Общинските съветници в Русе отхвърлиха предложението за провеждане на местен референдум по екологични проблеми. С 29 гласа „за“, 13 „против“ и 6 „въздържал се“ при гласуването на 21 февруари общинарите подкрепят становището на кмета на града Пламен Стоилов, който предложи искането за референдум да бъде отхвърлено, предаде БНР.
Основният аргумент на общинската власт е, че подкрепилите подписката граждани не формират 10% от имащите право на глас 152 083 русенци, както гласи законът за референдумите. Там се посочва, че при 20% подписи референдумът е задължителен, а при 10% – трябва да се произнесе общинският съвет. Инициативният комитет внася 15 512 подписа, което отговаря на изискването, но след проверка на подписи са отхвърлени около 1000 от тях. Така събраните подписи „стават“ недостатъчни и дават възможност на общинарите да отхвърлянето искането, буквално заради липсата на няколкостотин подписа.
Още през октомври инициативен комитет обяви намерението си за провеждане на местен референдум в Русе с искане за чиста околна среда. Съставени бяха четири въпроса:
„Въпрос 1 – „Искате ли общински съвет да приеме нормативен акт за опазване на околната среда и здравна защита?“
Въпрос 2 – „Искате ли около производствените и индустриалните зони да бъде изграден зелен пояс от многогодишна растителност?“
Въпрос 3 – „Искате ли дейностите озеленяване, почистване на обществените места, сметосъбиране, сметоизвозване, ремонт, реконструкция и строителство на общинска собственост да се извършват само от Община Русе, без възлагане на други изпълнители?“
Въпрос 4 – „Искате ли пречистването на питейната вода в Община Русе да се извършва по метод, изключващи използването на хлор и хлорни изпълнения?“
Събраните 15 512 подписа бяха внесени в служба ГРАО на 25 януари, а около месец по-късно стана ясно, че референдум няма да има – но не заради естеството на въпросите, около допустимостта на които има спорове, а с процедурни хватки. Ако бяха допуснали искането за референдум за разглеждане, общинарите имаха право да променят въпросите.
В Русе от години има недоволство и протести заради мръсния въздух и екологичните проблеми, а референдумът беше опит за демократична промяна в положителна посока.
„Имам съмнения до каква степен въпросите могат да бъдат съгласувани и подкрепени, но важното е, че Общинският съвет не трябва да обърне гръб на 15 000 активни граждани на общината, събрали подписи за референдум. Ако Общинският съвет беше на място, той трябваше да внесе онези допустими корекции във въпросите, така че да ги направи максимално ясни. Тази година е добра възможност за местни референдуми, защото могат да бъдат съчетани с местните избори наесен и да не изискват ресурс. Тази възможност не се използва“, коментира за БНР преподавателят по конституционно право Атанас Славов.
От инициативния комитет (ИК), поискал референдума, определиха решението като абсурдно и заявиха, че обмислят жалба в административния съд. Прокуратурата пък ще бъде сигнализирана заради данните на ГРАО, след като Бойко Никифоров от ИК цитира информация от Националния статистически институт, според която гласоподавателите в Русе са не повече от 136 099 т.е. събраните подписи би трябвало да са достатъчни.
