Решението на алжирския президент Абделазиз Бутефлика да се кандидатира за пети мандат, въпреки напредналата си възраст и разклатеното си здраве, разгневи много от жителите на страната. Стотици хиляди алжирци излязоха по улиците на градовете през последната седмица, за да се противопоставят на желанието на 81-годишния Бутефлика да продължи да управлява, с което разбиха съществувалата досега стена от мълчание и страх, пише Middle East Eye.
Алжирските власти на очакваха такова безпрецедентно ниво на активизация. Не би трябвало да очакват и тази енергия да се разсее бързо. Протестите изненадаха и международната общност и политическите наблюдатели, тъй като страната като цяло не бе засегната от масови протести по време на т.нар Арабска пролет.
Нека разгледаме какви са факторите, които доведоха до тези протести, и какъв ефект биха могли да имат върху предстоящите избори.
Всевластен режим
Заявлението на президента, че ще се кандидатира за пети път предизвика гняв сред гражданите и след анонимни призиви за протест в социалните мрежи започнаха да се оформят масови движения в няколко града.
Протестите възникнаха спонтанно извън традиционните политически структури в страната, макар че някои сдружения като Муватана – съставено от политически партии, съдружия и граждански активисти – също призоваха алжирците да излязат по улиците.
„You and the gang, get out. There won’t be a fifth term. We are fed up.“
Thousands have taken to the streets across Algeria to protest a re-election bid by longtime ruler Abdelaziz Bouteflika pic.twitter.com/6zeCbtevkS
— Middle East Eye (@MiddleEastEye) February 24, 2019
Алжир не е ставал арена на толкова масови демонстрации от бунтовете през 1988 г., когато младежта масово протестира заради високата безработица, покачващата се цена на живота и тежките мерки за бюджетни ограничения.
Всъщност населението на Алжир дълго време изглеждаше откъснато от политиката.
Бутефлика има потенциал да бъде преизбран, включително заради подкрепата на държавните структури и армията, които приоритизират стабилността пред потенциални рискови промени.
Президентът също така успя да затвърди позициите си чрез оформянето на политическа и икономическа коалиция, включваща партиите Фронт за национално освобождение (FLN) и Национално демократично събрание (RND), както и бизнесмени, натрупали състояние по време на управлението му.
В полза на Бутефлика са и някои от постиженията от последните 20 години, включително възстановяването на мира, инвестициите, възстановяването и изграждането на инфраструктура, строежа на жилища и учебни заведения и осигуряване на достъп до електричество в цялата държава.
Социално отчаяние
Много е важно обаче да се отбележи, че опозиционните политически партии са в състояние на разпад, а политическия и медиен пейзаж в Алжир прави почти невъзможно нови личности или политически групи да се утвърдят и да трансформират системата. На този фон няма политически кандидати, които са достатъчно силни или правдоподобни, за да отправят сериозно предизвикателство към Бутефлика.
Въпреки това сегашните протести имат потенциал да разтърсят статуквото. Те произвеждат нови динамика, при която гражданите се превръщат в играчи в политическата система. Това е нещо, което властите не могат да пренебрегнат.
Вероятно можем да се запитаме защо подобно протестно движение не се реализира по-рано – по време на бунтовете в арабския свят през 2011 г. или при последните президентски избори през 2014 г.
Различни фактори – някои по-видими от други – са допринесли за това, включително текущата лоша икономическа и социална ситуация в Алжир. Държавата е инвестирала сериозни суми за модернизация на инфраструктурата и стимулиране на икономическото възстановяване, но така и не успява да развие икономика, която да повишава покупателната способност на хората и да осигурява работни места за младите. Корупцията и клиентелизмът създават усещане за несправедливост сред тези обществени слоеве, до които не достигат ползите от богатствата на страната.
Социалното отчаяние бе утежнено от серия мерки за остеритет, приложени след спада на цените на петрола през 2014 г., които освен това бяха придружени от поскъпване на основните продукти, ударило най-тежко хората от средната и работническата класа.
Политическо узряване
Продължителността на президентството на Бутефлика, която потенциално може да надмине две десетилетия, допринася за гнева на алжирците и генерира усещането за умора и дори унижение предвид тежкото здравословно състояние на президента.
Петият мандат вече идва в повече за значителна част от алжирците. След като претърпя удар през 2013 г., президентът не се появява по медиите и неговото видимо крехко състояние в следващите години прави кандидатурата му трудна за защитаване идея.
Освен това икономическия и социален прогрес, който все пак бе постигнат през последните две десетилетия, създаде средна класа, която е политически зряла. Този сегмент от обществото вече поставя политически и социални искания, които са по-амбициозни от предлаганото от управляващите.
И на последно място трябва да се отбележи, че новите технологии не могат да бъдат игнорирани. Интернет и социалните медии вече са широкодостъпни в цял Алжир, което спомага за разпространяване и координиране на протестното движение.
В тази ситуация алжирските власти би трябвало да се ориентират към диалог, а не противопоставяне, което би влошило ситуацията. Те трябва да излязат и с конкретни мерки за политически преход, основан на национален консенсус. Самият Бутефлика говори за това, когато обяви плановете си да се кандидатира отново. Реакцията на правителството към протестите може да се окаже критично важнa за бъдещето на страната, ако се съди по десетките хиляди студенти, които се присъединиха към демонстрациите през последната седмица.
About The Author
