Гостуването на ръководителя на правителството на Испания Педро Санчес в Куба тези дни приковава вниманието по цял свят с историческото си и символно значение. Това е първото официално посещение на испански премиер на Острова на свободата от 32 години насам – след визитата на Фелипе Гонсалес през 1986 г. Санчес сега протяга ръка за сдобряване към Хавана и стопява ледовете, с които се постара да скове политическите връзки между двете страни бившият десен министър-председател на Испания в периода 1996-2004 г. Хосе Мария Аснар.
Съидейникът на Аснар – управлявалият в Мадрид доскоро Мариано Рахой, също държа отношенията с Куба студени, макар че междувременно доста други западни сили, начело със самите Съединени щати по времето на президента Барак Обама, а също и целият ЕС като общност, тръгнаха към активно сближаване с Хавана.
Испанският бизнес, който за разлика от политическите дейци от десетилетия е стъпил здраво в Куба, особено в туризма, отдавна настоява за нормализиране на цялостните отношения, защото така ще получи сериозен гръб за развитието си. Заради голямото забавяне на Мадрид сега френски, италиански, канадски, германски компании и предприемачи са заели в отворената за чужди инвестиции и партньорства кубинска икономика доста ниши.
Ето защо на голямото и официално завръщане на Испания в Куба чрез визитата на Педро Санчес се гледа с подчертано внимание. Разбира се, важен елемент от картината е също и фактът, че това е първото посещение на правителствен ръководител от ЕС в Хавана, откакто през април т.г. за нов кубински президент бе избран Мигел Диас-Канел. Тоест – това е съществен жест на международна подкрепа и за него. Но със сигурност испанските ползи от сегашното размразяване са повече. В кубинското общество продължават мащабните трансформации, наричани там „актуализация на социализма”, които включват нова, съществена роля за частните фирми и кооперациите. В процес на обсъждане е и нова конституция на страната, която ще утвърди законово извършваните промени и ще даде ясна рамка включително за чуждите партньорства. Така че Испания наистина нямаше повече време за губене.
А има и още един доста съществен детайл. Както коментира тези дни испанската преса, Санчес всъщност сега „отваря вратата” и за официалното посещение в Куба на крал Фелипе и кралица Летисия догодина по това време, когато много тържествено ще бъде чествана 500-годишнината от основаването на Хавана – красивия град, който векове наред е бил любимата „антилска перла” в короната на испанската монархия от колониалните времена. И до днес най-магнетичните за туристите прелести на Старата Хавана са дворците, останали именно от испанците и реставрирани старателно от кубинците. Мадрид много държи на своята специална роля в честванията за юбилея и иска да я подчертае с кралската визита.
Ролята на Куба в емоционалната история на Испания е много специална. В метрополията докрай смятат острова за неразривно „свой”, не искат да се откажат от него. Това е последната колония в Латинска Америка, която губят през 1898 г. – и то много глупаво, допускайки САЩ да се намесят в кубинската война за независимост в последния момент и да отмъкнат „антилската перла”. Ако Мадрид беше дал по-рано суверенитет на Куба, щеше да ѝ спести последвалото дълго неоколониално безчинство на американците – чак до революцията през 1959 г.
Въпреки историческите турбуленции и идейните противоречия, Испания и до днес продължава да храни специален сантимент към Куба и кубинците, изразяващ се и в някои предимства за тях. Например, всеки жител на острова, който докаже, че баба му или дядо му са били испански граждани (а такива са били всички кубинци до 1898 г.), днес може да получи испанско гражданство. Вярно, подобна възможност съществува и за жителите на останалите бивши испански колонии, но със сигурност за един чилиец, чиято родина става независима още през 1818 г., е доста по-трудно да си изнамери пряк дядо испанец, отколкото за 80 г. по-късно отделилите се от „родината майка” кубинци. От испанския бонус досега са се възползвали над 150 000 жители на Острова на свободата. При това, не за да емигрират – мнозинството от тях продължават да си живеят в Куба – а просто защото им харесва да са живата връзка между двете страни.
