Драмата в Странджа освети и подпали онова, което отдавна е най-голямата опасност за обществения мир – липса на доверие във властта и дълго трупан гняв от крещящи неравенства, злоупотреби, несправедливости.
Сега гневът изби до налудничави крайности далеч не само заради очевидно неадекватните реакции на властта в конкретния казус. Това, което кипна пред очите на всички ни, е част и производно от отровната обществена среда, култивирана години наред от безочието и бруталността на властници и присъдружни им олигарси.
Когато с широк размах и без скрупули си претворил в дела поговорката, че „за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони” и когато си „стерилизирал” и медиите така, че дори и оттам да не се отпуска клапата на възмущението, няма на кого да се сърдиш, че кипежът на това възмущение напуква цялата сбъркана конструкция и избива от всички процепи в най-ненадейни посоки.
Разбира се, подобна простичка логическа връзка не е по вкуса на управляващите от ГЕРБ. Затова чрез един свой настоящ и един бивш депутат – Тома Биков и Антон Тодоров, те предпочетоха да съзрат във вълненията около чумата по овцете и козите в Странджа и около съдбата на хората там „заплаха за националната сигурност” и цял антиправителствен заговор. Приписаха участие в заверата вкупом на лидерката на опозиционната БСП, на държавния глава и на забегналия в чужбина шеф на фалираната КТБ, доста интимен с властта в по-ранни времена.
Да беше само тази гротеска – да им се порадваме на комедийните таланти. Но според сценария, подхванат вече и от правителството в цялата му коалиционна пъстрота, оказва се, конспирацията се плете и в медии, и в социални мрежи.
Няма шега, няма майтап – ДАНС вече е впрегната съвсем официално да разследва кои медии са разпространявали най-разпалващи страстите в Странджа фалшиви новини.
Въпреки че е по-логично да се разследва кои длъжностни лица с невежите си и направо вредни действия провокираха цялата криза, обрасла чак на следващ етап с измислици, слухове и истерии. Но естествено, както винаги, по-лесно е пак да са виновни медиите – или представяните за такива.
Разбира се, нека ДАНС разследва и ако установи престъпни помисли в медийното отразяване на създалата се ситуация, нека съдът решава.
Самият подход към въпроса обаче е повече от притеснителен. Гербаджии хвърлят – на пресконференция, медийно! – голословни обвинения за конспирация и „пълзящ преврат”. И това тутакси отприщва реакция на ДАНС. Ами ако самите тези обвинения са фалшиви новини? Има ли проверки и доказателства, установени от специализиран орган? Ако да, къде е разгласяването им?
Засега нещата силно миришат на полицейщина с пряка цел – поредно и директно посегателство срещу медийната свобода. Не че някой още вярва в съществуването ѝ…
Да, много е силен фарсовият привкус в цялата тази нашенска патърдия. Но въпреки това е трудно да не се направи тревожната аналогия с опита на един суров управник в съседна държава, който никого не разсмива, когато под предлог за „съучастие” на цели медии в опит за държавен преврат пълни затворите с журналисти… Ердоган си има дежурното оправдание със заговорника Фетулах Гюлен в странство. У нас за негов аналог очевидно е избран Цветан Василев. Не, че двамата са гюлове и цветя, но всяко сатанизиране априори трудно мели с претенции за правови държави.
Предстои да видим дали скоро като обект на ДАНС и като „заплаха за националната сигурност” у нас няма да цъфне и онова разследване за прословутата „къща в Барселона”, която анонимни видеоклипове във Фейсбук свързват с премиера Бойко Борисов. Разследването бе споменато преди седмица от депутатката от БСП и известна журналистка Елена Йончева.
Тя заговори за това, след като шумни обвинения към нея отправиха депутатът от ГЕРБ Делян Добрев и все същият Антон Тодоров – бляскавото острие по-рано на антигербаджийската, а днес на прогербаджийската пропагадна.
Впрочем, Тодоров никак не обича да му се припомня тази негова метаморфоза, увековечена обаче в собствената му книга от 2013-та „Шайката. Бойко, Росен, Цецо и другите”. И понеже сайтът „Барикада” изказа в публикация отпреди година мнение за превръщането на същия този автор, громящ ГЕРБ, в депутат на ГЕРБ, затова той вече е завел дело срещу сайта за „обида”. Е, междувременно спря да е депутат, след като пак миналата година в пряк ефир се закани на водещия от NOVA Виктор Николаев, че задаваните въпроси могат да му „изядат хляба”. Заканите предизвикаха журналистически протест пред НС и МС.
