В категории:България

ЕБВР: Увеличението на заплатите носи икономически растеж за България

Докато българският бизнес и местните икономисти разглеждат ниската безработица и ръста на средните доходи и минималната заплата по-скоро като пречки пред икономическия растеж, докладът на Европейската банка за възстановяване и развитие твърди обратното.

Отказът от политиките на затягане на коланите се отразява добре на икономиката. Снимка: Pixabay

Българската икономика ще продължи да расте със същото темпо през 2018 г., както и през изминалата година, и ще се забави леко до 3.4% през 2019 г. според ревизираната прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие. Това е приблизително и темпът на растеж, който се очаква за Източна и Южна Европа.

Според доклада „по-бързото увеличение на заплатите е причина за по-силен от очаквания за 2017 г. растеж в страни, простиращи се от Румъния до Турция и от Беларус до Унгария”. Сред тях се нарежда и България, за която „частното потребление е основен двигател на растежа, след като средните заплати се увеличават поради затягането на пазара на труда, и минималната заплата е увеличена с 10%”.

Увеличението на заплатите у нас обикновено се разглежда като проблем за икономиката, която губи конкурентноспособност, на базата на допускането, че единственото ѝ възможно предимство са ниските разходи за труд. Повишението на заплатите пък се движи от държавната регулация на минималния ѝ размер и от ниската безработица, която се разглежда от работодателските организации като основен проблем пред икономиката и „критична” ситуация – белег за недостиг на кадри.

Практиката обаче показва тъкмо обратното – икономиката расте паралелно с доходите, особено ниските и средните, тъй като хората в тази група, които са огромното мнозинство от населението, започват да потребяват стоки и услуги, от които по-рано са се лишавали. В това число образователни, културни и здравни, които са предпоставка за растеж в по-дългосрочен план. Докладът отличава Румъния, чиято икономика расте със 7%, “подсилена от експанзионистична фискална политика и нарастващи заплати”, но прогнозира постепенно свиване до нивата за региона.

След спад през 2016 г., инвестициите в България започват да се увеличават през изминалата година благодарение на “подобреното усвояване на структурни фондове на ЕС”. Те, заедно с вътрешното търсене в резултат от ниската безработица и ръста на доходите, ще са основен стимул за растежа и в следващите години.

ЕБВР посочва, че нетният принос на износа на България става отрицателен, тъй като вносът нараства по-бързо, в резултат на засиленото потребление. През 2015-16 г. износът бе основен двигател на растежа, защото средните доходи на домакинствата и минималната заплата в този период нарастваха по-бавно.

Данните на НСИ показват, че растежът би могъл да се доближи до този в Румъния, ако относителният дял на потреблението в разходите на домакинствата не спадаше устойчиво. Макар в абсолютни числа той да расте всяка година, делът му в разходите спада от 85.8% през 2010 г. до 82% през 2017 г. От статистическите данни се вижда, че потреблението е задушено от настоящата данъчна система – заради високото облагане на ниските и средни доходи и високото ДДС за основните стоки, които съставляват голяма част от потреблението на хората с такива доходи. За десетте години, в които функционира сегашната данъчна система, делът на данъците в разходите на домакинствата се е повишил от 3.1 на 5.6%, а на осигуровките – от 3.7 на 6.9%.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар