През 2017 г. мнозинството от българите не са се възползвали от здравната система, тъй като не са посетили нито веднъж личния си лекар дори и за задължителния профилактичен преглед. За неявяването на такъв дори е предвидена глоба от 50 до 100 лева (до 200 лв. при повторно пропускане) и едномесечно прекъсване на здравноосигурителните права, но досега никоя от тези мерки не е била прилагана спрямо пациенти.
Посещаемостта на личните лекари е индикатор и за достъпността на здравната система като цяло, тъй като техните кабинети са единствените входове към нея, ако не броим спешните центрове. Това е причината на много места в страната тези специалисти да са недостатъчни или претоварени, а прегледите при тях да стават след часове редене на опашка.
Делът от 52.4% от населението, които не са посетили общопрактикуващ лекар е вторият най-висок в ЕС след този в Гърция (60.5%), като е далеч от средното за ЕС ниво от 23.5%. Най-добре представящите се здравни системи в това отношение в Източна Европа са чешката (14%) и словашката (18%).
Румъния и България оглавяват класация по дял от населението, което не е посетило зъболекар през 2017 г., с около 80%. Ежегодните прегледи при зъболекар не са задължителни, но би било доста невероятно, ако се окаже, че у нас само 1 от 5 души има нужда от такава грижа при средно 55% за ЕС. Отново Словакия и Чехия, заедно с Холандия и Германия, са с най-добрите показатели с над 80% посещаемост.
България е страната с най-голям дял на доплащанията от джоба на пациента, които съставят 48% от всички разходи за здраве през 2016 г. При това положение не е изненада, че през 2017 г. едва 15.4% от българите са заявили, че здравните разходи не представляват финансова тежест за тях при средно равнище за ЕС от 55%. Отново източноевропейски страни – Словения и Естония, са сред най-добре представящите се по този показател, заедно с тези от Скандинавието, с над 80% от населението, заявяващо, че разходите за здраве не са проблем.
Това показва, че достъпът до здравеопазване не е задължително обвързван с богатството на дадена страна, а зависи в по-голяма степен от организацията на здравната система и начините на финансирането ѝ. Когато тя разчита на доплащания от пациентите, дори онези, които редовно плащат осигуровките си, може да се окажат в затруднение да се възползват от правото си на качествено здравеопазване. Затова за 96.4% от бедните в България здравните разходи представляват висока или умерена тежест, като само Италия е с по-лоши показатели (98%).
Приблизително същата е ситуацията с достъпността на денталната помощ и лекарствата, от които без притеснения за разходите у нас се възползват едва 12.3%.
About The Author
