Държавата иска да концесионира буни и няма против да стават кафенета

В четвъртък областният управител на Варна Стоян Пасев съобщи скандална новина. Незатихващият шум около трагедията с автобусната катастрофа край Своге бе причина тя да не бъде забелязана много-много. Новината гласи, че държавата се кани да отдава морските буни на концесия за 35 години. А даже вече имало и интерес.

Варненски медии разказаха така историята: ,,Намерен е вариант да се реши проблема с окаяното състояние на буните по Черноморието. Правителството има добра воля да се отдадат на 35-годишна концесия. Буните могат

и дори заведения, посочи Стоян Пасев. Има желаещи да стопанисват брегозащитните съоръжения, чието предназначение е да разбиват вълните. Концесията е един от вариантите, ако държавата не може да се справи, частници да налеят пари в подобряване на съоръженията. В момента стартира процедурата по извършване на опис и проучване на интереса към стопанисване на буните. Концесионните такси ще бъдат определяни от Министерски съвет, уточни  Пасев“. Не търкайте очи! Правилно разбрахте  – областният управител на Варна говори вълноломите да се превърнат в заведения. Но защо да не стане, след като бомбоубежища се ползват за дискотеки?

Информациите съобщават още, че всичко това било възможно благодарение на новия закон за концесиите. Досега буните (и други обекти)

според Пасев. Но тъй като срокът вече е 35 години, ставали изгодни за частни ползватели.

В публикациите личи радостта на Пасев от този факт и признателност към депутатите, че са свели такова благо към буните – да преминат в частни ръце. Самият Пасев преди време бе депутат за кратко от ГЕРБ. Но това не е важно, важното е, че се вижда какви поразии носят промените в закона за концесиите, който и без това предизвика много спорове. Вижда се и как държавата се готви да хариже обекти като брегоукрепителни съоръжения, чиято функция е да пазят сушата от наводнения. Би следвало те да са елемент от националната сигурност, но явно не са. Би следвало такива като Пасев да искат държавата да е добър стопанин, активно търсейки средства за поддръжка и ремонт. Но енергията им отива в чудене кой имот по-напред и как да дадат. В крайна сметка всичко зависи от волята –

ако не иска, няма да е. Очевидно все още живеем в първия вариант.

Казусът е интересен с още две обстоятелства. Първото е, че буни и досега се ползваха за атракционни занимания, към тях се прикрепваха корабчета-ресторанти и т.н. Но явно това не стига на

слагайки еднолично ръка върху вълноломите за една вековна третина. По сходен начин чрез държавна благословия тя напира да вземе и бреговете край язовирите. Второто интересно обстоятелство е, че откъм българския десен политически сектор цари пълно мълчание за новината, въпреки че той много добре разбира за каква недопустимост иде реч. А и далавера. Но какво да каже, след като ,,раздържавяване, приватизация, концесия“ винаги са били мантри, които той пее сладкогласно на българите. Сега сърба това, което е дробил. Искате концесии, господа десни? – Ето, на ви концесии! Целият умен и красив пролетариат би следвало да е доволен, защото винаги е бил враг на държавата като стопанин. Всъщност, сърбаме всички.

Но как ли точно този сегмент приема новината извън позите, суетата и идеологемите? Ами… скандализиран е. Ето някои коментари във форума на вестник ,,Дневник“, чийто читатели, известно е, принадлежат на този сегмент: ,,За 350 години ще е по-рентабилно, а за суджуци може направо завинаги да се даде и ще е най-рентабилно“:,,Старата държава е можела да ги построи, пък сегашната, ,,демократичната“, не може и да ги поддържа…“; ,,Какво означава буна на концесия? Че вместо да се разхождат хората по тях и да хранят лебедите, там ще се настанят яхтсмени,

Буните не са пристанища, това са брегоукрепителни съоръжения“. И т.н., и т.н.

Един тънък лед се пука бавно и полека. Пращи под неуверени крака. Не, те не са на ГЕРБ. Ледът е под краката на хора, които почти 30 години вече неуморно разправят, че държавата следва да се оттегли от всички сектори и колкото повече се шири частната инициатива, толкова по-добре. Пука се крехкият лед и под краката на хората, които им вярват.

Всички ѝ се дразнят, но малцина от горепосочените имат смелостта да го признаят пред себе си и да го кажат на глас. Е, увеличават се тези хора лека-полека.