Избирателната активност на междинните избори в САЩ бе толкова висока, че системата се оказа неподготвена да поеме всички желаещи да дадат гласа си – през целия ден имаше съобщения за счупени скенери и машини за гласуване, а на някои места опашките се виеха с часове.
Гласоподавателите на Демократическата партия проявиха рекордна активност, за което несъмнено има роля развитието на масови политически движения след избирането на Доналд Тръмп преди две години. Така демократите успяха да си върнат контрола над Камарата на представителите за пръв път от 2010 г., въпреки манипулирането на избирателните райони, което обикновено е в техен ущърб. Тези избори ще останат в историята и с рекoрдния брой жени, влезли в долната камара на Конгреса – над 100, спрямо 84 преди вота. От 29-те места, които демократите успяха да си върнат от републиканците, 18 бяха спечелени от жени. В Конгреса влиза и безпрецедентен брой представителки на малцинствата, включително най-младата жена конгресмен – демократичната социалистка Александрия Окасио-Кортес.
Републиканската партия очаквано запази мнозинството си в Сената – това развитие беше до голяма степен предопределено, тъй като 42 от държаните от републиканските сенаторски места не бяха включени в тези междинни избори, спрямо 23 за демократите.
Демократическата партия спечели губернаторските места в щатите Канзас, Илинойс, Уисконсин, Мичиган и Мейн. Партията получи контрол и над местните правителства в Колорадо, Ню Йорк, Майн, Ню Мексико и Илинойс. Демократите увеличиха представителството си и в управлението на Минесота, Ню Хемпшир и дори Тексас, но на други места либералната енергия не успя да надделее над републиканското мнозинство.
Голям успех за демократите е постигнатото мнозинство в щатския сенат на Ню Йорк, който беше последният бастион на републиканците в щата. Тези избори са показателни и за възхода на прогресивното движение – в щатския сенат за пръв път ще има представител на „демократичните социалисти” – Джулия Салазар, а още поне дузина от избраните щатски сенатори са подкрепени от Партията на работещите семейства.
Гласоподавателите одобриха и важни прогресивни инициативи, включени в бюлетините в някои щати. Във Флорида с голямо мнозинство бе подкрепено искането за възстановяване на избирателните права на над 1.4 млн. души, осъждани за престъпления, с изключение на убийци и сексуални насилници. В Айдахо избирателите гласуваха за разширяване на здравната програма Medicaid, а в Мичиган – за легализиране на марихуаната.
Цялостната картина след изборите обаче може да бъде използвана от президента Доналд Тръмп като доказателство за ефективността на расистката му реторика и за затвърждаване на контрола му над Републиканската партия. Неуспехът да се нанесе категоричен удар по управлението на Тръмп ще засили напрежението вътре в Демократическата партия. Резултатите дадоха аргументи, както на засилващото се прогресивно крило, което настоява партията да се освободи от корпоративната корупция и да разчита само на дребни дарители, така и на центристкото крило, което настоява, че партията може да спечели властта само благодарение на корпоративно финансиране и безобидна платформа.
Като цяло кандидатурите на Демократическата партия показваха значително засилване на левите и прогресивни тенденции. Но някои от най-прогресивните кандидати, които се надяваха да се докажат като пробият в традиционно републикански избирателни райони, не успяха да го направят – макар и в някои случаи да бяха на косъм. Ричард Ойеда загуби в Западна Вирджиния, Дж. Д. Шолтън изостана с 11 хил. гласа от белия националист Сив Кинг в Айова. С подобна разлика загуби в Небраска и Кара Ийстман, чиято кандидатура бе оспорвана от върхушката в Демократическата партия. Дана Балтър, която също спечели кандидатурата въпреки съпротивата на партийния апарат, загуби срещу републиканския си опонент. Други двама прогресивни кандидати – Лесли Кокбърн и Джес Кинг, също не успяха да надделеят в избирателните си райони във Вирджиния и Пенсилвания.
Някои от центристките кандидати, които бяха наложени от партийния елит, успяха да спечелят състезанията си. Джейсън Кроу спечели в Колорадо, Илейн Лурия запази мястото си във Вирджиния, а Лизи Флетчър – в Тексас. Случаи като тези със сигурност ще окуражат партийното ръководство да продължи да се намесва във вътрешните избори срещу кандидати, които се считат за прекалено прогресивни.
Победата на демократите в Камарата на представителите дава повод да се говори за „синя вълна”, но не е достатъчно категорична, за да мине за „синьо цунами”. Това, в съчетание с разнопосочните резултати на изборите, ще ограничи възможностите за маневри на лидера на демократите в долната камара Нанси Пелоси и вероятно ще увеличи натиска върху нея да се оттегли. В изборната нощ обаче Пелоси изглеждаше решена да се придържа към дневния ред на про-корпоративното крило, което си пролича от призивите ѝ за противодействие на Тръмп чрез „двупартиен пазар на идеи”.
Някои от най-следените избори за губернатори се оказаха разочарование за демократите. Едно от най-знаковите за Тръмп състезания бе Флорида, където той положи сериозни усилия в подкрепа на кандидатурата на Рон ДеСантис, чиято расистка реторика е сравнима с тази на президента. Макар социологическите проучвания да даваха комфортна преднина на прогресивния кандидат Андрю Гилъм, в крайна сметка ДеСантис бе обявен за победител. В Джорджия републиканецът-екстремист Брайън Кемп, който на текущата си позиция отговаря за броенето на гласове при избори, получи преднина пред Стейси Абрамс. Едва 200 хил. гласа не достигнаха на прогресивната надежда Бето О’Рурк да победи Тед Круз в Тексас.
Най-големият неуспех за Демократите обаче бе на изборите за Сенат. Условията за тях бяха толкова неблагоприятни, че макар кандидатите им да получиха около 9 млн. гласа повече, те завършиха с нетна загуба от поне три сенатски места. Но резултатите отново не бяха изцяло еднозначни – прогресивните кандидати Шерод Браун и Тами Боудиун победиха убедително в Охайо и Уисконсин.
Както Тръмп, така и демократите-центристи и засилващото се прогресивно крило претърпяха загуби на тази избори, но в същото време спечелиха достатъчно, за да могат да твърдят, че техният подход е правилният. Така че политическите битки в САЩ – както между двете големи партии, така и вътре в тях – тепърва ще се развиват.
About The Author
