На първо четене в парламента днес бяха приети и двата внесени законопроекта за изменение за Закона за вероизповеданията – първият от ГЕРБ, БСП и ДПС, и вторият – от „Обединени патриоти“.
По думите на Цветан Цветанов, един от вносителите на проекта, сегашното правителство е първото, което е намерило „политическа воля да осигури необходимия държавен ресурс, за да се финансират вероизповеданията в България и по този начин да ограничим възможността от външно влияние на други държави“. Той бе подкрепен от друг съвносител – Мустафа Карадайъ от ДПС: „Това ще подобри условията и средата на диалога и ще засили доверието между религиозните общности и държавните органи“.
Третият депутат, който е внесъл въпросния законопроект – Корнелия Нинова от БСП – отсътстваше, а от партията ѝ възразиха, че предвидените пари за вероизповедания не са достатъчни, тъй като се планира допълнително финансиране само за големите религии – християнство и ислям, но не и за традиционни изповедания като католицизма и арменската църква. БСП все пак подкрепи и двата законопроекта и така те бяха приети, въпреки сериозните си разминавания.
И двата проекта предвиждат държавно финансиране за изповеданията с повече от 1% от населението, декларирали принадлежност към тях на предишното преброяване от 2011 г. И двата ограничават финансирането от чужбина и изискват от Светия Синод и Главното мюфтийство да се отчитат подобно на партиите, след като се очаква да бъдат финансирани като тях – с по 10 лева на получен „глас” по време на преброяването.
В детайлите по всяка от тези точки, както и в допълнителните изменения, двата законопроекта са коренно различни. Този на Цветанов, Нинова и Карадайъ предвижда таван на субсидията от 15 млн. лв., който ще засегне само БПЦ, която вече се противопостави на тавана и поиска пълна субсидия в размер на 43 млн. лв. Църквата е склонна да се съгласи с проекта на „Обединени патриоти”, който предвижда да няма таван, но ако средствата са ограничени, те да се разпределят пропорционално между вероизповеданията спрямо отчетените вярващи. В зависимост от приетия вариант държавният бюджет може да се натовари с между 20 и 50 милиона, докато годишната субсидия на партиите е 36 млн. лв.
По-нататък двата проекта се различават по ограниченията за даренията от чужбина. Първият ги забранява само за заплати на попове, имами и други свещенослужители, а външни дарения за други цели ще се приемат само след одобрение от дирекция „Вероизповедания” към МС. Вторият проект пък приема, че всяко вероизповедание „може да финансира дейността си само от източници на доходи в Република България”, но веднага си противоречи като изисква да се декларират всички дарения „с източник от чужбина”.
В свои становища досега всички основни религии в страната се противопоставиха на тези ограничения, а БПЦ дори обясни, че те лесно биха могли да бъдат заобиколени като чуждестранните пари се прокарат през регистрирано в България юридическо лице. Ограничението на външното финансираните обаче беше първоначалната идея и на двата законопроекта и тъкмо то доведе до идеята вероизповеданията да се финансират по модела на партиите.
Законопроектът на ОП включва и рестрикции, за които националистите са се застъпвали и преди, но досега не са получавали подкрепа от останалите партии. Той поставя ограничения за проповедите на чужд език, за обреди в сгради, които не са специално предназначени за такава дейност, и за използване на технически средства и високоговорители. Тези ограничения биха засегнали мюсюлманското вероизповедание и по-малките християнски църкви, които нямат собствени храмове.
Двата законопроекта са единодушни, че вероизповеданията трябва да подават отчети пред Сметната палата, които да преминават независим одит. През същата процедура преминават партиите, тъй като получават държавна субсидия. Светия Синод обаче се противопостави остро на изискването да направи финансите си публични, като го определи като вмешателство, връщане към тоталитаризма и дори „гонение”. На нарочна среща в Светия Синод Бойко Борисов успокои БПЦ, че ще изпълни изискванията ѝ. Липсата на публичност обаче няма да може да гарантира, че не са получени дарения с неясен произход или че парите от субсидията не са освободили ресурс, например, за луксозни возила на църковния елит.
Налице е и проблемът с регистрираните през 2011 г. „вярващи”. Когато са декларирали принадлежност към дадена религия, те не са знаели, че това ще струва пари от данъците им. Онези, които на свой ред не са декларирали религиозна принадлежност, не са се самоопределили или са обявили, че са атеисти – общо 2.3 милиона души, също не са знаели, че ще се наложи да субсидират религиите.
Консенсусът между депутатите от власт и опозиция води дотам, че никой не обсъжда алтернативни варианти за финансирането на вероизповеданията. Например, те могат да събират църковен данък, както го правят в Германия, Италия, Хърватия, Австрия, Исландия, Дания, Швеция и Финландия. Всеки може да декларира религиозна принадлежност и НАП да пренасочва допълнителни 1-2% от дохода му към съответното вероизповедание. Това ще спести на държавата милиони и ще запази светския ѝ характер, като същевременно осигури твърд приход на вероизповеданията, така че да не зависят от чуждестранни дарения. Засега управляващи и опозиция обаче дори не смеят да обмислят възможността да тестват вярата на българите като поискат да платят за нея от собствения си джоб, а не от общата хазна.
