Новата и вероятно последна редакция на промените в Закона за вероизповеданията предвижда въвеждане на държавни субсидии за големите религии, към които са се причислили поне 1% от населението при последното преброяване. Същевременно, от текстовете отпадат ключовите изисквания за отчетност, контрол на даренията от чужбина и противодействие на религиозния радикализъм, които поначало бяха сочени като причина за прокарване на промените и преминаването на свещениците на държавна издръжка. Именно с такива изисквания на първо чете в НС бяха приети два иначе доста различни законопроекта за вероизповеданията с широка подкрепа от всички партии.
Актуалната редакция е внесена само от Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, след като при първоначалния вариант като съвносител бе вписана и Корнелия Нинова, с което се целеше да се демонстрира политическият консенсус за промените, за които пръв заговори и президента Румен Радев по време на кампанията си. Техният проект предвиждаше да се забранят чуждестранните дарения, с които се издържат проповедници в страната, като тези средства се поемат от държавата чрез субсидия в размер на 10 лева за всеки гражданин, декларирал се като последовател на съответната религия, но не повече от 15 млн. лв. годишно.
Даренията от чужбина трябваше да бъдат позволени само за еднократни разходи като такива за храмове и манастири, като и те трябваше да се приемат след разрешение от дирекция „Вероизповедания”. Изрично забранено беше църквите да финансират основната си дейност от източници извън страната. Изискванията за отчетност пък изключваха варианта за анонимни дарения от чужбина, които сега принасят значителна част от бюджетите на двете основни църкви в страната. Тези текстове предизвикаха остра реакция най-вече от православната църква, в чието становище изискването за отчетност е определено като „гонение” и „тоталитаризъм”.
Затова в последната редакция отпада изискването за съставяне на годишен отчет, независим одит и последващата проверка от Сметната палата, каквито са изискванията за партиите. За разлика от тях БПЦ и Мюсюлманското вероизповедание ще получат субсидия от съответно 15 млн. (колкото е заложеният таван) и 5 млн. лв. без никакво изискване за публичност за разходването на тези средства. Напълно отпадат параграфите, в които бяха разписани изискванията за ограничение на анонимните дарения от чужбина, каквато беше първоначалната цел на законопроекта. Като компенсация се въвежда единствено изискването вероизповеданията да предоставят справки на дирекция „Вероизповедания“ към МС за разходването на субсидията, но без те да бъдат одитирани по някакъв начин.
Отпада изискването за предварителното съгласуване с дирекцията на участието на чужденци в проповеди и кампании за набиране на средства, както и забраната за ангажиране на деца без изричното писмено съгласие на родителите им. Отпада и изискването вероизповеданията да „не разпространяват литература и да не проповядват идеи, които водят до разделение на българските граждани на религиозна основа”, и съответно всички предвидени санкции за извършване на подобни действия. Премахната е и забраната за провеждане на религиозни дейности в помещения, които не са изрично предназначени за такива и декларирани пред контролната дирекция.
По-натам проектът Цветанов-Карадайъ прави регистрирането на вероизповедание десетократно по-трудно, като въвежда изискване от 3000 членове, при триста в първоначалния вариант. Това вероятно е направено с цел да се ограничи броя на потенциалните новорегистрирани религии, които биха се опитали да се преборят за субсидия на следващото преброяване.
По този начин вносителите удовлетворяват възраженията на най-големите вероизповедания, след като се бяха ангажирали да изгладят разминаванията си с тях между първо и второ четене на законопроекта. Ефектът от това е, че Цветанов и Карадайъ са се отказали и от всички изисквания, които целяха да гарантират основните идеи на законопроекта, записани в мотивите му: да гарантира „ненамесата на чужди държави, институции и лица в делата и дейността на вероизповеданията, както и регламентирането на получаването на целеви дарения“. Според тях „реални гаранции“ за такава ненамеса ще се дадат чрез „въвеждането на забрана за религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица за възнаграждения на свещенослужители“.
Тази забрана е „с най-съществено значение“ за законопроекта, а от нея е изведена необходимостта държавата да поеме издръжката на свещениците и имамите. Фактът че, след като се отказват от засиления контрол, отчетността и издръжката от чужбина, вносителите упорстват в желанието си дадат 20 млн. лв. на двете основни вероизповедания в страната, говори, че реалните им мотиви вероятно поначало не са били свързани толкова с грижа за националната сигурност, колкото със „закупуването“ на благоразположението на най-големите религиозни организации в страната.
About The Author
