В есенната си икономическа прогноза за България ЕК коригира надолу прогнозата за икономическия растеж през 2018 г. до 3.5% спрямо очакванията за 3.8% в лятната прогноза. Въпреки това, Комисията отбелязва, че растежът е „стабилен и здрав” и очаква минимално ускорение в следващите две години.
Основният двигател на растежа е „солидното вътрешно търсене“, подхранвано главно от ръста на реалните заплати. Увеличение в потреблението на домакинствата е „подкрепено от позитивното развитие на пазара на труда”, под което ЕК визира спада на безработицата, тласкащ заплатите нагоре. Ръстът на заплатите ще продължи да изпреварва ръста на производителността, което отново е разгледано като добра новина за българската икономика, тъй като допълнително ще насърчи потреблението. Ниската безработица и ръста на заплатите обикновено се представя в негативен план в обществото от представителите на местните работодателски организации.
Вътрешното търсене се очаква да остане основният „двигател на растежа” и в следващите две години, докато износът ще нараства по-бавно от вноса. Износът е с допълнително влошени перспективи, поради повишения „политически и икономически риск в някои главни търговски партньори”. Вероятно ЕК има предвид най-вече Турция, износът към която вече пострада от обезценяването на лирата.
При почти пълна липса на преки чуждестранни инвестиции, за растежа на икономиката ще допринесат главно инвестициите през фондовете на ЕС, както и по-високите стимули за вътрешни инвестиции, поради високото търсене.
ЕК повишава и прогнозата си за годишната инфлация от 2% през лятото до 2.6% сега, като промяната се обяснява с ръста на цените на горивата и слабата реколта. Все пак Комисията очаква забавяне на инфлацията до 2% през следващата година, макар че българското правителство заложи 3% в макрорамката на бюджета.
По-сериозно разминаване има в прогнозите за безработицата, като ЕК очаква тя да спадне до 5.7% през 2020 г., докато средносрочната прогноза на Министерството на финансите залага далеч по-оптимистичните 4.3%. Комисията очаква България да продължи да поддържа излишък от 0.6% от БВП в следващите две години, въпреки че кабинетът заложи дефицит от 0.5% в бюджета за 2019 г.
Това е индикатор, че е възможно финансовото министерство да е подценило приходната част в бюджета, за да даде свобода на МС да харчи без санкцията на парламента, каквато е практиката в последните две години, или правителството е решило да увеличи разходите над планираното по-рано, заради изборите за Европейски парламент или призивите за предсрочни избори.
