Конституционният съд на България беше сезиран успоредно от президента Румен Радев и от парламентарната група на БСП в един същи ден относно промени в един и същ закон. Държавният глава и партията, която го кандидатира, настояват Конституционния съд (КС) да обяви за противоконституционни част от наскоро приетите промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Наред с приликите, в двете жалби има и някои съществени разлики – автор на един от атакуваните от президента текстове е депутатът от БСП Крум Зарков, който е основен автор и на жалбата до КС, внесена от партията му. Същевременно от БСП атакуват други текстове, които президентът не е оспорил в своята жалба.
Промените в АПК бяха приети от парламента в края на юли, но след реакция на граждански и екоорганизации президентът Румен Радев им наложи вето. Стигна се до ново трето гласуване, при което с участието на ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС и ВОЛЯ ветото беше преодоляно, като преди това в парламентарната комисия управляващите съумяха с аргументите си да оспорят основни граждански права, разглеждайки ги като услуга.
Още по време на дебатите Корнелия Нинова обяви, че в БСП са готови с конституционна жалба, а днес КС беше сезиран първо от президента, а след това и от БСП със сходни мотиви. Те оспорват увеличението на различни съдебните такси за граждани и организации, обвързването им с т.нар. „материален интерес“, въвеждането на принцип на закрити заседания на Върховния административен съд, премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела и други.
Публичността на съдебните заседания е толкова съществен принцип на правораздаването, че е прогласен в чл. 121, ал. 3 от Конституцията. Правото на всеки човек на публично разглеждане на неговото дело е изрично посочено във Всеобщата декларация за правата на човека, в Международния пакт за граждански и политически права, в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. С предложените промени този основен принцип за публичност и прозрачност се превръща в изключение. Поради това § 55 ЗИД АПК, който въвежда принципа на закрити заседания по дела, подсъдни на тричленни състави на Върховния административен съд като втора инстанция, не съответства на Конституцията и на посочените международни договори, пишат от президентството.
Според Румен Радев видът и размерът на съдебните такси са част от гаранциите за достъп до правосъдие и за пълноценно реализиране на правото на защита. Размерите на таксите, въведени с новите промени, според Радев не са съобразени с чл. 60, ал.1 от Конституцията, тъй като не съответстват на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. При съпоставка на размера на простите такси до и след приемането на тези промени се установява, че увеличението им е 14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридическите лица с нестопанска цел. Те ще затруднят обжалването на административните актове от гражданите и юридическите лица, а оттам и конституционно прогласеното право на защита, настоява президентът.
Според него и юридическия му екип въвеждането на пропорционални такси върху „определяем материален интерес“ в касационното производство по административни дела не държи сметка за спецификата на тези дела. „В административното правосъдие на преден план е пряката защита на нарушената законност при осъществяване на държавното управление, а не материалният интерес. Законността не е услуга, която една правова държава предоставя на гражданите, а необходимо условие за нейното съществуване“, пише Румен Радев.
Правото на оспорване на административен акт, както и правото на касационно оспорване на първоинстанционно съдебно решение, са средства за защита на гражданите и юридическите лица срещу порочен държавен юридически акт. Премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела отслабва тази защита, което е недопустимо, когато става въпрос за конституционно прогласени права. По тези съображения в искането се оспорва премахването на касационната инстанция в Закона за достъп до обществена информация, Закона за социалното подпомагане, Закона за семейните помощи за деца, Кодекса за социално осигуряване, Закона за правната помощ, Закона за опазване на земеделските земи и в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс, обясняват от президентството.
Малко по-късно до администрацията на Конституционния съд отидоха и депутати от БСП, които внесоха свои мотиви и своя жалба за обявяване на текстове от същия новоприет закон за противоконституционни.
„Въпреки критиките на опозицията и становищата на изтъкнати юристи, въпреки притесненията на гражданското общество, въпреки ветото на президента, управляващите насила изгласуваха едни текстове, които спират хората да отидат на съд и защитят своите права“, каза депутатът Крум Зарков пред журналисти, цитиран от пресцентъра на БСП.
Според него и партията му, „промените в АПК са удар по принципа на правовата държава“. „Този казус касае демократичното развитие на страната. Атакуваме размера на таксите, който е прекомерен и ще попречи на хората да търсят правата си, закритите заседания, отмяната на втората инстанция“, уточни Зарков.
