В категории:Анализи / Свят

В защита на Рожава

Ако международната общност не спре турското нахлуване в Североизточна Сирия, това не само ще сложи края на един уникален за региона политически проект, но и ще отключи нов цикъл на насилие, бежански вълни и радикализация

Снимка: Reuters

Антъни Авис дьо Бисон, Jerusalem Post

Заявлението на Доналд Тръмп, че изтегля щатските войски от Сирия, дойде като шок за представители на собствената му администрация, военните му съветници и местните съюзнически сили в региона. Изненадващото изтегляне на силите за специални операции на Пентагона от Североизточна Сирия създава риск за ескалация на и без това кървавия сирийски конфликт и поставя “Сирийските демократични сили” (СДС) – мултиетническа коалиция от сирийски милиции, под директна заплаха от атака от враждебни съседи. На първо място това е президентът на Турция Реджеп Ердоган, който се зарича да прочисти региона от “кюрдски терористи”. Това създава страхове сред т.нар Автономна администрация на Северна и Източна Сирия за бъдещето на региона и на проекта, наричан Рожава.

След началото на сирийската гражданска война кюрдите и други малцинства в Северна Сирия се заеха със създаването на политически проект. Този проект – стимулиран от оптимизма за слабостта на централното баасистко правителство в Дамаск – насърчава идеите за плурализъм, феминизъм, секуларизъм и местно демократично самоуправление. Политическата коалиция “Движение за демократично общество” (TEVDEM), предвождана от Партията на демократичния съюз (PYD), поведе движението за права на малцинствата и автономия в рамките на суверенна Сирия. Както централното правителство, така и водената от “Сирийската национална коалиция” опозиция, се противопоставиха на проекта.

Проектът Рожава в Североизточна Сирия работи като овластява местните съвети, които са съставени от хора от различни етнически групи и полове. Изисква се във всеки съвет да има жени, които управляват заедно с членовете-мъже, и също така съставът на органа да е представителен за демографията на района, който ръководи. Например “Гражданският съвет на Рака”, който управлява град Рака, е оглавяван съвместно от кюрдската феминистка Лайла Мохамед и арабския племенен представител Махмуд Шавак ал-Бусран. Всяка област е защитавана от местни отряди – в случая с Рака това са “Вътрешни сили за сигурност на Рака” – които също трябва да отразяват местните демографски специфики.

Идеологическото вдъхновение, което стои в основата на проекта Рожава, идва от затвореният основател на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдула Йоджалан. Книгата на Йоджалан за демократичния конфедерализъм формира фундамента на идеологията на Рожава. В основата си Демократичният конфедерализъм подкрепя екологията, овластяването на жените чрез феминизъм, плурализма, секуларизма и децентрализацията.

Всички тези идеи съставляват идеологията и осигуряват структурата на системата, която TEVDEM желае да създаде. Тази система се стреми да разруши патриархалните, държавни и националистически структури с цел улесняване на местната автономия, равенство и ред. Този фокус върху създаването на мултиетническа система създаде напрежение между TEVDEM и опозиционния Сирийски национален съвет, който вярва, че в Рожава се създава сепаратистки проект.

Чрез местните сили за самозащита – на първо място отрядите за народна защита YPG и изцяло женските им подразделения YPJ, TEVDEM воюва срещу ислямистите от „Ан Нусра“ и по-късно Ислямска държава, за да защити североизточните територии. Разрастването на ИДИЛ в цяла Северна Сирия и обсадата на Кобане обаче създадоха хуманитарна криза. Тази криза привлече вниманието на света и на САЩ, които започнаха да осигуряват подкрепа за отрядите, защитаващи града. Международната общност започна да изразява подкрепа за бойците в Рожава, ангажирани със защитата на града си и на принципите на революцията като еманципация на жените. Победата в Кобане през 2015 г. се превърна в основа за развитие на партньорство между YPG/YPJ, техните съюзници и САЩ.

Различните етнически милиции бяха организирани под единна шапка и новосформираните Сирийски демократични сили поведоха офанзива срещу ИДИЛ. С помощта на въздушни удари, артилерия и специални части на САЩ, тези отряди започнаха да разбиват протодържавата на ИДИЛ. СДС освободиха територии от Манбидж до Рака, както и хиляди цивилни, и помогнаха територията на “халифата” да бъде сведена до 5% от някогашните му владения. Кюрди, араби, асирийци, язиди и много други работеха съвместно, за да освободят домовете си от Ислямска държава и да започнат да възстановяват разрушеното с ограничените ресурси и финансиране, с които разполагаха.

Същевременно ислямистките и националистически власти в Турция ставаха все по-разтревожени от териториалното разширяване на Рожава и през 2016 г. се намесиха военно в Сирия, за да предотвратят свързването на кюрдския кантон Африн на Северозапад с кантона Кобане. Вклинявайки се между двете територии, Турция установи аванпост на сирийска територия, който бе използван за обучение и въоръжаване на ислямисти, които да се бият срещу YPG. Външнополитическите маньоври на Ердоган срещу преимуществено кюрдските отряди са продължение на отколешната турска държавна политика да се отказва всякаква форма на кюрдска автономия. Правителството на Ердоган гледа на YPG/YPJ просто като на разширение на ПКК в Сирия и се стреми да отрече правото на съществуване на “терористична държавица” по границата. С този претекст турските власти предприемат военни операции срещу териториите на YPG/YPJ и свързаните с тях сили.