И ето, сега пък Тодоров-Добрев обявиха, че Елена Йончева имала обща офшорка с Цветан Василев – да, и тук отново се яви призракът на банкера-беглец.
Йончева отсече пред журналисти в парламента: „Ще заведа дело за клевета. Това е пореден опит за клевета срещу депутат и журналист. Ще заведа дело за клевета така, както заведох дело за клевета срещу Бойко Методиев Борисов, дело, което спечелих. Направеното изявление от Делян Добрев и Антон Тодоров е престъпление. Тази клевета и набеждаване няма да спре нашето разследване за къщата в Барселона, информация за която вече се появи в медиите.”
Интересното е, че сюжетът с атаката на Тодоров-Добрев срещу Йончева и нейния отговор се разигра точно на следващия ден, след като самият премиер Борисов реши да алармира обществото, че ГЕРБ бил мишена на зла ченгеджийска акция под името „Пречупване”. На церемония по връчване на наградите „Икономика на светло” на Асоциацията на индустриалния капитал премиерът заяви: „Искам да ви уверя, че полагаме огромни усилия и боят по контрабандата не само няма да спре, но и виждате издиханията им и яростната агресия с жълти, лъжливи и всякакви новини. Акцията се казва „Пречупване” на старите ченгета. Изобщо няма да им се дадем”.
Цитиралият тази фраза сайт Mediapool уточнява, че заради двусмислието на изреченото от Борисов, по-късно от ГЕРБ неофициално разяснили какво точно имал предвид той. А именно: не, че ГЕРБ подема акция „Пречупване на старите ченгета”, а че въпросните стари ченгета водели акция „Пречупване” срещу ГЕРБ.
Кой разбрал, кой не разбрал, и до днес обаче доста медии си въртят това „Пречупване” като правителствена офанзива срещу враговете. Което си е още един белег за състоянието на актуалната медийна каша, така старателно сготвена под крилото на настоящото управление след безкрайните прочиствания на мислещи глави сред журналистите.
Тая каша се готви не от вчера. На колко скандални уволнения на журналисти, спрени предавания, закрити медии, отправени заплахи, заведени дела и финансов натиск срещу журналисти станахме свидетели през годините!… Колко възмущения, декларации, подписки се помъчиха да възпрат този подкопаващ самата демокрация процес!
Съюзът на българските журналисти внесе в две поредни Народни събрания свои предложения за законодателни промени в защита на правата на журналистите, за нов механизъм за подкрепа на печатните медии, за прозрачност в собствеността и финансирането на медиите.
Вместо обаче да бъдат разгледани и придвижени тези инициативи на над 120-годишната независима журналистическа и творческо-синдикална организация, видяхме светкавично приемане на първо четене на вече нашумелия медиен законопроект, внесен съвсем наскоро от емблематичния Делян Пеевски и още трима депутати на ДПС – за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.
УС на СБЖ реагира с остра декларация под заглавието „Спрете гаврата с българската журналистика!” Изреждайки особено зачестилите през последните месеци посегателства над правата на журналистите и свободата на словото, УС на СБЖ посочва също, че законопроектът „Пеевски” е безсмислен, „тъй като не показва ролята на властта при разпределянето на държавни и европейски средства за контролираните от нея медии, продължава да крие непазарното им кредитиране през банки, оставя на тъмно намесата на управляващите в рекламния пазар и разпространението на печата”.
В декларацията пише още:
„Омерзени сме от наглостта на вносителите и безразличието на депутатите, които си затварят очите, че законопроектът се прокарва при явен конфликт на интереси в изгода на Делян Пеевски, не служат на обществения интерес и унижават журналистическата професия.
Нека се вслушаме в истината, изречена от големия български публицист Йосиф Хербст: „Да се спасява страната е едно, а да се спасява правителството е друго. За спасяването на страната може да се пожертва едно правителство. За спасяването на което и да е правителство обаче не може и не бива да се жертва страната.“
Нима ще допуснем българската журналистика да бъде жертвения агнец на властта?”
