В Бразилия съдът вече започва да печели слава не само като изпълнител на поръчки за политическа репресия, но и като инструмент за психологическо и емоционално изтезание на затворници. Подобно впечатление оставя поредната съдебна гавра с бившия президент на страната Луис Инасио Лула да Силва, който от април м.г. е в затвора в южния град Куритиба заради потвърдена само на втора инстанция присъда за корупция.
Неговата защита направи необходимите постъпки с искане да му бъде разрешено временно излизане от затвора, за да може да присъства в сряда, 30 януари, на погребението на своя починал от рак на белия дроб 79-годишен брат Женивал (Вава) Инасио да Силва. Бразилското законодателство гарантира такова право на всички затворници в случай на смърт на техни близки роднини и обикновено решението за това се взима от шефовете на затворите.
В случая с Лула обаче по въпроса се произнесе съдийката по делото му Каролина Лебос, която отказа да даде такова разрешение. Тя изтъкна мотива, че полицията не била в състояние да организира сигурното прехвърляне на експрезидента-затворник до град Сао Бернардо край Сао Пауло, на над 400 км от Куритиба, където е живял Женивал и където се подготвяше погребението му.
След апелация на адвокатите на Лула казусът стигна и до Върховния съд, чийто ръководител Антонио Диас Тофоли издаде исканото разрешение. Това обаче стана чак по времето, когато в Сао Бернардо вече спускаха ковчега с покойника в гроба. Тофоли омаловажи закъснението, като оповести, че разрешението също така дава възможност на Лула да се срещне с роднините си по този тъжен повод. Но… срещата помежду им трябва да се състои в охранявана казарма в Сао Бернардо и под прекия надзор на агенти, които да проверят затворника да не получи случайно достъп до мобилен телефон или друго средство за комуникация, както и да не допускат негови изявления пред медиите.
При всичките тези унизителни условия, които му бяха поставени, 73-годишният Лула предпочете да откаже предлаганата му среща, като я нарече „срамна”.
На погребението на брат му отидоха представители на неговата Работническа партия, включително и ръководителят на нейната група в бразилския парламент Пауло Пимента, който написа следния коментар в Туитър по повод казуса: „Лула няма да се включи в цирка на Сержио Моро (съдията, който вкара експрезидента в затвора, а сега е министър на правосъдието в настоящото правителство на ултрадесния президент Жаир Болсонаро – б.р.). Лула няма причини да ходи да се среща със своите скъпи същества тайно, под охрана, че и да приема това като някакво благоволение от правосъдието.”
Братът на Лула – Женивал, е бил металург, също като него, и всички са го наричали Вава. Лула също е прозвище, съкратено от Луис, което е рожденото име на експрезидента. То става толкова характерно, че по-късно вече с вплита като част от официалните му име и фамилия.
Братята са били много близки. Заради разликата от 6 години по-големият Вава винаги е закрилял и покровителствал Лула, който пък гледал на баткото почти като на баща.
На фона на случилото се нов тласък получи международната кампания, започната от аржентинския правозащитник и нобелист за мир от 1980 г. Адолфо Перес Ескивел за издигане на кандидатурата на Лула за тазгодишната Нобалова награда за мир.
About The Author
