Повече от два пъти се е увеличил броят на работниците от страни извън Европейския съюз, внесени от българските работодатели за 2018-та спрямо 2017-та година, признават официално от Агенцията по заетостта и Инспекцията по труда.
6 389 са регистрираните чуждестранни сезонни работници (за такива се приемат хора, идващи от страни извън ЕС) за първото полугодие на 2018-та, като през същия период на миналата година те са били едва 2 847 или повече от два пъти по-малко, съобщи в интервю за БНР директорът на дирекция „Международна трудова миграция и посредничество“ в Агенцията по заетостта Лилия Георгиева.
Най-голям е ръстът на работници от Украйна, които са над 5000, но става въпрос общо за граждани от 36 държави извън ЕС, сред които още Молдова, Киргизстан и далечни държави като Виетнам и Тайланд.
Ръстът се дължи най-вече на облекчените условия за работодателски внос на работници, които Народното събрание прие още в началото на годината по инициатива на вицепремиера Валери Симеонов и работодателските организации.
За огромния ръст на наетите чуждестранни работници признава и Иван Иванов, директор на Инспекцията по труда във Варна. В интервю за „Фокус“ той посочва, че за цялата минала година наетите чуждестранни работници от трети страни не са достигнали 1 000 души, а в началото на юли 2018-та те са 1200, като хотелите продължават набирането на персонал.
„Процедурата е абсолютно улеснена. При самата регистрация от работодателя се изисква да представи трудов договор, не се изисква да доказва, че сезонният работник е квалифициран“, признава пред БНР Лилия Георгиева, макар в общественото пространство идеята да беше прокарана основно с налагането на мантрата, че „в България липсват висококвалифицирани кадри“.
Още тогава обаче синдикатите сигнализираха, че промените далеч не касаят само висококвалифицираните кадри и по същество целят задържане на ниските заплати чрез внос на работници от страни, в които стандартът е по-нисък.
За първите шест месеца Агенцията по заетостта е разрешила на 97 граждани на трети държави да упражняват висококвалифициран труд със синя карта на Европейския съюз, съобщи още Лилия Георгиева. Това отново са предимно граждани на Украйна, както и такива от Индия и Русия, които работят главно в IT сектора.
И макар бизнеса очевидно да е удовлетворен от ситуацията и да я представя като успех, синдикатите посочват, че няма причини за особена радост, освен за самите собственици на хотели и други предприятия, които разчитат на чуждестранни работници.
„Целта винаги е била ясна – задържане на ниските заплати чрез дъмпинг на заплащането, осъществяван благодарение на вноса на работници от държави, в които стандартът е по-нисък от този в България“, каза за „Барикада“ Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“.
По думите ѝ, друг голям проблем е далеч по-трудното сдружаване на чуждестранните работници и възможността на синдикални организации да стигнат до тях, което естествено способства по-лесната експлоатация на тези работници.
„Тези хора не знаят български език и местните правила и възможности за защита. Дори българинът не познава правата си, какво остава за новопристигнал работник. Чужденците не могат да разчитат нито на институционална подкрепа, нито на помощ и съвет от близки и приятели, което ги прави още по-уязвими и от местните работници“, добави тя.
Подобни случаи, но засягащи български работници в страни от Западна и Централна Европа, търсещи по-добро препитание по същата логика, по която у нас идват украинци, молдовци и т.н., регулярно стават известни в публичното пространство, припомни тя.
„Единственото, което могат да направят, е да си тръгнат. Вече има сигнали, че в някои предприятия се случва точно това. Почти не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че чуждите работници ще бъдат по-малко търпеливи от нас“, каза Григорова.
About The Author