Всичко това подплатява с много вълнения сегашното посещение на Педро Санчес и разговорите му с Мигел Диас-Канел. Испанският премиер кацна в Хавана късно следобед в четвъртък. В делегацията са също министрите на външните работи Жозеп Борел и на индустрията Рейес Марото. От летището, където Санчес бе посрещнат от кубински зам.-министър на външните работи, кортежът пристигна на Площада на революцията. Там Санчес поднесе венец пред паметника на националния герой на Куба – поета Хосе Марти.
Веднага след това отиде в разположения наблизо Дворец на революцията, където бе приет от кубинския президент Мигел Диас-Канел и двамата проведоха половинчасов дружески разговор. В него Санчес повдигнал въпроса и за посещението в Хавана на крал Фелипе и кралица Летисия догодина, сочат кореспондентите на испанските медии.
След това Санчес и Диас-Канел присъстваха на подписването на двата предварително договорени съвместни документа – меморандум за политически консултации, който предвижда поне веднъж в годината двете държави да обсъждат важни теми от взаимен интерес, както и споразумение за културно сътрудничество, което беше много орязано също по времето на Аснар.
За особено важен се смята първият документ. Подобна договореност за редовни политически консултации Куба вече подписа с целия ЕС. Но това е първото такова двустранно споразумение със страна членка на ЕС, като в него се визират и конкретни сфери, по които ще се обменят мнения и позиции.
Тук трябва да се отбележи, че това посещение на Санчес и въобще контактите с Куба са предмет и на вътрешната испанска политика. Испанският премиер социалист стана обект на нападки от опозиционната Народна партия и от либералната „Сюдаданос”, че с тази визита щял да легитимира една „диктатура” и че не е включил в програмата си среща с кубински дисиденти. От екипа на Санчес отвръщат, че предпочитат да търсят решения за различията между Мадрид и Хавана в подходите към различни теми въз основа на диалога, а не на конфронтацията. И изтъкват, че като предмет на договорените сега политически консултации са включени въпросите както за „едностранните наказателни мерки” (има се предвид американското антикубинско ембарго, което Куба настоява да отпадне), така и за „открит диалог по човешките права”. Впрочем, в някои коментари се отбелязва, че в тази сфера забележки ще могат да се отправят двустранно – тоест и Куба би могла да коментира този аспект в Каталуня, примерно.
Програмата на Санчес за петък, 23 ноември, включи участие в мащабен испанско-кубински бизнес форум в един от големите хавански хотели от испанската верига „Иберостар”. Договорките, които се очаква да бъдат постигнати между предприемачите и от които вероятно ще дойде нов и силен импулс за испанското бизнес присъствие на Острова на свободата, също се смятат за ключови за тази визита.
Интересното е, че въпросният хотел, който домакинства на форума – Gran Hotel Packard Iberostar, фигурира в списъка на хотелите в Куба, в които затегналото отново антикубинските санкции правителство на настоящия президент на САЩ Донал Тръмп забранява на американските граждани да се настаняват. Защото като кубински съсобственик на хотела фигурира туристическата агенция Gaviota („Чайка”), а според американските власти тя била свързана с въоръжените сили на Куба – нещо, което винаги е било отричано от кубинската страна.
В крайна сметка, след като вече и Испания се събуди за активизиране на всестранните си връзки с Острова на свободата, а ЕС като общност отдавна е напреднал по тази писта, то единственият губещ от обвързаността на Тръмп с антикубинското лоби в САЩ явно ще си останат самите САЩ…
В програмата на Педро Санчес за десерт бе включена и разходка из Старата Хавана в компанията на домакина му Мигел Диас-Канел, като и двамата бяха придружавани от съпругите си – съответно Бегония Гомес и Лис Куеста. С тях бе и Историкът на Хавана (това е официална длъжност) Еусебио Леал, който разказваше на гостите за града. Леал е дълбоко тачен от всички за огромната си отдаденост не просто за реставрирането и опазването на старата част на кубинската столица, но и за превръщането ѝ в активен социален и културен център, който отчита и потребностите на всички живеещи там хора, и интереса на многобройните гости и туристи.
