Внуците на Франко тръгват на битка срещу есхумацията му

С какво се заканват потомците на покойния испански диктатор, когото правителството в Мадрид реши да извади от сегашния му гроб в мемориала в Долината на падналите? Какво казва църквата? Колко са франкистите в армията и има ли риск от преврат?

Дъщерята на Франко–Кармен (първата горе вляво) и внуците му Франсис, Мариола, Хайме (отляво надясно на горния ред), Аранча, Кристобал, Кармен и Мери (отляво надясно на втория ред). Снимка: El Mundo
Дъщерята на Франко – Кармен (първата горе вляво) и внуците му Франсис, Мариола, Хайме (отляво надясно на горния ред), Аранча, Кристобал, Кармен и Мери (отляво надясно на втория ред). Снимка: El Mundo

Семейството на покойния испански диктатор Франсиско Франко декларира, че чрез всички законови средства „твърдо и категорично” ще се противопостави на решението на правителството в Мадрид да извади останките на генералисимуса от сегашния му гроб в мемориала в Долината на падналите и да ги предаде на фамилията, за да ги погребе тя другаде.

Правителството взе това решение под формата на декрет на заседанието си в петък, 24 август. Декретът предстои да бъде гласуван и в парламента – като допълнение към Закона за историческата памет. Кабинетът предупреди наследниците на Франко в рамките на 15 дни да решат къде той да бъде препогребан. Срокът вече тече.

Макар процедурата да е стартирана формално, същинската есхумация вероятно ще може да се осъществи едва към края на годината. Замислено е точната ѝ дата и час да не се съобщават публично, за да се избегнат безредици при очакваната съпротива от вече активизиралите се симпатизанти на Франко. Семейството му ще бъде уведомено едва в последния момент и затова трябва да е готово предварително с новия гроб.

Опозиционната Народна партия предупреди, че ще оспори пред Конституционния съд юридическата форма на правителственото решение, защото декретите са предназначени за извънредни обстоятелства, а в случая нямало нищо извънредно, нито спешно.

Седмината внуци на Франко, които са деца на единствената му дъщеря Кармен, също покойница от декември м.г., обявиха в специално заявление, че „по никакъв начин, нито активно, нито пасивно”, няма да сътрудничат на иницативата на правителството на премиера социалист Педро Санчес, а дейно ще ѝ опонират.

Заявлението бе разпространено в събота вечерта, скоро след като най-известният от внуците – 63-годишният Франсис Франко, даде по-рано през деня едно доста по-уклончиво интервю за консервативния в. „Ла Расон”. От него някои други медии направиха прибързаните заключения, че семейството на диктатора може и да не е съгласно, но по-скоро ще се примири с правителственото решение. Във въпросното интервю Франсис е запитан дали семейството ще предприеме административни мерки срещу планираната есхумация и внукът отговаря, че „да харчиш пари срещу едно правителство означава да си губиш времето”.

Франсис все пак държи доста остър тон срещу управляващите и решението им. Според него 90% от испанците не виждали причина да се бърза с есхумацията на диктатора, но кабинетът на Санчес бързал, защото „няма пред себе си още много време за управление, това е правителството, разполагащо с най-малко изборни гласове в историята и не представлява почти никого”.

В интервюто си Франсис Франко уверява, че семейството на диктатора ще се погрижи да погребе на подобаващо място останките му, ако все пак той бъде есхумиран, и няма да остави това в ръцете на правителството. Въпросът къде именно ще намери нов покой генералисимуса обаче остава открит. Внукът опровергава най-разпространената версия, че дядо му може да бъде препограбен при бабата – покойната съпруга на Франко, също Кармен. Нейният гроб е в елитния гробищен парк край двореца „Ел Пардо”, но Франсис смята, че това е неподходящо място, защото там не можела да се гарантира сигурността.

