През последните няколко седмици имах време да помисля за нещата, случили се през последните няколко месеца. Логично, искам да споделя мислите си и чувствата си за това, което стана.
Както много други хора, моите корени се разпростират извън пределите само на една държава. Докато аз съм израснал в Германия, то корените на моите родители са здраво вкопани в Турция. Аз имам две сърца, едно германско и едно турско. Когато бях малък, майка ми ме научи да уважавам и да не забравям мястото, от което съм дошъл, а това е нещо, което аз все още ценя.
През месец май се срещнах с президента на Турция – Реджеп Ердоган. Това стана в Лондон по време на благотворителна вечеря. За първи път се срещнах с Ердоган през 2010 година, след като той и Ангела Меркел бяха гледали заедно мача между Германия и Турция в Берлин. След това пътищата ни са се пресичали на няколко пъти по земното кълбо. Наясно съм, че моята снимка, на която съм заедно с Ердоган, предизвика голям отзвук в немските медии. И докато много хора могат да ме обвинят, че лъжа или заблуждавам, то аз съм напълно искрен, когато казвам, че снимката нямаше никакъв политически заряд или намерения. Както казах, майка ми не допусна да изгубя своите корени, потекло и семейни традиции. За мен снимката ми с Ердоган нямаше общо с никакви избори или политики, а с това, че указвах уважение на най-висшия държавен орган на родината на моето семейство. Аз съм футболист, а не политик. Срещата ни не беше свързана с никаква политическа подкрепа. Всъщност, когато се видим, говорим винаги за едно и също нещо – футбол, тъй като и той е играл като млад.
Макар немските медии да го изкараха като нещо съвсем различно, то истината е, че ако бях отказал да се срещна с президента, то аз бих проявил неуважение към страната, от която са корените на моите роднини, които са горди до къде съм стигнал. За мен няма значение кой е президентът, важното е, че е президент. Респектът към политическата длъжност е нещо, което съм сигурен, че имат и Кралица Елизабет II и Тереза Мей, които приеха Ердоган в Лондон. Дали ще става въпрос за турския или немския президент, моята постъпка щеше да е същата.
Осъзнавам, че това е трудно за разбиране, защото в повечето култури ролята на политическия лидер не може да се види като отделна от личността му. Но в този случай е различно. Какъвто и да бе резултатът на отминалите избори, или на тези преди тях, то аз така или иначе бих направил тази снимка.
Наясно съм, че съм футболист, който е играл в три от най-оспорваните първенства в света. Имах щастието да получа подкрепата на своите съотборници и треньорски екипи в германската Бундеслига, испанската Ла Лига и английската Премиер лига. В допълнение, в течение на моята кариера, се научих да се справям и с медиите.
Много хора говорят за моето представяне – някои ме поздравяват, а други ме критикуват. Ако даден журналист или експерт открие грешки в моята игра, тогава аз мога да го приема – не съм перфектен футболист и това често ме мотивира да работя и да се трудя повече. Но онова, което не мога да приема, са непрекъснатите обвинения от немските медии към моето двойно гражданство и фактът, че една проста снимка беше изкарана виновна за лошото представяне на цял един отбор на Световното първенство.
Определени немски вестници използват моята история и тази снимка за своята дясна пропаганда, за да подклаждат своята политическа кауза. Защо иначе ще използват снимки и заглавия с моето име като директно обяснение за поражението в Русия? Те не критикуват моето представяне, не критикуват представянето на моите съотборници, те просто нападат моите турски корени и уважението ми към тях. Това преминава граници на личното пространство, които никога не бива да бъдат преминавани, тъй като вестниците се опитват да настроят нацията срещу мен.
Онова, което също намирам за разочароващо, са двойните стандарти на медиите. Лотар Матеус, легендарният бивш капитан на Германия, който в момента има официален статут на почетен капитал на националния отбор, се срещна с друг световен лидер преди няколко дни (става дума за руския президент Владимир Путин – бел.ред) и не получи почти никакви критики в медиите. Въпреки неговата роля за отбора, медиите не поискаха и от него публични обяснения и той продължи да представлява играчите без каквито и да било порицания. Ако медиите смятат, че е трябвало да бъда оставен извън отбора за Световното първенство, то те би трябвало да считат, че неговият статут също би трябвало да бъде отнет? Правят ли ме моите турски корени по-удобна цел?