Това стана напълно очевидно с операция “Маслинова клонка”, с която турските сили навлязоха в предимно кюрдския анклав Африн, за да премахнат местното самоуправление. В резултат на операцията над 300 000 души бяха прогонени от домовете си, а окупираните земи станаха сцена на масово плячкосване, насилие демографска подмяна, целяща премахване на местното кюрдско население и заменянето му предимно с араби и тюркмени. Хиляди хора изгубиха живота си при защитата на кантона, включително британката Анна Чамбъл, интернационалист и доброволец, която бе убита от турска бомбардировка. Подмяната на кюрдски знаци и наименования, отричането на кюрдския език, насилието срещу местното население и изграждането на турска инфраструктура в Африн след окупацията показват, че Анкара не просто се “бори с ПКК” – турските власти се борят с кюрдите и с кюрдска идентичност.

Заявлението на администрацията на Тръмп за изтегляне от Сирия идва в деликатен момент за борбата срещу ИДИЛ и проекта Рожава. Вградените в СДС щатски войски са създали приятелства с местните и тези отношения насърчават стабилността в североизточната част на страната. В места като Кобане щатските войници не се притесняват, че ще бъдат нападнати и могат да се движат свободно (за разлика от другите “опозиционни” територии). Това успешно партньорство, развило се между СДС и САЩ, както и между кюрдите и различни етнически групи, е уникално за целия регион. Това е стабилност, каквато не може да се открие другаде в Сирия, включително при подкрепяната от Турция опозиция.

Всичко това обаче е поставено под риск с изтеглянето на САЩ от североизточните територии. Битката срещу Ислямска държава все още не е завършила. В останалите на югоизток териториални джобове все още действат джихадистки бойци, които стават все по-смели след обявяването на изтеглянето. Идеологията на Ислямска държава – толкова противоположна на идеологията на Рожава, все още не е напълно победена, поради което също може да се възроди, ако ИДИЛ възстанови присъствието в бившите си територии. Зоните, опустошени от боевете срещу ИДИЛ като Рака, не са възстановени и някои части на града остават необитаеми за бившите си жители.

Остава и проблемът с желанието на Турция да разпростре модела на операция “Маслинова клонка” и на Изток към останалите територии на Рожава. Местните жители, дори и тези, които имат проблеми с модела на управление на TEVDEM, се страхуват от турско нахлуване и се подготвят за вероятността да загубят домовете си. Това не би било проблем, ако САЩ или коалицията установи зона, забранена за полети над Рожава, и осигури защита за този проект. Но поради непредсказуемостта на администрацията на Тръмп и капитулацията пред заплахите на Ердоган това не се случи. Тук се вижда и основният проблем с изтеглянето: липсата на предвидливост.

Няма създаден механизъм, който да подсигури защитата на местните партньори и да способства за дълготрайна стабилност в региона. Със заявлението си Тръмп изоставя местните, които се биха и умираха в защита на домовете си. Без международно политическо признаване на Рожава и подкрепа за ограничаването на турската агресия срещу нея, вероятно ще има нова ескалация на насилието в Сирия и нова хуманитарна криза. Ако Турция нахлуе и приложи модела от Африн, това вероятно ще доведе до мащабни демографски промени в региона, които ще са основа за етническо прочистване и геноцид. Това не е добро за репутацията на САЩ и определено не е добро за местните, които ще са принудени да се защитават от артилерията, бомбардировачите и каквото друго хвърли срещу тях турската армия.

Цената на бездействието по този проблем ще е неизмерима. Победите срещу тиранията на Ислямска държава могат да бъдат преобърнати. Турската анексия на Североизточна Сирия и турцизацията на региона ще се превърнат в реална възможност. Масово бягство на население, етническо прочистване и геноцид могат да избуят от насилието, предизвикано от инвазията на членката на НАТО. Поставянето в такива условия на трите милиона жители на Рожава ще подхрани нова вълна от бежанци, бягащи от насилието в съседни държави, което ще означава и нова бежанска криза. Ще се посеят семената на неприязън, която ще направи още едно поколение склонно към радикализация. Ще се зароди нов цикъл на насилие. И това ще са само част от последствията.

В подобен момент е нужно международната общност да се обедини в подкрепа на Рожава и на милионите цивилни в Североизточна Сирия, които са заплашени. Не е задължително тази подкрепа да се изразява в поддържане на дълготрайно военно присъствие на САЩ в Сирия. По скоро става въпрос за призив към Вашингтон и широката международна общност да защитят хората в Рожава. Интернационализъм под формата на подкрепа и солидарност е това, от което се нуждае Рожава. Подкрепата за съществуването на Рожава означава подкрепа за процъфтяваща прогресивна демокрация в регион, където господстват авторитаризмът и ислямският фундаментализъм. Пренебрегването на човечността в този случай ще означава да се приветстват варварството и най-лошите елементи от човешката същност.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар