Група селскостопански производители миналата седмица унищожиха 10 000 лози в Аликанте. Не беше акт на вандализъм, а онагледяване на гнева, накипял поне в половината от аграрните стопанства в Испания от нерентабилността на отглежданите култури.
Кастия и Леон, Андалусия и Естремадура се превърнаха в последните дни в епицентър на мобилизациите на животновъди и земеделци. Протестите се разпространиха бързо, след като браншовите организации ASAJA (Аграрна асоциация на младите земеделци), COAG (Координационен център на земеделските и животновъдческите организации) и UPA (Съюз на дребните земеделци и животновъди) призоваха да се излезе на улицата, „за да защитим бъдещето си”. Тази седмица започват демонстрации и в Мадрид.
Защо протестира испанското село? Защо сега? Смесват се мотиви със стари корени, глобална конюнктура и нови правителствени решения.
Промените
Не само в Испания, но и в света сценарият в аграрния сектор се променя – заради събитията около климата, промените в хранителните навици и новите търговски споразумения. Това означава по-малко рентабилност в производството на продукти и необходимост от нови политики и мерки, каквито вече изиска ФАО (Организацията на ООН по прехрана и земеделие), а също и испанското министерство на земеделието, риболова и прехраната.
Понижаването на цените
Изкупните цени на продукцията на земеделците и животновъдите са много ниски. Сегашната изкупна кампания е вече трета, отбелязваща пореден ценови спад. Поевтиняха млякото, зехтинът, червеният пипер, говеждото и телешкото.
При зехтинът понижаването на цените през последните години е най-осезаемо. Едва се покриват разходите по производството. Затова през ноември м.г. за първи път от 2012 г. бяха деблокирани европейски средства за финансиране на складирането на зехтин. Целта е продуктът да бъде съхранен до момента, когато офертите, търсенето и цените ще станат по-благоприятни. Някои производители се оплакват, че това ще реши донякъде само част от проблема, който се влошава и от вноса на зехтин от други страни. Данните от външната търговия потвърждават, че Испания днес внася един път и половина повече зехтин, отколкото преди десетилетие.
От лехата до масата – разлика от 600%
Цената на един продукт в супермаркета може да надвишава до десет пъти онова, което е получил производителят. Ако за един килограм червен пипер той взима 0,80 евроцента, то в супера цената вече е 2,45 евро или с 256% по висока. При картофите съотношението съответно е 0,15 към 1,20 евро, а при зелето – 0,18 към 1,24 евро.
Най-големият проблем е, че варирането на цените не е еднократно. При най-разпространения вид портокали например цената им в суперите се е повишила с 1,3% от 2018 г. насам, докато изкупната им цена е паднала с 11%.
Оскъпяването на производството
Горивата, електрическата енергия, торовете или фуражите са неизбежни разходи при селскостопанското производство. И всичко това е поскъпнало. Дизелът отбеляза в края на 2019 г. най-високи нива на цените от 2015 г. насам. И те продължават да растат.
Печалбата
Показател за здравето на селскостопанския сектор е печалбата, която той дава и която би трябвало да надхвърля разходите, за да има икономически смисъл от производството. Но след няколко години на растеж пред последната година печалбата в сектора е паднала с 9,5%. Това е най-големият спад от периода на кризата насам.
Министърът на земеделието, риболова и прехраната Луис Планас отрича спадът в печалбата да е свързан с повишаването на минималната заплата през 2019 г., както смятат големите браншови организации. В свое интервю министърът отдаде спада в печалбата на понижаването на трудовата заетост в аграрния сектор, на сезонната работа и на месеците суша през 2019-та.
Минималната заплата
Повишаването на минималната заплата през 2019 г. вече срещна съпротивата на селскостопанския сектор. Производителите на плодове и зеленчуци плащат на наетите работници предимно почасово. Според съществуващо споразумение тези работници се трудят шест часа дневно, а не осем. При сегашните цени на труда така се получава заплата, по-ниска от минималната. В същото време при някои други отглеждани култури, като маслините или гроздето, обикновено се получава повече от минималната заплата. Сметките на браншовите организации сочат между 40 и 50% увеличение в разходите за труд след последните увеличения на минималната заплата.
Реалността е такава, че селското стопанство и минималната заплата не се разбират особено добре помежду си. В Испания това е секторът с декларирани най-ниски заплати, в който има най-малко наемни работници – те са около 62%. Тази особеност, както и голямото количество малки и средни фирми, превръщат сектора в най-затруднен да откликва на вдигането на минималните заплати.
Конкуренцията
В сектора пряко рефлектират бариерите пред вноса и износа. Ветото на Русия за продукти от ЕС доведе до там, че днес за тази страна се изнасят три пъти по-малко плодове и зеленчуци в сравнение с 2014 г. Този износ е спаднал от 234 млн. евро годишно на 79 млн. евро. Митата на президента на САЩ Доналд Тръмп на свой ред оскъпиха трапезните маслини.
В износа настъпват промени и заради търсенето на по-евтини продукти. Така е не само в Испания. Ако през 2015 г. Франция внасяше от Испания по 735 тона цитрусови плодове годишно, то през 2018 г. количеството е паднало на 630 тона. Същевременно два пъти се е увеличил френският внос на същата продукция от Южна Африка.
Лимоните и портокалите са добър пример, за да се види, че и испанските купувачи внасят все повече такива продукти от други страни като Южна Африка, Аржентина, Португалия или Мароко.
На този фон притеснения буди и нарастването на конкуренцията, което ще донесе търговското споразумение между ЕС и Меркосур.
Малката голяма помощ от Общата селскостопанска политика
Новият план на Общата селскостопанска политика на ЕС предвижда орязване с 13% на преките помощи за селскостопанските производители, но планира да увеличи онези, които отиват за развитие на селските територии. Въпреки че новото разпределение ще влезе в сила чак през 2022 г., селскостопанските производители вече виждат в него заплаха. „Зърнопроизводителите в Испания продават продукцията си под нейната себестойност от 15 години насам. Само така тя може да е евтина и достъпна. Ако обаче спрат еврофондовете, те няма да могат да оцелеят, продавайки на такава цена,” предупреждава Артуро Серано от ASAJA.
Общата селскостопанска политика разпределя много пари, но и бенефициентите са много. В периода 2014-2020 г. испански земеделци и животновъди са получили общо над 5 милиарда евро преки помощи. Това е сума, равна на едногодишния бюджет за образование на община Мадрид. Но трябва да се има предвид, че 74% от бенефициентите са получили по по-малко от 5000 евро, а 1,7% от тях – по 50 000 евро, сочат данни на Европарламента.
Застраховките
Застраховките варират според типа отглеждана култура. В лозарството са застраховани около 70% от насажденията. Макар да липсват подробни данни, селските стопани се оплакват, че в повечето случаи държавната застраховка покрива малко повече от половината от реалната стойност на културата. Затова искат увеличаване на правителственото финансиране в тази област.
Променливостта на климата, която прави все по-наложителна застраховката, утежнява положението. През 2018 г. имаше 274 дни с градушки, а в предишните две години бяха по-малко от 170. По-честите бури и наводнения като следствие от климатичните промени също правят живота на селскостопанските производители все по-тежък.
