Делът на хората под линията на бедността* варира значително между различните региони, показва ново изследване на НСИ. Докато в Югозападен хората, които живеят в домове с под 314 лв. средно на човек, са само 11.6%, то във всички останали региони делът им е над два пъти по-голям, достигайки почти 30% за Северозападен.
Всички региони с изключение на Югозападния са над средните нива за страната по този показател – 22.9% през 2016 г. с леко повишение през 2017 г., при средно ниво за ЕС от 17.3%. Вътре в регионите също има значителни дисбаланси. Областта с най-голям дял на бедните е Сливен (38.7%), докато съседната Стара Загора е на средно за страната ниво. Търговище е втора в негативната класация с 36.1%, докато в намиращата се в същия регион Варна хората под линията на бедност са 21%. Най-значителен обаче е контрастът в Югоизточния регион, където област София (столица) има дял на бедните едва 6.6%, докато в област Кюстендил те са 23.2%. В нито една друга област делът на бедните не пада под 1/5.
На общинско ниво картата на бедността в България става още по-шарена. Огромната част от общините (207 на брой, 78%) имат дял на бедното население над средните за страната стойности, докато само 57 са под това равнище. Само 4 общини имат по-малко от 10% дял на бедните – Костинброд (8.7), Пирдоп (7.9), Столична-община (6.6) и Челопеч (2.9).
На другия полюс е силистренската община Кайнарджа с 63.7%, следвана от Котел и Невестино с над 55%. Хората, живеещи с по-малко от 314 лв. през 2016 г. са мнозинство в общо 11 общини, а в цели 70 те представляват над 40% от населението.
Във почти всички области делът на бедните домакинства с деца до 15 г. е по-висок от средните нива, като изключение прави само Смолян, заради най-високия дял на хората над 65 г., живеещи в бедност там (43.2%). Това означава, че въпреки продължителното майчинство в България, отглеждането на деца все още повишава риска от изпадане в бедност, което вероятно е свързано с ниските детски надбавки и доплащането за детски градини, училища и здравни грижи.
Делът на бедните домакинства с деца варира от 7.1% в столицата (едва 0.5% над средното ниво) до 56.5% в Сливен (17.5% над средното за областта). При работещите бедни също има значителен контраст в зависимост от мястото, на което се е случило да изкарват прехраната си. В София те са едва 3.4%, докато в Ловеч, Видин, Разград и Търговище делът им е над 15%.
На общинско ниво разликите в жизненото равнище отново изпъкват много по-рязко. В повече от половината общини над 40% от децата живеят в бедни домакинства, а в десет от тях – над 70%. Това са Кайнарджа, Николаево, Димово, Угърчин, Чупрене, Ружинци, Крушари, Твърдица, Котел и Ябланица.
В близо 3/4 от общините делът на работещите бедни е над средния за страната (около 11%), като достига над 30% в шест общини – Кайнарджа, Котел, Върбица, Ружинци, Невестино, Ковачевци. На практика домакинство, в което хората в работоспособна възраст работят на минималната заплата, лесно може да изпадне под линията на бедността, ако в него има деца, възрастни хора с минимална пенсия или хора с увреждания.
Забележително е половото разпределение на бедността, не толкова в разликите между мъжете и жените, колкото в географското им постоянство. От 264-те общини, за които вече видяхме, че живеят в огромни контрасти, няма нито една, в която дялът на бедните жени да е по-малък от този на мъжете.
About The Author