Разходката тръгна от бившия дворец на някогашния испански губернатор, превърнат днес в музей на Хавана, и премина през всички най-емблематични части на тази част на града, стигайки до Стария площад и площад „Франциск Азиски“. Испанският премиер и делегацията му получиха възможност пряко да общуват с жителите на Хавана по време на разходката. Санчес се спираше да се ръкува с хората, махаше на струпалите се по балконите любопитни, а на няколко места попадна и на групи с испански туристи, които му се радваха възторжено.
Вероятно мнозина са си спомнили и една друга разходка из същите места отпреди 19 години – от ноември 1999-та, когато кубинската столица е домакин на поредната ежегодна Ибероамериканска среща. Като представители на Испания в нея участват тогавашният крал Хуан Карлос и тогавашният премиер Хосе Мария Аснар. Те също се разхождат из историческия център на града, но в едни доста по-различни условия.
За тях разказва сега в своя публикация в испанския в. „Ел Паис” бившият кореспондент на вестника в Хавана Маурисио Висент. Той припомня, че по онова време лидер на Куба все още е Фидел Кастро, който полага големи усилия за активизиране на международните контакти на страната си и се стреми да използва за това и Ибероамериканската среща.
Аснар обаче вече е направил, каквото е могъл, точно в обратната посока. Още малко след избирането му за премиер на Испания през 1996 г., той става инициатор за приемането от ЕС на прословутата „Обща позиция” спрямо Куба, която обвързва всякакви контакти с тази страна с политически условия спрямо управлението ѝ. Освен това демонстративно поддържа най-топли отношения с антикастристките организации в Маями, обикаля из централноамериканския регион с личния самолет на един от най-отявлените лидери на тези групировки, под път и над път клейми Кастро и т.н.
Хавана въпреки това действа по дипломатически канали за осъществяване на официална визита на испанския крал, за каквато е била постигната договорка още с предходното испанско правителство на социалиста Фелипе Гонсалес. И уж всичко вече е уредено, очаква се такова посещение да се осъществи през пролетта на 1999-та, когато Аснар обявява, че „липсват условия” за реализирането му и то отпада.
Но ето, че идва и Ибероамериканската среща през ноември същата година. Кастро предлага да се използва поводът и извън работата на срещата да се проведе и самостоятелна кралска визита. Аснар отхвърля и това, като настоява, че Испания ще бъде представена и от краля, и от него самия, но само като работно участие в самия форум, а каквито и да е изяви извън него ще бъдат третирани единствено като частни.
Кастро обаче успял да преодолее бдителността на Аснар още в самото начало на испанското гостуване. Пристигнал на летището, за да посрещне лично крал Хуан Карлос и нарушавайки протокола, веднага го поканил в своята кола, за да го откара до резиденцията на испанския посланик, предвидена за настаняване на монарха. Така двамата успели да си поговорят насаме в колата около 20 минути, установявайки помежду си сърдечни и почти приятелски отношения.
Маурисио Висент свидетелства, че оттам-нататък, по време на целия останал тридневен престой в Хавана, Аснар гледал да е неотлъчно до краля, за да не му даде възможност за никакви спонтанни лични изяви и най-вече за нови преки контакти с Фидел. Усърдието му било комично, така че придружаващите делегацията журналисти започнали да го наричат „придворната дама”. Разбира се, кралят се дразнел от опекунството и това било видимо за всички. Но иначе бил в прекрасно настроение, ръсел шеги и закачки, докато Аснар винаги бил намусен и кисел. „Бяха като олио и оцет,” пише журналистът. Той добавя още, че с участието и на Фидел разигравалите се пред очите на всички сценки между тримата били „достойни за камерата на братя Маркс“.
