Свободата на информацията и мненията се сблъсква с нарастващи заплахи в Европа. Убийствата на няколко журналисти, също както заплахите и натискът срещу професионалисти от бранша и медии, предизвикват тревогата на Брюксел, който се опитва да възпре този процес – засега повече мудно, отколкото ефикасно. Комисията по свободите в Европейския парламент ще гласува днес доклад по спорния проект за директива, която цели да предпазва източниците на информация по големи случаи на корупция.
„Разследващите журналисти се нуждаят от защита,” сочи Маите Пагасауртундуа, евродепутатка от испанската партия със социалдемократическа ориентация UPyD (Съюз за прогрес и демокрация), която е вносителка на текста. Докато Европарламентът ще разглежда новата директива, в Малта роднини и приятели днес ще почетат паметта на Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, специализирана по случаи с корупция най-вече в управляващата в страната социалистическа партия. Точно преди година – на 16 октомври 2017 г., една бомба, заложена в колата ѝ, постави брутална точка на нейните неудобни репортажи.
Въпреки всичко Европа все още е едно от най-сигурните места в света за свободно информиране. Но според последния доклад на „Репортери без граници” Европа също е и мястото, където ситуацията се е влошила най-много през текущата 2018-та. В класацията на тази организация за свободата на пресата влизат 180 страни, включително всички членки на ЕС. 11 държави от ЕС обаче са паднали на по-ниски места, а някои направо са се сринали. Така е при Словакия (10 стъпала по-ниско – на 27 -мо място), Чехия (11 позиции по-надолу – на 34-то място), Малта (минус 18 позиции – на 65-то място). Най-тревожният европейски случай е България, която е чак на 111-то място.
Убийството на Дафне Каруана Галиция бе първата аларма за ескалацията от заплахи и нападки, които се стремят да ограничат свободата на пресата в ЕС. Малко след това, през февруари 2018-та, кръвта опръска и Словакия. Журналистът Ян Куцяк и неговата приятелка Мартина Кушнирова бяха застреляни в дома им. А ето, че миналата седмица научихме и за изнасилването и удушаването в България на телевизионната водеща Виктория Маринова.
„Общественото мнение в различни европейски страни започва да си задава въпроса в какъв тип общества ще живеем”, отбелязва с тревога Скот Грифен, директор на Международния институт за пресата (IPI) – професионална организация с членове от над 100 страни и с централа във Виена. Мотивът за престъплението в България остава неясен. Но притесненията са големи, защото седмица по-рано Маринова е отразила едно разследване по случай на корупция, свързан със структурни фондове на ЕС. Репортажът е бил реализиран със съдействието на една програма (#IJ4EU) на Европейския парламент за подпомагане на разследваща журналистика, ръководена именно от IPI. Ето защо директорът на института казва: „Изключително сме обезпокоени. По-рано убийства на журналисти ставаха в страни като Мексико, Афганистан или Филипините. Сега стават в страни от ЕС – нещо, което не се беше случвало от години”.
Същата обезпокоителна констатация правят и в Центъра за плурализъм и свобода на медиите (CMPF) към Европейския университетски институт (EUI), базиран във Флоренция. „Нашите проучвания и анализи открояват една ситуация, която е все по-тревожна за журналистите в повечето страни,” отбелязва Елда Броджи, научна координаторка на CMPF. Причините за регреса в свободата на пресата в Европа са трудни за фиксиране. Анализаторите от Центъра преценяват рисковете за плурализма в Европа и извън Европа въз основа на редица показатели – законови, икономически и социополитически. Резултатът е доста мрачен. „Журналистите работят във все по-лоши условия, което ги прави уязвими за външен натиск, като в същото време се сблъскват с всякакъв тип заплахи – физически и онлайн, идващи от граждани, политици и организирана престъпност,” казва Броджи.
„Може би журналистите се захващат с особено чувствителни теми?” – пита се Грифен. Такъв беше случаят с 27-годишния Куцяк, който стана първият журналист, убит в Словакия след обявяването на независимостта на страната през 1993 г., след като публикува няколко статии за вероятни връзки между италианската мафия и правителството. Подготвял е статия, която директно е свързвала тогавашния премиер социалист Роберт Фицо с корупцията. Така и не успява да я завърши. В случая с Каруана Галиция нейните разследвания са правени от години, но убийството ѝ стана в момент, когато се беше надигнала вълна, оспорваща достоверността на разгласяваното от медиите и доверието в тях. Това течение, което бе лансирано от Донал Тръмп, прескочи отсам Атлантика. И сега то се смесва със случаите на ненаказани убийства на журналисти в Русия и в страни под влиянието на Москва. Въпросното смесване на двете тенденции на европейска почва доведе до летален коктейл, който удря по най-уязвимите страни.
„Това засяга страните, в които правовата държава е крехка,” предупреждава Грифен. „Има хора, които вярват, че са над правосъдната система или се чувстват достатъчно защитени, а това им дава възможност да смятат, че могат да извършат престъпление и да останат ненаказани”. Натискът върху журналистите може да се упражнява и без да се стига до крайности като убийства. „Те могат просто да бъдат осъдени на обществена смърт,” сочи Пагасауртундуа. Евродепутатката споменава като пример многомилионните съдебни искове срещу определени медии, които могат да ги разорят или политическите и икономическите лостове за влияние, които да ги принудят да замълчат. „Дискредитацията също може да е ефективно средство, за да се съсипе един журналист, без да се налага да се изпраща в затвора,” добавя Грифен. Каруана Галиция е преминала цялата тази Голгота. Била е обвинявана, давана под съд, арестувана… И накрая я убиват.
„Журналистите са наричани създатели на фалшиви новини или врагове на държавата – и хората започват да ги възприемат като неприятели, заслужаващи да бъдат нападани,” казва Грифен. Евродепутатката Маите Пагасауртундуа отстоява необходимостта от закрила на професионалистите в областта на медиите, които са заплашвани или преследвани. „Нуждаем се от нормативи в подкрепа на медиите и журналистите, които извършват разследвания. Трябва да помогнем също, за да може работата на тези медии и журналисти да е рентабилна, а не печалбата от труда им да се прибира от други,” изтъква още Пагасауртундуа.
