Г-н Флориан, как гледат синдикатите на въпроса с миграцията на работна ръка?
Синдикатите трудно могат да отговорят на предизвикателствата, поставени от миграцията на трудещите се. Ако разгледаме вътрешната миграция, тя става все по-ясно изразена. Структурният натиск върху трудовите права, породен от желанието на даден бизнес да поддържа ниски разходи, влияе на начина, по който протичат колективните трудови преговори. Ако разгледаме външната миграция, всички знаем последствията от нея. Усещаме ги всекидневно.
Непосредственият ефект върху синдикалната дейност, породен от миграцията, е свързан с текучеството на персонала в дадена компания и на членовете на синдиката. Значителната вътрешна и външна миграция поражда голяма изменчивост на средата и синдикатите страдат от това. Например, ако член на синдикат напусне румънска компания, където е член на профсъюз, и отиде другаде в страната или в чужбина, там той може да влезе в друга синдикална организация, в случай че има такава. Големият проблем идва от това, че логистичната и институционална синергия между синдикалните организации е недостатъчна. Организационният и институционален им капацитет е ограничен. В този смисъл те нямат инструментите и нужните ресурси, за да пригодят процеса на представителство на интересите на служителите към феномена на миграцията. Така че това представителството страда.
Каква е ситуацията при командированите работници?
Тяхното състояние показва неспособността на европейското и международно синдикално движение да се адаптира към новите реалности и да представлява работниците, заети по такъв начин. Нормално е на общ пазар, белязан от значителни неравенства, бизнесът да се възползва от феномен като командированите работници. Въпреки това, профсъюзите могат да ги представляват в друга страна чрез посредничеството на синдикални организации от страната домакин и чрез изпращането на място сред командированите работници на профсъюзен представител. Обикновено общуването с профсъюзите в други страни е работещ механизъм, особено в ЕС, но качеството на процеса на представителство в такива ситуации трябва да бъде значително подобрено. Изпращането на синдикален представител сред командированите работници е малко по-рядко срещана практика. Дали ще се прибегне до нея зависи от броя на командированите работници, от финансовите възможности на синдикалната организация и други фактори.
Командироването на работници създаде серия от злоупотреби и нарушения от страна на работодателите, на които е трудно да се реагира. Имало е ситуации, в които различните надбавки към заплатите, които служителите са имали в Румъния, не са били изплащани в страната, в която са командировани. Това е нарушение на законодателството. Подобна ситуация има и с извънредните работни часове. Те рядко се изплащат на командированите работници в някои сектори като строителството и ремонт на морски съдове. Има и случаи, при които след минаване на т.нар. „обучителни курсове“ в други страни членки на ЕС, работниците започват да участват в дейности, неотговарящи на законодателството. По принцип мобилността на производствените фактори – особено на труда, според мене е едно от най-големите предизвикателства за модела на всяка синдикалната организация – без значение дали тя е национална, европейска или международна.
Какво мислите за движението на „жълтите жилетки“ във Франция и техните искания?
Когато заплатата и трудът не ти позволяват достоен живот, се стига до ситуация като тази във Франция от края на 2018 г. Исканията на „жълтите жилетки“ показват провала на десницата и на европейския модел за икономическо развитие.
Нарастването на минималната заплата, прогресивното данъчно облагане, осигуряването на работни места и етичното отношение към труда са нормални искания като се имат предвид социално-икономическите характеристики и специфики на Франция. Голямата част от тези искания са в дневния ред на синдикалните организации там. Насилието не би трябвало да е част от даден протест, но въпреки това историята ни показва, че при знаковите синдикални протести в световната история е имало сблъсъци.
Увеличаването на благосъстоянието, улесняването на достъпа до националното богатство, етичната и справедлива система на индустриални отношения не са удар по индивидуалните свободи и по частната собственост и не могат да повлияят на целостта на пазарите. Ситуацията във Франция демонстрира невъзможността на либерализма да осигури баланс и устойчивост. Сегашното фокусиране върху утвърждаването на нов либерален ред, на социален ред, способен да улесни достъпа до просперитет и да избегне войната показват, че исканията на движението във Франция не са изолирани. Дори напротив.
Мислите ли, че е нужно по-мащабно синдикално движение, което да включи организации от повече държави? Как можем да глобализираме не само печалбите, но и трудовото законодателство?
Има подобни транснационални синдикати. Но способността да се организира трудът е много по-ниска от тази да се организира капиталът. Технологичният прогрес и развитието на комуникациите позволява на капитала да се придвижва лесно от един регион в друг, от един континент в друг. Технологичният прогрес позволява и преместването на производствената инфраструктура за рекордно време. Фабрика с 1000 служители може да се премести на друго място по света за една седмица. Големият проблем е с работната ръка. Тя не може да се придвижва от един регион в друг така бързо, както го прави капиталът. Глобализацията и единният пазар ускоряват мобилността на факторите за производство. В този контекст днес възниква значителна нужда от глобални синдикати – европейски и международни. Съществуването на институции като Международната организация на труда, Конфедерацията на европейските профсъюзи (ETUC), Конфедерацията на международните профсъюзи (ITUC) осигурява спазването на фундаменталните права на работниците на европейско и международно ниво.
В пазар като ЕС се надявам да можем да обсъждаме в бъдеще въвеждането на европейска минимална заплата или на трудово законодателство на европейски ниво, независимо, че в момента и двете изглеждат леко утопични. Консолидирането на европейските синдикати и намаляването на неравенствата са задължителна предпоставка за осигуряването на единен подход на европейски ниво към правата на работниците.
*От румънската секция на сайта „Барикада“
About The Author