На официалната вечеря в чест на участниците в Ибероамериканската среща Кастро сложил крал Хуан Карлос до себе си и дълбоко го трогнал, поднасяйки му уникален подарък – портрет на родителите му, нарисуван по време на тяхно гостуване в Куба през 1948 г.
Разказвайки за организираната за краля и за Аснар разходка из Старата Хавана, Маурисио Висент разяснява и още един любопитен факт. Заради въпросната разходка историческият център бил затворен за граждани и екипът на Аснар представил това пред медиите като инициатива на кубинските власти, които се бояли от пряк контакт на гостите с обикновените кубинци. Само че след това се разбрало, че всъщност искането за затваряне на района било отправено от самото правителство на Аснар, което не желаело Кастро да се хвали със снимки как испанския крал се весели с кубинския народ…
Журналистът сочи още един момент от онази разходка – сърдитият Аснар си махнал сакото и вървял до краля само по риза. А това е драстичен израз на пренебрежение, защото погазва кралския протокол. (Впрочем, сега Педро Санчес също си махна сакото, докато се разхождаше из горещата Хавана, но до него бе не кралят, а Диас-Канел, който от солидарност направи същото…)
На финала на престоя им в Хавана Фидел Кастро отново вгорчил живота на Аснар, пристигайки и да изпрати лично крал Хуан Карлос, при което отново двамата разговаряли дълго и приятелски насаме. Факт е, че и по-късно, на всички международни форуми, на които се засичат Кастро и кралят, те демонстрират много добри отношения.
Когато кубинският лидер си отиде на 25 ноември 2016 г., именно Хуан Карлос, макар и вече абдикирал като крал, представи Испания на поклонението и погребението му. Не му се удаде да направи кралско посещение в Хавана, но пък са налице всички шансове този късмет догодина да има синът му – настоящия испански монарх Фелипе. От друга страна, ако дотогава испанското правителство пак се смени, нищо не се знае…
А що се отнася до подаръците, испанският премиер Педро Санчес очевидно си е взел поука от някогашния дипломатичен ход на Кастро с портрета на родителите на краля. Сега Санчес донесе като дар на кубинските си домакини нещо също много скъпо за тях – креслото на големия кубински герой от войната за независимост Антонио Масео, изработено от твърдото стебло на кралска палма и с издълбана на облегалката звезда, каквато грее и на кубинското национално знаме днес. Това кресло навремето отнася със себе с в Испания последният губернатор на Куба Валериано Вейлер. Сега то се връща при народа, който почита загиналия в битка с испанците през 1896 г. Масео като един от своите най-любими герои…
„Не изпускайте Куба за втори път” – с този съвсем недвусмислен апел се обръща към испанците Историкът на Хавана Еусебио Леал.
Но може и да я изпуснат. Защото вътрешнополитическите пластове в самата Испания пак започнаха да се разместват. Докато Педро Санчес е в Куба, в Мадрид съвсем се разпадна съюзът от левичарски и националистически партии, с чиито гласове преди половин година бе свален предишният премиер Рахой, а на мястото му седна Санчес със соцправителство на малцинствотго. След отдръпване на част от каталунските националисти, сега и Пабло Иглесиас – водачът на крепилата досега управлението на социалистите партия „Подемос“, обяви, че формацията му поема курс към предсрочни избори. Иглесиас е недоволен, че екипът на Санчес не успява да прокара през парламента новия, със силна социална ориентация държавен проектобюджет, а продължава да управлява със стария – на дясната Народна партия, действайки предимно с декрети. „Хубаво нещо са пътуванията в чужбина, хубаво е премиерът да отиде до Куба, но смятам, че преди всичко трябва да се решат някои вътрешни неща,“ заяви Иглесиас и предрече, че новите избори може да са още в първото тримесечие на 2019-та…
About The Author
