Докато планетата продължава да се затопля заради причинените от човешката дейност климатични промени, голяма част от населението може да очаква горещите дни в годината да стават все повече. Вестник New York Times в сътрудничество с група учени предлага интерантивен инструмент, с който всеки може да провери колко по-горещ е станал родният му град през последните десетилетия, както и какви температурни промени се очакват до края на века.
В днешно време София може да очаква средно седем дни годишно с температури над 32 градуса по Целзий. През 1998 г. е можело да се очакват средно пет такива дни годишно, през 1988 г. – три, през 1978 г. – два, а през 1968 г. – само един.
България е един от онези райони на света, които са изправени пред повече горещи периоди дори ако страните по света предприемат активни мерки за намаляване на вредните емисии, показва анализ, изготвен за New York Times от Climate Impact Lab. Това е група от климатични учени, икономисти и анализатори на данни от Rhodium Group, Чикагския университет, Университета Рутгерс и Калифорнийския университет Бъркли.
Според техния модел към средата на века в София ще има средно по 14 много горещи дни годишно, като вероятният диапазон е между 9 и 26 такива дни. За 2058 г. се прогнозират средно 18 такива дни, за 2068 г. – 20, а през 2078 г., когато днешните 20 годишни ще са на по 80, се очакват средно 22 такива дни. Към края на 21 век очакваният диапазон, в който ще се движи броят на много горещите дни в българската столица, е между 13 и 51 годишно.
Тези прогнози включват предположението, че страните ще намалят емисиите на парникови газове в съответствие с оригиналните ангажименти, записани в Парижкото споразумение за климата (макар че повечето държави не изглеждат готови да изпълнят тези норми). Ако емитирането на парникови газове продължи на исторически рекордните си нива, бъдещето може да се окаже още по-горещо.
Вече горещите тропически региони могат да очакват още по-трудни условия в бъдеще. В столицата на Индонезия Джакарта, през 60-те години е имало пет месеца в годината, през които са можели да се очакват температури над 32 градуса. До края на века подобни жеги там ще могат да продължават почти целогодишно. В средата на миналия век в Ню Делхи, дом на над 22 млн. души, е имало шест месеца в годината с вероятност от температури над 32 градуса. До края на века се очаква тези месеци да станат осем.
Големи сравнителни повишения на горещините ще се усетят и в районите с по-умерен климат. Мадрид, където през 60-те години е имало средно 33 дни с температури от поне 32 градуса, може да е изправен пред двойно или дори тройно повече подобни изключително горещи дни до края на века.
Как различните градове и региони ще се справят с увеличения брой горещи дни зависи от части от това доколко вече са адаптирани към жегите, коментира пред NYT Кели МакКъскър, климатичен специалист в Rhodium Group.
В Северна Америка повечето горещи дни ще са по-малко проблеми в градове като Финикс, където жителите вече са свикнали на изгарящи температури, отколкото например в Монреал, където около 40% от домакинствата дори нямат климатици в домовете си.
Важно е и колко по-горещо ще стане. Във Финикс повече дни с по над 32 градуса вероятно означава и повече дни с температури около или над 40 градуса. (Това лято температурите в града достигнаха 46 градуса). В Монреал подобни непоносими жеги вероятно ще останат редки, дори когато дните с температури от малко над 30 градуса станат по-чести.
В световен мащаб вече е установено, че високите температури увеличават риска от болест и смърт, особено сред възрастните хора, малките деца и страдащите от хронични заболявания. Населението с по-ниски доходи, което често няма достъп до климатици и други технологии, с които да се адаптира, е по-тежко засегнато от въздействието на екстремните жеги.
Работещите на открито са особено уязвими при зачестяване на горещите дни, но прекомерните жеги имат последствия и за работещите във фабрики, особено в развиващите се държави, където работните помещения е по-малко вероятно да имат адекватно охлаждане.
Увеличението на дните с температури от над 32 градуса също така ще е по-болезнено за влажните региони, отколкото за сухите. „Влажността е особено важен фактор за това как човешките същества преживяват жегата. Ако освен горещо е и влажно, това затруднява физеологически изпотяването, поради което не можем да охлаждаме телата си ефективно”, казва доктор МакКъскър.
Данните в модела на New York Times отразяват само температурните промени и не отчитат влажността, която може да направи дори не толкова екстремни горещини опасни.
Големите жеги също така се отразяват на производството на храни (включително понижаване на реколтите и на производството на млечни продукти) и повишаване на потреблението на електричество. По-честите дни с много високи температури също така изострят сушите и опасността от пожари в някои региони.
„Повечето много горещи дни по света имат директно и опасно въздействие върху хората и върху системите, от които зависим”, казва Синтия Роузеншвайг, ръководеща изследванията за климатични изследвания в Института за изучаване на космоса Годард към НАСА. „Храната, водата, енергетиката, транспорта и екосистемите ще бъдат засегнати както в градовете, така и в провинцията. Здравните ефекти от високите температури ще ударят по най-уязвимите”, посочва тя.
About The Author
