В началото на 2019 г. повечето страни в ЕС, които са били част от бившия социалистически блок, увеличиха минималните си заплати с поне 40 евро. В резултат на това Чехия, Естония, Хърватия, Полша и Словакия преминават границата от 500 евро. С по-ниски минимални заплати остават Румъния (€446) и Унгария (€464), които реализират сходно увеличение, но започват от по-ниски стойности.
И двете държави изпреварват Латвия, която единствена в региона задържа минималната заплата на миналогодишното ниво от €430. Съседната на нея Литва пък предприема шоково увеличение от 39% до €555. Със своите €887 минимална заплата Словения представлява по-скоро изключение от групата на бившите социалистически републики, които днес са част от ЕС.
Но най-впечатляващото изключение остава България със скромните €286 МРЗ, което е с 46% по-ниско от средното за държавите със сходна историческа съдба. Макар във вътрешен план увеличенията на доходите да се разглеждат като грандиозен успех от страна на управляващите, или като смъртна заплаха от страна на работодателските организации, сравнението със съседите в региона показва, че България не прави достатъчно, за да стопи изоставането.
Увеличението с 25 евро е най-ниското в региона (с изключение на Латвия). То ни поставя някъде между Албания (€20 ръст и €210 размер на МРЗ) и Сърбия (€26 ръст до €308 МРЗ), като оставаме далеч дори от Турция (€40 ръст до €420).
Данъчната система в България допълнително усложнява ситуацията за хората, които работят срещу минимална заплата. Страната ни е единствената в ЕС, която няма под каквато и да е форма необлагаем минимум и най-ниските трудови доходи се облагат с най-високата възможна ставка. Единствената държава в общността, в която има нещо подобно, е Унгария, която осигурява само семейно данъчно облекчение, но поне може да се похвали с по-ниско ДДС за стоки от първа необходимост и премахването на осигурителния таван, което гарантира, че богатите плащат поне същия дял от доходите си за поддръжката на социалните системи.
Прегледът на 22-те страни в ЕС, които имат общонационална минимална заплата, показва, че въпреки продължителните кохезионни политики, общността се движи на поне три различни скорости. Минимални заплати до €600 на изток, между €700 и €1000 на юг и в Словения и над €1450 на запад, включително над €2000 в Люксембург.
About The Author