За да привлече отново вниманието към острата необходимост от защита на правата на журналистите и на свободното слово, СБЖ организира на 12 юли журналистическа дискусия по тези теми, в която се включи широк кръг от колегията. Стана дума и за закона „Пеевски”, и за финансирането на медиите, и за задушаването им чрез разпространителската мрежа, и за концентрацията на рекламата в определени телевизии, и за автоцензурата, и за съдбата на университетската телевизия „Алма Матер” и на в. „Култура”, и за нерешените проблеми в Радио „България” на БНР, и за поредните посегателства над журналисти.
Поредният съвсем „горещ” случай на гавра с авторитетен български журналист се разгоря буквално в навечерието на дискусията – когато върнатата от съда на работа в БНР Лили Маринкова (тя бе уволнена оттам явно нередно през 2016 г.) само броени часове по-късно беше „пенсионирана” по нареждане на генералния директор на националното радио Александър Велев.
На дискусията в СБЖ Лили Маринкова отбеляза, че „личната власт на гендира на БНР е кошмарна и опасна, като на средновековен властник”, а „подслушването и клеветенето в БНР е добило фашизоидни форми, защото вече се подслушва и по коридорите, тъй като генералният директор иска да постигне гробно мълчание.“
В последвалото си интервю за сайта на СБЖ Маринкова допълва:
„Не мога да проникна в начина на мислене на този висш служител. Не е журналист, не е новинар, не желае да има личен имидж. Предполагам, че това е един паникьосан служител, който се опитва да му бъде спокойно, особено в края на мандата, когато му остават 11 месеца. Не иска да има никакви размествания или брожения, защото разбирам, че е паникьосан от разпадането на неговия екип. Сгромолясва се рейтингът на медията, а това е доказвано чрез много изследвания на две успоредни агенции и е излязло в класацията на Медия клуб. Има проблем с целостта на този екип, защото не чувства поддръжка, и това, което успява да закрепи, е да няма нови движения на някаква промяна.”
Дали БНР не е малкото огледало на големия крив образ, който ни боде очите и на ниво управляващи държавата?…
Показателно бе и „продължението” на дискусията в СБЖ. Участвалата в нея председателка на Радиодружение „Подкрепа” в БНР Дарина Григорова, която повдигна въпроса за нерешените проблеми с Радио „България“ , за протестите на музикалните състави в БНР и за непрозрачното разпределение на бюджета на обществената медия, още на следващия ден стана обект на натиск. Тя бе привикана от началника си – главния редактор на Радио „България” Атанас Ценов, който я подкани да си пусне един ден платен отпуск за синдикална дейност, тъй като била отишла на дискусията на СБЖ в работното време, маркирано от 9 до 17 ч. (дискусията бе от 11 до 13 ч.). Независимо, че същия ден тя е била на работното си място от 7 до 18 ч., с изключение на часовете на дискусията, и че е изтъкнала несъвместимостта на функциите ѝ като репортер със „заковано” работно време. А по отношение на дискусията Ценов изкоментирал, че тя не е важна за отразяване, щом за нея не съобщава Би Би Си… Всичко това Григорова е описала в свое изложение до синдикатите в БНР.
Ето с какво се занимава ръководството на Радио „България”, спасено миналата година от кроеното му от Александър Велев закриване след мощна обществена мобилизация и обсъждания в две парламентарни комисии плюс изразена позиция от президента. И до днес обаче не не са изпълнени основни положения, за които се обявиха преди година и протестиращите против идеята за закриването журналисти от Радио „България”, и СБЖ, и синдикатите, и депутатите. Не са възстановени звуковите файлове на предаванията на чужди езици, не е възстановена закритата Арабска редакция, не е осигурен необходимият кадрови състав и финансов ресурс за нормалното осъществяване на чуждоезикови емисии и т.н.
И още един казус, пряко свързан със съдбата на Радио „България”, броени дни след дискусията в СБЖ претърпя главозамайващо развитие. На 16 юли всеизветната Бетина Жотева, продължаваща да членува в СЕМ, се похвали из симпатизиращи ѝ медии, че е успяла да осъди депутата от БСП и журналист Александър Симов за „обида” – заради негови изявления от парламентарната трибуна и публикации по неин адрес.
От изявленията на Жотева трудно ще се разбере за какво става дума, затова трябва да се припомни, че въпросните прояви на Симов не са паднали от небето върху невинната ѝ главица, а бяха предизвикани от нейно собствено изригване със заплахи към журналист, задал ѝ публично (по време на заседание на парламентарната Комисия по културата и медиите относно Радио „България”) въпрос, който не ѝ хареса. Симов, както и сам той сочи в своя Фейсбук профил, тогава просто реагира на нападките на членка на СЕМ – орган, призван да следи за етиката и свободата на словото в електронните медии – срещу вършещ работата си журналист. Впрочем, по същия начин – гневно, с възмущение срещу Жотева – реагира тогава и огромна част от журналистическата гилдия.
