В категории:Свят

Русия и Япония могат най-после да сложат край на Втората световна война

След десетилетия неуспешни преговори ръководствата на двете държави изглеждат решени да постигнат сделка за спорните острови

Както Путин, така и Абе имат интерес да оставят териториалните спорове зад гърба си. Снимка: Ройтерс

Леонид Бершидски, Bloomberg

Десетилетия наред всеки сигнал, че Русия и Япония постигат прогрес в разговорите за уреждане на териториалните спорове и подписване на мирен договор, се оказва фалшива тревога. Този път обаче може да е различно: както руският президент Владимир Путин, така и японският премиер Шинзо Абе се нуждаят от сделка повече, отколкото предшествениците си.

Путин и Aбе се срещнаха в Сингапур през миналата седмица и се съгласиха на нови разговори по мирния договор, подготвян от двете държави след Втората световна война, който Съветския съюз отказва да подпише. Преговорите ще използват за основа съвместната декларация, подписана от Москва и Токио през 1956 г., която в последствие бе изоставена и от двете страни. Документът е предвиждал Съветският съюз да предаде на Япония остров Шикотан и архипелага Хабомаи след подписването на мирен договор. През последните години Япония настоява за предаването на още два острова – Еторофу (Итуруп) и Кунашири (Кунашир), а Русия от своя страна отказва да отстъпи каквито и да е територии.

И двете страни имат силни опасения относно компромис, основаващ се на декларацията от 1956 г. За Япония това би означавало да изгуби възможността да претендира за много по-обширни земи (Еторофу и Кунашири съставляват 93% от териториите на спорните острови). За Русия е от значение (главно символично) сделката да гарантира, че върху Шикотан и Хабомаи няма да бъдат разположени военни бази на САЩ. Според съобщения в медиите Абе е обещал това пред Путин, но вероятно не би могъл да изключи напълно такава вероятност предвид съществуващите ангажименти на страната му към Съединените щати.

Отделно от това връщането на който и да е от островите, овладени от Съветския съюз в последните дни на Втората световна война, е изключително непопулярна идея в съвременна Русия. През годините социологическите проучвания последователно показват, че между 70 и 90 процента от руснаците отхвърлят подобно предаване на територии.

Границата между Русия и Япония в Курилите се е променяла няколко пъти след установяването на двустранни отношения в средата на 19 век. Източник: Уикипедия

Предшественикът на Путин Борис Елцин на няколко пъти бе близо до отстъпване на някакви територии на Япония, но винаги се отказваше, страхувайки се от силната негативна реакция на комунистическите и националистическите си съперници.

Сега обаче както Абе, така и Путин искрено желаят да оставят въпроса за островите зад гърба си.

Основният интерес на Абе е с какво ще бъде запомнен. Ако успее да се задържи на поста до следващите редовни избори през 2021 г., той ще е най-дълго управлявалият японски министър-председател. Но икономическият растеж, движен от щедрите фискални стимули на Абе, започна да се забавя през тази година, а той не може да е сигурен, че ще изкара мандата си. Абе се нуждае от някаква важна победа, за да остане на власт и да подсигури мястото си в историята. Една сделка с Русия, макар че ще срещне известна вътрешна съпротива, може да бъде възприета като такава победа – особено в момент, в който подкрепата за външната политика на правителството спада. Освен това японските избиратели са по-отворени към компромис от руските.

Интересите на Путин са както икономически, така и геополитически. Сделка с Токио потенциално може да доведе до поток от японски инвестиции в руския Далечен Изток – обширен, слабо развит регион, където Москва се нуждае от противотежест на нарастващото китайско влияние. Подобряването на отношенията с Япония също така би помогнало на Путин в търсенето на алтернативи на сътрудничеството със Запада. Вече е ясно, че икономическите санкции на САЩ и по-слабите европейски ограничения ще продължат да действат в обозримо бъдеще, така че той работи трескаво да подсили други партньорства в Близкия изток и Азия.

В понеделник Путин и турския президент Реджеп Ердоган се срещнаха в Истанбул по случай завършването на подводния участък от газопровода „Турски поток”. Япония също е потенциален клиент за руския газ, но подобни гигантски проекти са немислими без наличието на мирен договор.

Путин играе за високи залози, в сравнение с които малките, негостоприемни острови с население от около 2000 души Шикотан и Хабомаи няма да са голяма загуба – освен политически. Руските социални мрежи са изпълнени със спекулации за потенциалните териториални отстъпки, и коментарите не са ласкави към Путин. „Колко шумно „прибрахме” Крим, а колко тихо предаваме островите” – това мнение сумира типичното отношение. Путин е обвиняван, че продава руска земя, защото управлението му не е използвало правилно печалбите от високите цени на петрола през първото десетилетие на века.

През последните месеци обаче изглежда Путин се е примирил със спадащия си рейтинг на одобрение. Той пренебрегна общественото мнение като прокара изключително непопулярното повишаване на пенсионната възраст. Липсата на наистина мащабни протести може да го е убедило, че е в състояние да си позволи непопулярни решения през този мандат, който според руската конституция му е последен (освен ако не поиска да се върне след шестгодишна пауза).

Но това не значи, че той няма да се пазари здраво за островите. В неделя прессекретарят на Путин Дмитри Песков заяви, че това, че Москва приема декларацията от 1956 г. като основа за преговорите, „не означава автоматично прехвърляне на територии”. Русия вероятно ще обсъжда предаване на островите без загуба на суверенитет под формата на отдаване под наем или споразумение за съвместно управление. Ще има и изисквания за твърди гаранции, че САЩ ще бъдат държани далеч от островите, и че определени японски инвестиционни проекти и енергийни сделки ще последват мирния договор.

Няма сигурност, че Абе ще е способен да приеме руските изисквания – той би могъл да отложи решението за бъдещето, ако сделката не изглежда като чиста победа. Но макар да е наясно колко ще е трудно, японският премиер все пак се съгласи да ускори разговорите и да проведе допълнителни срещи с Путин.

Все още е възможно двамата да произведат поредния неуспех, но сега това изглежда по-малко вероятно спрямо който и да било предишен случай по време на дългото управление на Путин.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар