„Протягам ръка към всички”, заяви Джереми Корбин в спонтанно отклонение по време на завършващата му реч на конгреса на Лейбъристката партия в Ливърпул. За изненада на всички, това включваше и министър-председателя Тереза Мей. Въпреки многократните предупреждения на лейбъристите, че ще гласуват против сделката за Брекзит в парламента, Корбин подсказа, че все пак може и да я подкрепи. Това бе успокояващо кимване към избирателите, гласували за излизане, след като партията проведе разгорещен дебат дали да при евентуален втори референдум да вкара въпрос за оставане в ЕС в бюлетината.
Помирителният ход на Корбин вероятно няма да доведе до нищо – все още можем спокойно да се обзаложим, че лейбъристите ще гласуват против каквато и да е сделка на Мей. Но това доказа, че Корбин се обръща към цялата страна, а не само към верните партийци – това е нещо добро за лидер, който понякога е обвиняван, че е по-заинтересован да окопава левите позиции в партията, отколкото да печели властта.
Лозунгът на левите анти-Брекзит активисти „Обичам Корбин, мразя Брекзит” се оказа доста точно описание на настроенията в партията. Възторжената реакция, с която бе посрещната речта му в конферентната зала показва, че партията все още го обожава. Но настроението по време на претъпканите странични срещи показа, че в същината си лейбъристката партия е про-ЕС, дори и лидерът ѝ да не е. Многозначително, Корбин предпочете да не спомене решението на Конгреса да включи провеждането на заключителен референдум в опциите на партията за Брекзит.
След като конгресът бе белязан от публично разделение относно референдума и фракционерски борби между съюзниците му от движението Momentum и синдикатите, Корбин отправи изненадващо силен призив за единство и толерантност в партията. Неговото заявление, че Лейбъристката партия остава отворена за всички, целеше да успокои скептичните към лидерството му депутати, които се страхуват, че ще бъдат избутани от листите, и обмислят да напуснат партията. Те приветстваха този му ход, но продължиха да се съмняват, че би се намесил, ако (или по-скоро когато) лявото крило предприеме кампания срещу тях.
Макар лейбъристите да не успяха да избягат от сянката на Брекзит през тази седмица, конгресът успя да се превърне в трибуна за амбициозните планове на Корбин „да възстанови и трансформира Великобритания”. Макар да не обяви нови политики по време на речта си, Корбин повтори предложените по-рано мерки и заяви, че лейбъристите „представляват новият здрав разум на нашето време“. Той представи новата програма на партията като защитен вал срещу популистите, набиращи сила в цяла Европа. „Ако ние не предложим радикални решения, други ще запълнят празнината с политики на разделение и търсене на изкупителни жертви”, заяви Корбин.
Във всички позиции на лейбъристите след съставянето на манифеста за миналогодишните избори се виждаше последователност. Сега обаче партията отива много по-далеч. Подробностите, очертани през тази седмица, бяха дръзко червени. Създаденият така манифест ще е по-радикален и смел от миналогодишния.
На лейбъристите трябва да се признае, че заявяват открито своята цел: фундаментална промяна за изграждане на справедливи икономика и общество. Спретнато представените мерки за постигането на тази цел включва директно преразпределение на богатство и власт. Така например парите, набрани от данъка върху вилите в размер на 3000 паунда годишно, ще бъдат използвани за строеж на жилища и справяне с безработицата.
Работниците в компании с над 250 служители ще избират една трета от членовете на управителния съвет и ще притежават 10% от акциите на компанията, като на всеки работник ще се полагат годишни дивиденти в размер на до 500 паунда. (Когато лейбъристките лидери биват питани дали това означава връщане към провалени социалистически политики, те отговарят само с две думи: „John Lewis” – търговската верига, която наскоро обяви 99% спад на печалбите и започна масови съкращения).
Мнозинството, чиито заплати стагнират след срива от 2008 г., най-после ще получат част от ползите, на които се радват малцината в тази икономическа система, която Корбин нарича „счупена”. Неговият лозунг „за мнозината, а не за малцината”, бе в рязък контраст с речта на Тереза Мей в Ню Йорк, където тя обеща ниски корпоративни данъци. Речта на Корбин целеше да се хареса на разочарованите, „изоставени” избиратели, които гласуваха за излизане от ЕС на референдума през 2016 г. – признание, че лейбъристите ще се нуждаят от техните гласове, за да разширят подкрепата си над нивата, постигнати на последните избори.
Бизнесът не харесва дневния ред на лейбъристите и вече е започнал да квичи. Но признава, че лейбъристите задават правилните въпроси.
Лейбъристката партия обаче трупа много обещания за нови разходи. Атаките от страна на консерваторите за „нефинансирани ангажименти” вече са се превърнали в ритуал, но могат да повлияят на тези избиратели, които още не са убедени, че лейбъристите са готови да съставят следващото правителство. За разлика от консерваторите, при последните избори лейбъристите показаха как биха балансирали бюджета (макар че от Института за фискални изследвания биха възразили). Лейбъристите трябва да също толкова ясни относно цената на обратното национализиране на водоснабдяването, железопътния транспорт, пощите и части от енергийния сектор.
Миналата седмица бе добра за финансовия министър в сянка Джон МакДонъл. Той е подготвен да демонстрира този прагматизъм, който е нужен за печеленето на власт, и който Корбин често избягва. Но неговото заявление, че „колкото по-голяма бъркотия наследим, толкова по-радикални трябва да бъдем” отеква в съзнанието на наблюдателите. Лейбъристите биха могли да се окажат на власт в период на „Брекзит рецесия”. В такъв случай тяхното правителство няма да може да се противопостави на глобалните икономически закономерности и МакДонъл ще трябва да приложи целия прагматизъм, на който е способен. Някои от амбициозните планове на лейбъристите може би ще трябва да изчакат.
Лейбъристите демонстрираха енергия и увереност по време на конгреса в Ливърпул. Много делегати бяха убедени, че последствията от Брекзит ще доведат до скорошни избори. Притеснителното е, че въпреки това те не сдържаха вътрешните си борби, което не изглежда добре пред избирателите.