От влизането в сила през април тази година на законовите промени, които дават възможност на Инспекцията по труда да стартира процедура по несъстоятелност към фирми заради неизплатени заплати на служителите им, агенцията е сторила това 35 пъти, съобщиха от пресцентъра ѝ.
Поправките за защита на ощетени работници бяха приети след дълга битка от Народното събрание в края на 2017-та година, като през миналата година на няколко пъти ощетени работници организираха протести в София, Варна и други градове на страната. Една от промените даде възможност на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) да стартира в съда процедура по несъстоятелност, когато даден работодател не е изплащал за повече от два месеца заплатите на повече от 1/3-та от своите служители.
След няколко парламентарни обрата, забавяне на промените, противопоставяне от работодателските организации и опити за отлагане именно на тази мярка с аргумента, че ИА ГИТ се нуждае от повече време, за да се подготви за новото си правомощие, депутатите все пак се съгласиха да го делегират на агенцията от 31 март 2018-та година, като от началото на април досега, в рамките на малко повече от четири месеца, агенцията е завела 35 дела, съобщават официално инспекторите.
От информацията става ясно, че тези 35 случая засягат интересите на около 1000 работници и служители, на които се дължат изработени пари. Проста сметка показва, че Инспекцията по труда завежда по около осем дела месечно или по две всяка седмица срещу работодатели, които не изплащат заплатите на голяма част от своите работници с месеци.
ИА ГИТ допълва, че 70 предприятия „са изплатили междувременно трудовите възнаграждения, а седем са започнали изплащането им“.
От агенцията публикуват въпросното съобщение на сайта си най-вече с цел да обяснят защо законът не им позволява при всеки един случай на неизплатени заплати да стартират процедура по несъстоятелност, от което става ясно, че исканията на работници за подобна мярка вероятно са много повече от реално стартираните.
Работници и служители, чиито работодатели им дължат възнаграждения, настояват Инспекцията по труда на всяка цена да упражни правомощието си да инициира откриване на производство по несъстоятелност, без да вземат предвид законодателните ограничения пред Агенцията в изпълнение на това ѝ задължение. Предвид факта, че подобни жалби зачестяват, жалбоподателите следва да имат предвид, че когато вече има образувано дело за откриване на производство по несъстоятелност по иск на друг кредитор, съдебната практика е да се спира разглеждането на следващите молби до произнасяне по стартиралото дело, обясняват от ИА ГИТ.
Освен поради вече стартирало дело за несъстоятелност към същата компания, от агенцията изтъкват и други случаи, при които не могат да влязат във вмененото им от април правомощие:
В част от случаите Инспекцията по труда не подава искови молби, въпреки настояването на работниците и служителите, тъй като в хода на контролната дейност не са събрали доказателства, че се дължат възнаграждения на поне 1/3 от работниците и служителите за повече от два месеца. В други случаи работодателят към момента на проверката изплаща редовно трудовите възнаграждения, а задълженията са за стари периоди, поради което не може да бъде доказана трайност на неплатежоспособността – едно от условията за иницииране откриване на производство по несъстоятелност според установената съдебна практика. Има и жалби, касаещи задължения, за които давностният срок от три години е изтекъл и за които също няма основание да бъдат подавани искове в съда. Срокът започва да тече от момента, в който трудовите възнаграждения са станали дължими и изискуеми. Има и случаи, в които контролните органи на Агенцията са обективно възпрепятствани да извършат проверка, поради което не могат да бъдат събрани доказателства за дължими суми, обясняват инспекторите.
Един от най-популярните случаи на неизплатени заплати е този на работниците от фалиралата хранителна верига „Пикадили“. Именно многократните протести на бившите ощетени служители на компанията доведоха до законодателните промени в края на годината.
Пред „Барикада“ част от тях споделиха, че въпреки приключилото дело за несъстоятелност на компанията и фактът, че са подали необходимите документи към Фонда за гарантиране вземанията на служителите, те все още не са видяли парите си, като им е даден срок до септември. Недоволни от институционалното забавяне, работниците подготвят ново отворено писмо, в което да разкажат на какъв етап е борбата им за изработените им възнаграждeния и за какво настояват да се промени.
About The Author
