Тази седмица Гърция достигна важен крайъгълен камък. След близо девет години на криза, брутален остеритет и политическа нестабилност, страната излезе от това, което се предполага да е последната от трите спасителни програми. Това щеше да е чудесно, стига да не оставаше страната с най-голямото данъчно бреме в Европа, пише Bloomberg в свой редакционен коментар.
Европейските лидери са разбираемо нетърпеливи да приключат с този срамен епизод. Дълговата криза, започнала през 2010 г., подчерта не само лошото управление на гръцките финанси, но също така как Германия, Франция и други основни страни са позволили на банките си да участват в схемите. Финансовите пакети за Гърция представляваха политическо жонгльорство – те косвено спасиха банките, като в същото време прехвърлиха бремето върху гръцкия народ.
Като по чудо Гърция оцеля. Държавният бюджет отчита излишък, а икономиката отново расте, след като премина през една най-дълбоките рецесии в историята. Но страната остава блокирана със сметката – над 240 млрд. евро официален дълг, който заедно с частните задължения докарва общото данъчно бреме до над 180% от брутния вътрешен продукт.
Кредиторите от Европейския съюз настояват, че дългът е поносим. Те понижиха лихвените плащания и дадоха на Гърция повече време да плати, като някои падежи са разсрочени чак до 2060 г. Според тяхната оценка това ще позволи на правителството да свали дълговете до около 100% от БВП до 2060 г. – което пак е много високо ниво, но поне би представлявало придвижване в правилната посока. Ето как приблизително изглеждат тези прогнози:
За съжаление изчисленията на ЕС се основават на крайно пожелателно мислене. Като за начало прогнозите предполагат невъзможни нива на остеритет. Гърция трябва да поддържа средни бюджетни излишъци (без да се броят лихвените плащания) от 3.4% от БВП през следващото десетилетие и 2.2% за целия период до 2060 г. Това е нещо, което никоя страна от еврозоната с подобна рискова икономическа история не е постигала.
Ако понижим прогнозите за бюджетните излишъци до нива, които не са невъзможни, а само неправдоподобни – съответно 2% и 1% от БВП – и ако използваме очакванията за икономическия растеж и лихвите на Международния валутен фонд, се очертава доста различна картина. При такива показатели дълговото бреме на Гърция отново ще започне да расте след десетилетие, доближавайки 300% от БВП към 2060 г.:
Дори при оптимистичен сценарий, през следващите няколко десетилетия Гърция ще трябва да заеме стотици милиарди евро от частни инвеститори, за да се изплати на официалните си кредитори. Ако тези инвеститори решат, че държавните дългове на страната са извън контрол, неминуемо ще се изтеглят – и европейските лидери ще са изправени пред още една гръцка криза.
Очевидното решение е ЕС да предостави на Гърция истинско облекчаване на дълга. И колкото по-скоро го направи, толкова по-добре.
About The Author
