Поговорката „за милиони няма закони“ не е вярна. „Милионите“ се обслужват от конкретни закони, направени специално за тях. Последният пример е от сектора на розопроизводството. В момента се пише закон, който без пряко да обслужва акулите в бранша ги удовлетворява напълно. Той ще остави положението същото като сега, а то е по вкуса на големите играчи. Вредата е за малките.
Законът е на фаза „обществено обсъждане“, като срокът за дебатите изтича тази седмица. Изготвен е от земеделското министерство. Би трябвало да е много важен закон, тъй такъв досега в сектора нямаше. Цели 29 години след раздържавяването в отрасъла липсваше нормативна уредба. Бяха направени многократни неуспешни опити да се въведе правна рамка. Сега най-после изглежда, че нещата са във финална фаза, като причина е случилото се през лятото – масови протести на розопроизводителите поради ниските изкупни цени. Недоволството доведе до обещание на Министерството на земеделието храните и горите (МЗХГ), че най-после ще бъдат въведени правила чрез закон.
Малко уточнение. Проблемите в легендарния за България отрасъл се трупаха постепенно през последните години. „Барикада“ алармира няколко пъти за тях. Припомняме, че голямата беда е увеличаването на засадените площи (от 3 290 на 4 189 хектара за последните 5 години, данни на МЗХГ). То в условията на остра конкуренция от Турция, Китай и Афганистан (и други фактори) създава свръхпроизводство. Продукцията залежава, което в един момент ѝ смъква цената. Точно това се случи миналото лято – ниски цени поради свръхпроизводство. Горепоспоменатото увелечние на площите пък бе породено от добра конюнктура преди това – имаше дефицит, продажните цени бяха много високи. И доста хора накупиха огромни масиви, засаждайки ги с маслодайна роза.
Както може да се досети всеки, тези хора не бяха случайни. Не бe „чичо от село“. Това бяха едри играчи, спекуланти, които конюнктурно решиха да трупат печалби от примамливите високи цени. Традиционни производители на ухо споделят, че зад новите мощни играчи стоят мръсни пари. Алчността в крайна сметка доведе до там, че цикълът направи пълен оборот – след рекордно високи цени се появиха рекордни засадени площи, после рекордно производство, огромна залежала стока и… рекордно ниски изкупни стойности през 2018 г. Затова и „чичо“ изсипваше розовия цвят на асфалта в знак на протест, а и немалко дребни стопани се отказаха от поминъка.
Интересно е също да се отбележи, че когато настояваха за закон, дребните производители искаха най-вече гарантирана минимална изкупна цена. Земеделският министър Порожанов ги отряза още в разгара на протестите, но гарантира: „Производството на маслодайна роза трябва да се регламентира откъм качество и отношение между производители и дестилерии“. „Регламентирането“ щяло да се осъществи чрез закон, разбира се. Така стигнахме до днес, когато се оказва, че единственото нещо, което въвежда така чакания и обещаван закон е… регистър. В него ще се вписват производители, преработватели и обектите им. Въвежда се и задължението да се ползва сертифициран посадъчен материал. Това е, друго няма. Планината се напъна и роди регистър, в който производители и преработватели ще се вписват сами, а държавата ще ги контролира дали ползват сертифицирани рози. Ако не – ще ги глобява жестоко.
Няма спор, че контролът върху разсада е добра новина. Другото обаче е прах в очите. Как чрез регистър ще се регулират площите? Никак, разбира се. Спекулантите няма да бъдат засегнати. А мръсните пари ще бъдат ли спрени? Не. За дребните стопани пък няма минимална изкупна цена, което би гарантирало интереса им. В закона няма яснота дали вписването в регистъра ще е безплатно, а ако е платено, ясно е пак кой ще бъде ощетен най-много. Законът освен това си затваря очите и пред един нов проблем – внос на евтино чуждо масло, което после се преподава като българско. В крайна сметка цялото „правно регулиране“ ще доведе до там, че който се труди почтено и има малки розови градини ще страда, а акулите, които днес инвестират в рози, а утре в имоти, или обратно, печелят. Ползата им е в това, че те са основният проблем, а никой не ги атакува.
„Законът за розата ще унищожи малките производители“, предупреди тези дни и депутатът от БСП Веска Ненчева. Права е. Свободният пазар е на път да донесе още щастие.
