4000 хондурасци са на път да превземат САЩ

Голям конфуз преживяват тия дни адептите на идеята за „хуманитарна интервенция” срещу Венесуела. Любимият им предлог е да се спасява народа ѝ, който бягал от икономическите неволи в родината си и се изселвал из съседни страни.

Само че стана засечка. Тъкмо публиката свикна с картините на шестващи из шосетата венесуелци, на които можела да помогне само намесата на „братски армии” за смяна на властта в Каракас – и нещата се объркаха. Същите картини взеха да идват от друг адрес. Човешките потоци, задръстващи шосетата, тази седмица не са от венесуелци, а от хондурасци. Те бягат от корупцията, престъпността и бедността в Хондурас – най-верния съюзник на САЩ в централноамериканския регион, пълен с американски военни бази. И бягат не просто към съседни държави, а най-целенасочено към Съединените щати. Искат да получат там убежище поради застрашаващата сигурността на гражданите обстановка в собствената им страна, където президентът Хуан Орландо Ернандес е на командно управление от Вашингтон и е настанил роднините си на висши постове. В резултат на това управление 64% от хондурасците живеят в бедност.

Освен това и нивата на престъпност в Хондурас са рекордни. Това е единствената държава, която фигурира в класацията за най-опасни градове в света, не с едно, а с две селища – столицата Тегусигалпа е на 35-то място, а вторият по големина град Сан Педро Сула е на 25-то.

И ето, че още от края на миналата седмица организирала се чрез социалните мрежи внушителна група хондурасци, която постепенно стигна до 4000 души, пое по пътищата на Централна Америка към Мексико и границата му със САЩ с намерението да поиска убежище на американска територия.

Много долен номер – точно в навечерието на изборите за Конгрес във Вашингтон, когато мигрантската политика на президента Джналд Тръмп и без това е на мушката не само на демократите, но и на много от съпартийците му републиканци.

Така че Тръмп най-логично изригна в типичния си стил срещу това „нашествие”. Закани се, че ще прекъсне незабавно американските помощи и на трите страни по маршрута на преселническия поток – Хондурас, Салвадор, Гватемала, ако те не го спрат. Предупреди, че ще притисне за крути мерки и властите на Мексико. А ако нищо не помогне, ще изпрати войска по мексиканско-американската граница, която да прегради пътя на „нашествениците”.

В Тегусигалпа в сряда бе свикано спешно консултативно заседание на външните министри на страните от региона, в което се включи и новоизбраният президент на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор. Нищо обаче засега не може да спре внушителната хондураска колона, която вече прекосява територията на Гватемала. Шествието се отразява подробно от социалните и алтернативните медии. Изобилстват снимки и видеозаписи на завладени от протестни емоции хора, които водят или носят със себе си и много деца. Споделеното пред камери и микрофони неизменно се върти около непоносимите условия на живот, генерирани от управляващите в Хондурас със солидната подкрепа на САЩ, чиито „помощи” за страната са предимно инвестиции в инфраструктура, ползвана от американските военни бази там. Или както е концентрирано на един от плакатите: „Доналд Тръмп провокира миграцията, защото подкрепя едно корумпирано правителство”.

В разгара на ескалацията около хондураското „нашествие” в петък в Мексико пристига държавният секретар на САЩ Майк Помпео. Мексиканските власти мобилизират своите специализирани органи, за да се опитат да спрат човешката колона. Но по пътя си тя среща много солидарност от местните хора, част от които се присъединяват към нея. Така шествието се разрасна до около 4 хил. души, сред които освен хондурасци има салвадорци, гватемалци и други латиноамериканци.

Мигрантите са подпомагани по маршрута си и от църковни организации. Намерения за подкрепа към тях декларира и Мануел Веласко, губернаторът на мексиканския щат Чиапас, който граничи с Гватемала и който е известен също с разположените на негова територия комуни на индианците сапатисти. „Ще помогнем на нашите братя хондурасци, салвадорци и други, откъдето и да идват,” зарича се Веласко.

Това е вече втората криза с преселници предимно от Хондурас, насочили се към САЩ, която се разиграва в рамките на броени месеци. През март т.г. вече имаше много подобна ситуация, макар хората тогава да бяха по-малко – между 1100 и 1500. Тръмп пак сипеше закани за армейско блокиране на границата с Мексико и пак заплашваше да спре помощите за Хондурас. В крайна сметка онази човешка колона се спря в град Пуебла, Централно Мексико, и повечето хора получиха възможност да останат и да се трудоустроят на мексиканска територия, подпомагани от местните власти и от обществени организации.

Много е вероятно и финалът на сегашното „нашествие” да е същият. Което обаче само ще подхрани и без това исторически силния гняв на латиноамериканците към приноса на САЩ за непоносимите условия на живот в повечето от страните им.

Междувременно един от организаторите на хондураската колона – бившият хондураски депутат Бартоло Фуентес, бе арестуван в Гватемала с мотива, че бил нарушил мигрантските правила в страната. А хондураският президент Хуан Орландо Ернандес обвини като вдъхновител на цялото движение бившия държавен глава на Хондурас Мануел Селая, който бе свален с военен преврат през 2009 г.