Seth Ackerman, Jacobin
Просто заради спора, а и защото смятам, че вероятно е вярно, ще допусна тук, че историята, изложена в 29-те страници на обвинителния акт на Робърт Мюлер миналата седмица, е в основата си правилна: руското разузнаване е пробило имейли на Демократическата партия и ги е пуснало в интернет. Целта е била да се помогне на кампанията на Доналд Тръмп и като цяло да се посее хаос в американската политика.
Но ако това беше по същество „атака срещу Америка“, то реакцията спрямо нея е озадачаваща.
Представете си, че Русия започне реална атака – да речем, един изненадващ удар върху кораб на американския флот някъде в международни води. Как ще реагира апаратът за национална сигурност? Първо, предполагаемо, ще се опита да разбере мотивите на Русия и да предположи следващите стъпки. Тогава ще бъдат направени изчисления за това какви военни и политически цели ще се търсят и как да бъдат постигнати благополучно. Ходовете и контрареакциите ще бъдат методично анализирани. И ще бъдат издадени уверени декларации за спокойна решителност.
Нищо от това не се случва сега. Вместо това, мандарините на американската власт и техните послушни коментатори изглежда имат колективен срив. „Предупредителните знаци са там. Системата е под тревога…. Вярвам, че сме в критична точка“, поде националният разузнавач Дан Коат в неотдавнашна реч. „Това трябва да бъде призив за събуждане към Вашингтон: Сянката на Путин е насочена към подкопаване на доверието на американците в нашите институции. Знаем, че Русия се връща през 2018 г. и 2020 г. – трябва сериозно да приемем тази заплаха“, каза републиканския сенатор Бен Сас. „Трябва да се справим с Русия на Путин като с престъпна държава, каквато е“, коментира в Twitter президентът на Съвета по външни отношения Ричард Хас.
Независимо от повсеместните искания за „сериозно отнасяне към заплахата“, нито един от тези гласове не обясни правдоподобно какво трябва да направи САЩ по въпроса. Демократичният сенатор Чък Шчумър настоя Тръмп „да отмени срещата си с Владимир Путин, докато Русия не предприеме видими и прозрачни стъпки, за да докаже, че няма да се намесва в бъдещите избори.” Но как точно ще стане това?
Сравнете реакцията на САЩ с тази на елитите в Европа. През май Европейският съвет за външни отношения – безупречен атлантически тинк-танк, чието настоятелство включва бивш ръководител на НАТО и председател на комисията по външни работи на Бундестага – публикува доклад за това как да се реагира на Русия. Той открои реакцията на френския президент Емануил Макрон като модел.
Русия беше широко заподозряна в използването на подобна тактика, за да потопи кандидатурата на Макрон за изборите през миналата година. „Но Макрон мъдро избегна превръщането на намесата на Русия в централна тема в кампанията“, посочва докладът. „Вместо това, той се съсредоточи върху проблемите на Франция и как да възроди Европа. Тази комбинация – дръж Русия под око, но се съсредоточи върху дома – се оказа ефективен начин за спечелването на френски гласоподаватели и справянето с руската намеса“.
След това Франция спокойно предприе практически стъпки за справяне с проблема. Нейната агенция за киберсигурност беше подсилена. Националната избирателна комисия „създаде механизъм, позволяващ на кандидат да поиска разследване, ако открие кибер пробив“. Електронното гласуване в чужбина беше съкратено като предпазна мярка.
„Макрон заяви категорично, че руските пропагандни канали са разпространили неверни данни по време на изборите“, отбелязва докладът, „но той го направи между другото, без да се поддава на истерията, която толкова често характеризира западните дискусии за Русия като цяло и нейната намеса в изборите по-специално. Френското правителство елегантно пренебрегна хакерска атака в навечерието на изборите и Макрон надделя така или иначе”.
Изглежда ясно, че сегашната паника в кръга на властта във Вашингтон всъщност не е отражение на величината на възприеманата заплаха от Москва. Тя отразява паниката, че някой като Тръмп може да спечели избори в САЩ. Ако действията на Русия, действително са оформили резултата – а аз се съмнявам, че са го направили – това е станало чрез промяната на малък, незначителен брой гласоподаватели в избори, които така или иначе биха били завързани. Руската намеса не е причината Тръмп да е жизнеспособен кандидат за президент.
През 90-те години, когато американската власт беше на върха на успеха си и агресивното „подпомагане на демокрацията“ в чужбина беше на мода, нейните евангелисти се присмиваха над долнокачествени деспоти като Слободан Милошевич, които се опитваха да се противопоставят на чуждата намеса в политиката си. Това се разглеждаше като крайното признание на слабост – на крехкостта на легитимността на тези лидери.
Сега същите евангелисти издават ежедневни, панически предупреждения за чуждестранната заплаха за Америка от изтекли електронни пощи и тролове в Twitter. Ако целта на Москва е била да подкопае легитимността на американската политическа система, те също много приличат на руски агенти в момента.