Заплашеният от нея журналист бях аз и затова съм повече от наясно със същността на случая. Изумително е наистина как сега, една година по-късно, Жотева продължава да го интерпретира през някаква химерична „интрига”, поднасяйки го преобърнат с краката нагоре към вече заетата с други, по-актуални проблеми публика. Ето какво казва тя сега пред „24 часа”: „Да, cгpешиx, когато казах на Къдринка Къдринова да не ме вкарва в интpиги, за което бях достатъчно порицана и от гилдията, и от самата себе си. Изчаках 6 месеца, но той (Симов – б.а.) не спря. Затова заведох дело в първия работен ден на 2018 г.”
Някой разбира ли от това за какво точно е била порицана Жотева от гилдията?
Онова, което предизвика всеобщото възмущение на колегите, включително и на Александър Симов, бяха следните фрази на Жотева, произнесени на 15 юни 2017 г., след мой въпрос за изясняване на информация относно нейни позиции по казуса с Радио „България”, по време на заседание на парламентарната комисия по културата и медиите:
„Много внимателно! Ама много внимателно! Значи, който се е опитал да ме вкара в интрига, не е прокопсал. Те поне знаят…Много внимателно! Ама много внимателно с мен специално!”.
На уточняващия ми въпрос „Това заплаха ли е?” получих тогава и изчерпателен отговор: „Абсолютно. Пред всички”. За да не остане нещо недоразбрано, Жотева уточни още: „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става”.
Ето, видяхме. Тя заведе дело срещу Александър Симов за 23 000 лв. и го осъди на първа инстанция за 7000 лв. Той пък реагира така: „Няма да се откажа. Ще обжалвам. Има още две инстанции и съм убеден, че там искът ѝ ще падне. Персоната Бетина Жотева не ми е интересна и заради това никога не съм я обиждал. Изказах политическа оценка за една държавна служителка, която заплаши журналист. И ще продължа да го правя.”
Може би някой смята, че прекалено се отдалечихме от Странджа, чумата, козите, агнетата, пастирите, възмутените и възмутителните? Не, точно там сме, при всичко това, което концентрира нашия живот в България. При цинизма и подмяната. При гнева и отчаянието. И при необходимостта от кураж да им кажем всички заедно СТИГА!
Не можем, а и не бива да се опитваме да влизаме в мисленето на хората, олицетворяващи всичко онова, срещу което трябва да издигнем нашето СТИГА!
Всеки следващ ден ни дава само още и още поводи за СТИГА!
Ето най-пресните, които, разбира се, ще остареят и ще бъдат избутани от нови, още преди електронната система да успее да качи този текст на сайта.
ВМРО например обеща наесен да ни подари законопроект срещу фалшивите новини (поводът, естествено, е пак драмата в Странджа) – и, сещайте се, как макиавелистки може да бъде употребен той за заюздване на всякаква неудобна журналистика. Особено в съчетание със закона „Пеевски”…
Медиите пък на същия Пеевски – „Монитор” и „Телеграф” – направо призоваха за „прочистване” на bTV от журналисти като водещия на предаването „120 минути” в тази телевизия Светослав Иванов, който задал неудобен въпрос на бизнеспартньор на крупния издател на двата вестника…
Но има и светъл лъч за оптимистичен финал поне на този коментар. Цялата шумотевица от последните дни се оказа недостатъчна, за да се прихлъзнат нечуто и незабележимо внесените от „Атака” и ВМРО скандални поправки в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, които пряко облагодетелстваха едри олигарси – като Кирил и Георги Домусчиеви или пак Делян Пеевски.
След острата обществена реакция президентът Румен Радев наложи вето върху набързо пробутаните през пленарна зала с доста шарен вот лобистки поправки. А само броени минути след ветото (26 минути – според „Дневник”) и премиерът Бойко Борисов разпореди на депутатите от ГЕРБ да подготвят нови поправки, „за да отпаднат всякакви съмнения за лобизъм”.
Тове е – само решителното и гръмко СТИГА на възмутените може да задвижва спирачки срещу възмутителното.
About The Author
