

„Алфа Рисърч“ тества и други въпроси, като например отношението на българите към Брекзит, развитието на ЕС, а също и вътрешни теми като спирането на помощи.

„Въпреки че към момента кампанията за европейските избори изглежда като че ли изцяло изместена от междупартийното противопоставяне, пътят, който Европа ще поеме през следващите пет години не е безразличен за българските граждани. През последната седмица на март Брекзит не просто прикова общественото внимание на цяла Европа, но даде нов тласък на дебата за бъдещото развитие на ЕС. Макар много хора да смятат, че България не е пряко въвлечена в процеса, той оказва влияние и у нас. Сред българското общество доминира очакването за негативно влияние на Брекзит – върху самата Великобритания, върху ЕС като цяло и върху България в частност. Тази обща оценка, заедно с факта, че всяко пето домакинство вижда пряк риск за себе си, защото има близки в Обединеното кралство, карат 54% от българите да се обявят категорично против напускането на Великобритания. Мнението, че тя трябва да напусне ЕС споделят 15%“

Според данните, членството на България в ЕС е без алтернатива за голямото мнозинство от гражданите – 63%. На обратната позиция са едва 8%.

Управляващи и опозиция до голяма степен изглежда са убедили и обществото в мита за „източването“ на държавата чрез мизерните социални помощи, които държавата отпуска.

„Подкрепено от мнозинството българи е предложението за спиране на всички видове помощи на родители, чиито деца не посещават училище (65.8%). Въвеждането на санкция обаче среща и значим дял противници: 29% смятат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% – че помощите въобще не трябва да се обвързват с посещаването на училище“.

Притеснения, че подобна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро социално и материално положение от големите градски центрове. Категорични противници на мярката пък са представители на уязвимите социални групи, пишат социолозите.