Прилики и разлики
Макар двете жалби да се припокриват в оспорването на трите основни идеи на приетите промени – таксите, отмяната на втората инстанция и закритите заседания – между жалбите на президента и БСП има и някои съществени разлики, освен разликата в техния обем – искането на президента е оформено в 15 страници, а това на БСП – в 44.
Президентът оспорва пред КС и въведените правила за родовата и местната подсъдност по административни дела. „Тези правила създават препятствия пред правораздаването за гражданите и организациите и не осигуряват по-лесен, по-бърз и по-евтин достъп до правосъдие“, твърди Радев.
Вносител на промените за местната подсъдност обаче е именно Крум Зарков и съответно в жалбата на БСП тази разпоредба не е оспорвана.
Пред „Барикада“ Зарков обясни идеята на местната подсъдност и защо е настоявал да се въведе такава. В момента, ако един гражданин е недоволен от решението на някой държавен орган и реши да го оспори в съда, той трябва да пътува до някой от големите градове, където са седалищата на администрациите.
Зарков внася предложение, което парламентът приема: принципът да се обърне и администрацията да е тази, на която да се налага да пътува до съда по местожителство на автора на жалбата, а не обратното.
В двете жалби има и друга разлика – президентът не оспорва параграф 44 от приетите промени, но пък от БСП го правят. Този параграф касае т.нар. „преценка на съответствие“ и предвижда ключова промяна в досегашната съдебна практика, според която компетентността на даден орган за издаване на подзаконов нормативен акт се преценява към момента на издаването му – т.нар. „законодателно саниране“.
В жалбата на БСП е посочено, че тази промяна отваря вратата към потенциална възможност за последващи корпоративно-лобистки и ведомствено целесъобразни законодателни санирания на материално незаконосъобразни подзаконови нормативни актове.
Според Зарков това може да нанесе огромни щети на публичния интерес и даде пример какво според БСП означава тази промяна: „Издадено е разрешение за строеж, например за строеж в „Натура 2000“, което е определено за незаконосъобразно. Желаещият да строи обжалва това решение, но докато тече делото – което може да продължи няколко години – обхватът на „Натура 2000″ е променен и твоето разрешение, което преди е било незаконо, изведнъж се оказва законно“.
В този случай се оказва, че държавата, чрез органите си на изпълнителната власт, може да издава подзаконови нормативни актове в противоречие с действащия материален закон и въпреки това, физическите и юридическите лица да не могат да ги оспорят успешно пред съда, поради факта, че в хода на фазана по съдебното обжалване, отново държавата – но този път чрез органа си на законодателна власт, може да интервенира законодателството и да санира недействителния (материално незаконосъобразен) подзаконов нормативен акт, след което съдът ще бъде длъжен да прецени законосъобразността на атакувания подзаконов нормативен акт към момента на постановяване на съдебното си решение и съответно да се произнесе, че същият е вече законосъобразен, пише в мотивите на жалбата на БСП, основен автор на която е Зарков.
Според БСП това е абсурдно и е в пълно нарушение на всички достижения на конституционната и демократична правова държава. „Ето как всеки път, когато държавата, в качеството ѝ на изпълнителна власт, приема материално незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, ще има възможност – но вече в качеството ѝ и на законодателна власт, чрез законодателна интервенция в материалния закон, да санира същия материално незаконосъобразен подзаконов нормативен акт и да го превърне в перфектен от гледна точка на по-късно изменения материален закон“, пише още в жалбата на БСП.
Според тях така всяко беззаконие на изпълнителната власт ще може да получава законодателна индулгенция и да бъде санирано впоследствие, като по този начин държавата винаги ще може да печели административните дела, стига да пожелае това.
Тази промяна, настоява Зарков, противоречи на съдебната практика, според която преценката на законосъобразността трябва да се извършва към момента, в който е постановен даден административен акт, без последващи промени в правната уредбата, настъпили след издаването на този акт, да се отразяват върху неговата валидност. Този акт трябва да си остава валиден, ако към момента на издаването му е бил такъв и съответно си остава невалиден (незаконосъобразен), ако е бил такъв към момента на издаването му.
About The Author
