Оспорвана битка за първото място на евроизборите с леко предимство за БСП, което обаче е в рамките на статистическата грешка, отчита представително изследване на електоралните нагласи, проведено от „Афис“ в средата на януари. Изборите за европейски парламент ще се проведат в края на май, така че вероятно предстои разместване и поява на нови проекти.
Тъй като коалицията „Обединени патриоти“ на практика вече не съществува извън контекста на съвместното им управление с ГЕРБ, може да се очаква опит за ребрандиране на националистическите партии около нов проект, който най-вероятно ще изключи НФСБ на Валери Симеонов. В последните месеци настоящият евродепутат Николай Бареков, който на миналите избори участва заедно с ВМРО, заговори за създаването на „обединени консерватори“.
Към тях се очаква да се присъедини „Атака“, както и други партии и организации, отговарящи на желанията на българското общество, което според Бареков е „консервативно, пуританско и с вкоренени стереотипи и нагласи в семейството, вярата, църквата и традициите“. Това е странно послание като се има предвид, че исторически пуританизмът е в основата на Английската революция от средата на 17 век и раждането на класическия либерализъм.
Актуалното проучване показва, че само три партии преминават бариерата от 5.88%, като лидерите БСП и ГЕРБ биха получили по 6-7 мандата, а ДПС – 3 или 4. Със 7.7% ДПС изглежда безпроблемно ще се завърне в позицията на трета политическа сила, която за кратко отстъпи на „Обединени патриоти“.
Ново националистическо обединение все пак би могло да се пребори за 1 или 2 мандата, подкопавайки основно напредъка на БСП в социологическите проучвания. Под ръководството на Корнелия Нинова партията избута на преден план крайнодясна реторика, която преди това бе запазена изключително за националистите. Противно на курса на европейските социалисти, БСП се включи в антиимигрантския хор, а в последни седмици опита да впрегне и антиромските настроения в своя полза – включително с призиви за допълнително орязване на социалната система. Партията допринесе и за осуетяването на включването на България в две основни международни споразумения – Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и Глобалния пакт за миграцията на ООН.
Заради двата документа БСП изпадна в изолация от останалите партии в семейството на ПЕС, както и в открито противоречие с повечето си евродепутати. В опит да избегне подобно разногласие Националният съвет на БСП записа като изискване към новите кандидати да са противници на пакта и конвенцията, с което обаче може да се задълбочи международната изолация на партията.
Изследването на „Афис“ показва и че 60% от българите смятат, че страната не се развива в правилната посока, а три пъти по-малко хора са на противното мнение. Избирателите не изглеждат склонни да подкрепят проекти, които не са участвали в управлението на страната в последните години. Коалицията на „Да, България“, „Зелените“ и ДСБ получава подкрепа в рамките на статистическата грешка, но би могла да реализира по-добър резултат, тъй като вече практически несъществуващия „Реформаторски блок“ получава 1.5% подкрепа. Интересно е, че българите са значително по-позитивно настроени към развитието на Европа, отколкото на собствената им страна, но мнозинството от тях изглежда строго се придържат към противоположни на повечето европейски страни позиции по отношение на темите за миграцията и борбата срещу насилието над жени.
Без шансове за изпращане на евродепутат изглеждат „Воля“, които не успяха да защитят образа си на играч срещу статуквото и защитници на потребителя – най-вече в областта на търговията с петролни горива. В повечето случаи „Воля“ подкрепя правителствените законопроекти, като критикува остро само националистическата коалиция, но не и ГЕРБ.
Проучване на „Алфа Рисърч“ от средата на декември показа сходни резултати, но с минимална преднина за ГЕРБ, която отново бе в рамките на статистическата грешка.
About The Author