Винаги съм смятал, че „партньорство“ означава подкрепа в добри и лоши моменти. Наскоро планирах да посетя бившето си училище в Гелзенкирхен, заедно с двама от партньорите си в благотворителна фондация. В рамките на една година спонсорирах проект, в който деца имигранти, деца от бедни семейства и други деца могат да играят футбол заедно и да научат някои социални правила за живота. Но дни преди плануваното пътуване, аз бях изоставен от т.нар. ми „партньори“, които повече не искаха да работят с мен. Освен това училището е заявило на моите мениджъри, че не искат да ходя там, защото „се страхуват от медиите“ заради моята снимка с Ердоган и особено „с оглед на дясната партия“, която е във възход в Гелзенкирхен. Честно казано, от това наистина ме заболя. Макар да съм бил техен ученик, принудиха ме да се почувствам нежелан.
В допълнение към това бях напуснат и от друг партньор. Тъй като те са спонсори и на немската футболна федерация, бях извикан, за да взема участие в промоционално видео за Световното първенство. Но след въпросната снимка ме извадиха от кампанията и отмениха всички рекламни дейности, които бяха планирани. За тях вече не беше добре да имат нещо общо с мен и нарекоха ситуацията „кризисен PR“. Това е доста иронично, тъй като германското правителство обяви, че техни продукти са имали незаконни и неоторизирани софтуерни устройства, които са поставяли клиентите под риск. Стотици хиляди техни продукти са изтегляни от пазара. И докато аз бях критикуван и ми беше търсено обяснение от националния отбор, нямаше такова нещо към спонсора на националния отбор. Защо? Не съм ли прав да си мисля, че това е по-лошо от една снимка с президента на държавата на моите родители? Какво има да каже немската футболна федерация по този въпрос?
Както вече казах, „партньорите“ би трябвало да бъдат заедно във всички ситуации. Adidas, Beats и BigShoe бяха невероятно лоялни и продължиха да работят с мен през това време. Те успяха да надмогнат безсмислиците, създадени от германската преса, и продължихме своите проекти по начин, който ме прави щастлив да участвам в тях. По време на Световното първенство работихме заедно с един от тези спонсори и успях да помогна за операциите на 23 деца в Русия – нещо, което съм правил и преди това в Бразилия и Африка. За мен това е най-важното, което правя като футболист, но въпреки това вестниците не намират място, за да обръщат внимание на такива неща. За тях дали аз ще бъда освиркан или ще имам снимка с турския президент е по-важно от това да помагат за операции на деца по света. Те също имат платформа да събират внимание и средства, но са решили да не го правят.
Това, което най-много ме ядоса в последните месеци, беше колко зле бях третиран от Немската футболна федерация и главно от нейния президент Райнхард Гриндел. След снимката с президента Ердоган бях помолен да съкратя отпуската си и да отида в Берлин, където да дам общо изявление, за да прекратя всички спекулации и да разясня този казус. Аз се опитах да обясня на Гриндел моя произход и съответно причината за тази снимка, а той беше по-заинтересован да дискутира собствените си политически виждания и да се присмива на моето мнение. Макар неговите действия да бяха арогантни, ние се съгласихме, че най-важното в този момент бе да се фокусираме върху Световното първенство и футбола. Затова и не се включих вденя за среща с медиите по време на подготовката за Световното първенство. Знаех, че журналисти, дискутиращи главно политика, а не футбол, ще ме нападнат, въпреки че Оливър Бирхоф се опита да прекрати цялата дискусия още преди приятелската среща със Саудитска Арабия.
По това време се срещнах и с немския президент Щайнмайер. За разлика от Гриндел, президентът Щайнмайер се държа професионално и всъщност беше заинтересован да чуе моето мнение за произхода ми, семейството и решението за снимката. Срещата беше само между мен, Илкай (Гюндоган) и президента Щайнмайер, като Гриндел беше ядосан, че не бе поканен да присъства, за да използва случая за собствените си политически планове. Аз се съгласих с Щайнмайер, че ще пуснем общо изявление по въпроса, като още един опит да преодолеем проблема и да се съсредоточим върху футбола. Но Гриндел беше ядосан, че не неговият екип ще публикува изявлението и че президентът се е заел да реши проблема.
От края на Световното първенство насам Гриндел беше поставен пред силно публично напрежение за решенията си преди турнира, и това беше правилно. Наскоро, той отново каза, че трябва да обясня решенията си публично и ме обвини, че съм главният виновник за слабото представяне на отбора в Русия, въпреки че вече се бяхме разбрали да забравим за случая след срещата в Берлин.
