Попадна ми статия за доходите за миналата година на един от нашите депутати. 37 000 000 лева. Няма шега, няма измама. Тридесет и седем МИЛИОНА.
И понеже от няколко дни се занимавам със статистиките на българското здравеопазване и абсурдните идеи на министър Ананиев как да цака най-бедните, за да си прави пазарните реформи в здравеопазването, ей така, без да искам, се пресегнах към калкулатора. И ето какво открих:
Както знаете, всеки български гражданин е длъжен да плаща здравни осигуровки в размер от 8% от доходите си. Системата куца, парите не достигат, но няма как – 8%. Между другото, в повечето европейски страни вноската е по-висока. Но у нас това е положението. А сега идва интересното.
Събрали се някога някакви български депутати, все умни глави, и започнали да умуват. И решили, че ако случайно печелиш повече от 95% от населението – сиреч над 2600 лева на месец, то над тези 2600 няма да ги плащаш пустите 8%.*
Речено – сторено.
Седи си сега нашият депутат и си брои неговите 37 000 000. И си плаща здравните осигуровки, няма шест – пет. Плаща той осигуровки върху 2600 лв. – 12 месеца по 8%, и ето как цели 2496 лева отиват в здравната каса. Годишно. Така де, закон е това, а всички сме еднакви пред закона, нали?
А знаете ли тези 2496 лв. на колко процента от доходите на нашия депутат се равняват?
На 0,006.
Това не са 8%.
Не е и 1%.
Не е и една десета от 1%. Не е една стотна дори!
Това са 6 ХИЛЯДНИ от ЕДИН процент.
Ако депутатът трябваше да плати онези 8% като мен и вас, то трябваше да вкара в Здравната каса 2 960 000 лв. Няма грешка в нулите. Това са 145 098 здравни вноски за онези, които ровят в кофите, за онези, които са без работа, за онези, които са пропуснали трите вноски през последните 3 години. 145 хиляди невнесени вноски само от един човек. Депутат.
Но законът си е закон.
КОЙ ли го пише?
*Става въпрос за т.нар. „максимален осигурителен доход“, срещу вдигането на който толкова ритат работодателите. Да се надяваме, че вече всички разбират какво представлява той и на кого служи.