В последвалото това интервю заявление на всичките седем внуци (освен Франсис това са също Кармен – 67 г., Мариола – 65 г., Мери – 62 г., Кристобал – 60 г., Аранча – 55 г. и Хайме – 54 г.) тонът е по-борбен и акцентът е главно върху решимостта на фамилията да се съпротивлява срещу правителствените планове за есхумацията. Изрично се отбелязва, че никой не трябва да си прави погрешни изводи от предшествали изказвания на членове на семейството – директна препратка към интервюто на Франсис.

Седмината внуци настояват, че ще бранят правата си – а именно, че само те и никой друг са единствените, които могат законно да решават съдбата на останките на своя дядо. В този контекст те изразяват своето „доверие в съдебната система и в действащото законодателство”, които според тях са „сериозно нарушени от декрета” на правителството.

Заявлението е насочено и към католическия Орден на бенедиктинците, който бди за останките на Франко. Внуците припомнят декларираното от Ордена, че няма да бъде допусната никаква есхумация в разрез с волята на фамилията. Наследниците на диктатора настояват тази воля да не бъде погазвана „в един акт на ретроспективен реваншизъм без прецеденти в цивилизования свят”.

Ако въпреки всичко есхумацията се осъществи, внуците заявяват, че държат да получат останките на дядото, за да му осигурят „християнско погребение”.

Испанската католическа църква, която във всички предходни опити през годините да се повдига въпроса за есхумацията на Франко е реагирала остро негативно, засега е много умерена и въздържана по актуалния казус. Испанското правителство това и очакваше с оглед факта, че настоящият папа Франциск е известен поборник за човешки права, а Франко и диктатурата му са олицетворение на бруталните им нарушения.

Архиепископатът на Мадрид заяви, че църквата ще се съобрази със законовата рамка по въпроса за есхумацията, когато тя бъде утвърдена, и че е готова да предостави „осветено място за смъртните останки на един християнин”.

В същото време архиепископатът набляга, че преместването на останките на диктатора „трябва да се осъществи при възможно най-широк консенсус, специално между правителството и семейството на покойния”. Църковната институция потвърждава своята политическа независимост, но и решимостта си да укрепва „духа на разбирателство между всички испанци”.

Доста наблюдатели обаче допускат засилване на конфронтацията в испанското общество по казуса с есхумацията на Франко, защото това отваря незарасналите рани на испанската гражданска война и на последвалата я дълга и жестока франкистка диктатура, съпроводена с много жертви.

Най-тревожният въпрос през последните седмици е реакцията в армейските среди, откъдето на 31 юли т.г. излезе един манифест в подкрепа на Франко, подписан от 181 военни. Някои от тях са от резерва, други са пенсионирани. Но всичките са влиятелни, а някои доскоро са били на висши постове. Такъв е случаят например с генерал Хуан Енрике Апарисио, който допреди едва година и половина е оглавявал командването на личния състав на сухопътните войски.

Само петима от подписалите – онези, които са от резерва, вече са обект на разследване от министерството на отбраната. Към другите – пенсионираните, не могат да бъдат предявени претенции, че изразяват политическа позиция. Профранкисткият им манифест междувременно вече е събрал подписите и на още около 700 други симпатизанти сред бивши военни.

В същото време един алтернативен апел в подкрепа на деполитизацията и конституционността на въоръжените сили, отправен от също пенсионирания бивш капитан на военен кораб Артуро Мария, е бил подкрепен едва от 30 души. Мнението на самия Артуро Мария, което той споделя пред испанските медии е, че върхушката в армията продължава да е франкистка.

Франко, заобиколен от приветстващи го с фалангистки (и фашистки, и нацистки) поздрав военни на "парада на победата" в испанската гражданска война–19 май 1939 г. Снимка: El Pais
Франко, заобиколен от приветстващи го с фалангистки (и фашистки, и нацистки) поздрав военни на „парада на победата“ в испанската гражданска война – 19 май 1939 г. Снимка: El Pais

Подобни заключения правят и някои от цитираните от в. „Ел Паис“ експерти във военната област, отбелязвайки, че командният състав във въоръжените сили се гради като „преторианска гвардия”, все от представители на едни и същи привилегировани фамилии, повечето от тях изкласили при франкистката диктатура и изповядващи съответните убеждения.

