Този път Корнелия Нинова има аргументи – политиката на ГЕРБ в здравеопазването е пълен провал. Каквото и да се каже за трагичното състояние на медицинските грижи в България, все ще е вярно, но нужда от много приказки няма. Какво по-голямо доказателство от това, че при управления на ГЕРБ се сменят девет здравни министри!
Но докато един или няколко провала могат да се поправят, колкото и да е трудно, сега всеобщото здравеопазване в България е поставено на карта, изправено е пред катастрофа с необратими резултати. Кирил Ананиев – високопоставен финансов чиновник от времето на Живков и участник във всевъзможни дясно-леви-центристки-еспертно-служебни правителства, е подготвил планове за частична, а впоследствие и пълна приватизация на системата.
Това вече дори не е поредната неолиберална реформа, а реформа от пиночетистки тип. Само че, за разлика от Чили през 80-те, обект на приватизация е здравноосигурителната, а не пенсионносигурителната система. Вторият по размер финансов поток в държавата!
Странно е, че ГЕРБ са готови да си оцапат ръцете с толкова мръсна работа и да оставят такава голяма плячка на финансовите акули от застрахователния (и не само) бизнес. Явно вече живеят с мисълта, че така и така скоро ще падат от власт. Още повече, че финансовият им министър има горчивия опит с резултатите на частните пенсионни дружества, към които предишно правителство пренасочи част от вноските ни за пенсия. Владислав Горанов даде право на гражданите да избират дали да захранват с парите си борсови играчи, или да останат в солидарния публичен фонд, а наскоро официални доклади доказаха, че който го е направил, ще получава по-голяма пенсия.
Каква е логиката сега Ананиев да ни пробутва доказано провалени либертариански модели, но с парите за здраве? Това е като акула да ти е захапала крака, да си оцелял по чудо, след което да протягаш ръка да галиш крокодил.
Намеренията му са манна небесна за всяка опозиция, особено за такава, която претендира да е лява. БСП поиска вот на недоверие заради здравната политика, но се задоволи главно с констатации колко е зле положението сега. Да, зле е, но утре може да стане кошмарно. Днес хората често са принудени да доплащат за здраве, но в замяната на солидарния с персонализиран здравно-осигурителен модел, осигуровките и застраховките им утре може да стигат, колкото да им превържат пръста в „Пирогов“. Или колкото да получат рецепта за сироп срещу кашлица от личния си лекар.
Подобни реформи могат да бъдат прокарани без съпротива само в условията на диктатура или на максимално политическо съгласие. „Господа предприемачи, застрахователи и банкери – не стройте пясъчни кули. Това е първото нещо, което ще отменим, когато дойдем на власт!“ – ето какво можеше да каже лидерката на БСП и да хвърли в паника проектантите на поредната здравна реформа.
Финансовият капитал, който е призван да създаде конкуренти и заместители на обществената здравна система, обича да играе на сигурно – той следи борсовите индекси, но със сигурност хвърля по някое око и на партийните рейтинги. Да, ГЕРБ продължава да води на БСП с всички шансове да спечели и следващите избори, но къде е гаранцията, че ще стане точно така? Разликата все пак не е космическа, а е от няколко процента. Кой би рискувал да инвестира в сложно и скъпо предприятие като частна здравна каса, ако има вероятност да хвърли парите си нахалост? То е като да си купиш фабрика на 8 септември 1944 г.
Големите пари обичат тишината. Ще посмее ли Нинова да я наруши?
About The Author