Сега не говоря, защото Гриндел е поискал така, а защото аз искам да говоря. Не мога повече да бъда изкупителната жертва, за това, че той не може да свърши работата компетентно. Знам, че той искаше да бъда вън от отбора още след снимката и публично разпространи своето мнение в „Туитър“ без да се консултира или да помисли за мен, но Йоахим Льов и Оливър Бирхоф застанаха зад мен и ме подкрепиха. В очите на Гриндел и неговите поддръжници аз съм немец само когато печелим, иначе съм имигрант.
Това е защото, въпреки че плащам данъците си в Германия, че дарявам на немските училища за инфраструктура и че спечелих Световната купа за Германия през 2014, аз все още не съм приет като част от това общество. Все още бивам считан за нещо “различно”. Получих наградата “Бамби” през 2010 година като добър пример за успешна интеграция в Германия, получих друга награда през 2014-та от немското правителство, а през 2015-та бях избран за “немски футболен посланик”.
Но въпреки това, не съм германец… ? Има ли някакви критерии да си немец, които не изпълнявам? Приятелите ми Лукас Подолски и Мирослав Клозе никога не биват наричани полски немци, но защо аз съм тогава турски немец? Защото става въпрос за Турция ли? Или защото съм мюсюлманин? Мисля, че именно тук е проблемът. Когато ме наричат турски немец, вече се поставя едно разграничение между хората с фамилии от повече от една страна. Аз съм роден и съм учил в Германия. Защо хората не приемат, че съм германец?
Мнението на Гриндел може да бъде открито и на други места. Бях наречен от Бернд Холцхауер (германски политик) „еб*ч на кози“ заради снимката с Ердоган и турските ми корени. Освен това Вернер Щеер (директор на Немския театър) ми каза „да се разкарам в Анадола“. Както вече отбелязах, да ме критикуваш и обиждаш заради произхода на родителите ми е отвратително преминаване на границите, а да използваш дискриминация като средство за политическа пропаганда е нещо, което би трябвало веднага да доведе до оставки на съответната неуважителна личност. Тези хора използваха моята снимка с Ердоган като възможност да изразят скритите си досега расистки наклонности, а това е много опасно за цялото общество. Те не са по-добри от германския фен, който след мача със Швеция ми каза: „Йозил, ма*ната ти, турско ла*но, разкарай се, турска свиня!“.
Дори не искам да обсъждам омразата в имейлите, заплахите по телефона и коментарите в социалните мрежи, които аз и моето семейство трябваше да преживеем. Всички те представляват Германия от миналото, Германия, която не е отворена към нови култури и Германия, от която аз не съм горд. Убеден съм, че много горди германци, които уважават отвореното общество, ще са съгласни с мен.
Към теб, Рейнхард Гриндел – разочарован съм, но не и изненадан от действията ти. През 2004-та година, докато беше член на германския парламент, ти заяви, че „мултикултурализмът е мит и лъжа“, докато гласуваше срещу признаването на двойното гражданство и наказанието за подкупничество, като също така заяви, чe ислямската култура е станала твърде вкоренена в много немски градове. Това е незабравимо и непростимо.
Отношението, което получих от немската футболна федерация и много други хора ме накараха да не искам повече да нося фланелката на германския национален отбор по футбол. Чувствам се нежелан и мисля, че всичко постигнато от 2009-та година насам е било забравено. На хора с дискриминационни расистки възгледи не би трябвало да се позволява да работят в най-голямата футболна федерация в света, която има много играчи от семейства с двойно гражданство. Поведение като тяхното просто не се връзва с играчите, които те би трябвало да представляват.
Взимам това решение много трудно и след много размисъл, но след последните събития просто не мога да продължа да нося националната фланелка на Германия, докато изпитвам това чувство за расизъм и неуважение. Носех тази фланелка с гордост и вълнение, но сега това не е така. Решението беше изключително трудно, защото винаги съм давал всичко за своите съотборници, за треньорите и за доброто на хората в Германия. Но след като високопоставени служители на федерацията ме третират по този начин, с неуважение към турските ми корени, егоистично използвайки ме за политическа пропаганда, то е време да кажа стига. Не заради това играя футбол и няма просто да стоя кротко и да не правя нищо. Расизмът никога, никога не трябва да бъде приеман.
About The Author