Други експерти пък твърдят пак пред „Ел Паис“, че профранкисткия манифест е преекспониран медийно и че 700 души в негова подкрепа не били кой знае какво на фона на общо 50 000 пенсионирани военни, поради което по-добре било да не му се обръща особено внимание.

„Ел Паис” припомня също, че де факто липсват социологически изследвания, които да дават представа за идеологическите настроения в испанската армия. Правени са анкети само как обществото гледа на армията. И според една от тях, осъществена преди три години от държавния Център за социологически изследвания (CIS), около 61% от испанците смятат армията си за добра или много добра.

Има и друго проучване – от 2000 г. То е на група преподаватели по политически науки от Университета в Барселона, които са опитали тогава да разберат каква е политическата ориентация на бъдещите офицери и подофицери във войската. Резултатите са публикувани чак през 2004 г. и сочат, че половината от анкетираните са били от „умерената десница”.

Освен проучвания обаче, има и реални факти от съвсем близкото минало на армията, които сега палят червена лампичка. В Испания е доста пресен споменът от 2006-та, когато се разиграва нашумелият „случай Мена” – по името на тогавашния шеф на сухопътните сили в армията генерал-лейтенант Хосе Мена.

Да напомним, става дума за периода на първия мандат на премиера социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро. По онова време е подготвен и приет нов, разширен статут на автономията на Каталуня. Той обаче е оспорен пред Конституционния съд от лидера на Народната партия Мариано Рахой и през 2010 г. съдът отменя статута. Това е и началото на актуалната и до днес радикализация в каталунската криза, напомпала сепаратистките настроения в автономната област най-вече по време на последвалите премиерски мандати на Рахой.

Та през 2006-та именно по повод каталунския статут генерал Хосе Мена загърбва предвидената по конституция армейска политическа неутралност и директно призовава в една своя публична реч за намеса на армията, защото статутът противоречал на конституцията. Мена незабавно е пенсиониран от тогавашния военен министър Хосе Боно, който по-късно ще определи тогавашната ситуация като „пред-преврат”.

Дали само убеждението на испанците, че тяхната армия е „добра” е достатъчна гаранция нещо подобно да не се повтори и сега, покрай все по-разпалената дискусия за останките на Франко?…

Чувството за хумор все пак не изневерява на испанците и социалните мрежи вече се пълнят с шеги и майтапи по темата за есхумацията. Във вицовете най-често сравняват фамилията на покойния диктатор с героите от сериала „Семейство Адамс”. А сред илюстрациите има много колажи, в които казусът с Франко е кръстосан с нашумялото левичарско движение против изселванията на обеднели и неплатежоспособни семейства от ипотекирани жилища. Бившият диктатор, чиито останки правителството сега иска да изнесе от мемориала в Долината на падналите, е изобразяван сам или сред фамилията си с характерния знак на гражданското движение „Стоп на изселванията”…

Колаж с архивна снимка на Франко на фона на мемориала в Долината на падналите, като диктаторът държи знак с типичния надпис на гражданското левичарско движение "Стоп на изселванията". Снимка: Фейсбук
Колаж с архивна снимка на Франко на фона на мемориала в Долината на падналите, като диктаторът държи знак с типичния надпис на гражданското левичарско движение „Стоп на изселванията“. Снимка: Фейсбук
Още една вариация на същата шега. Тук е използвана архивна снимка на диктатора сред семейството му. Той пак държи знака с надписа "Стоп на изселванията". Снимка: Туитър
Още една вариация на същата шега. Тук е използвана архивна снимка на диктатора сред семейството му. Той пак държи знака с надписа „Стоп на изселванията“. Снимка: Туитър
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар