Марк Андрийсън, рисков инвеститор и един от пионерите на интернет, веднъж заяви следното:
„Разпространението на компютрите и интернет ще постави работните места в две категории. Хора, които казват на компютрите какво да правят, и хора, на които компютрите им казват какво да правят.”
Впоследствие Андрийсън се отметна от тази си декларация и зае по-оптимистична позиция. Но икономистите, които са по-песимистична дружина, приемат вероятността за подобно раздвоено бъдеще по-сериозно. На фона на скоростния прогрес на технологиите за машинно самообучение, все повече изявени изследователи разглеждат въпроса как ще изглежда работата в един свят, изпълнен с компютри, които могат да репликират или надминат много от умствените възможности на човечеството.
Това е различно oт сценария, при който роботите направо вземат работните места на хората и превръщат човечеството в отживелица. Макар някои икономисти да твърдят, че откриват сигнали за причинена от автоматизацията безработица, размерът ѝ все още е много малък, ако изобщо съществува. Тъй като в САЩ заетостта достигна нивата преди рецесията, притесненията, че работните места ще стават все по-оскъдни, се поуспокоиха.
Това обаче не означава, че работните места, които хората ще имат в бъдеще, ще бъдат добри работни места. От десетилетия някои икономисти натякват за технологичните промени, които ще доведат до предразсъдъци основани на уменията – или вероятността новите технологии да възнаграждават хората, които са достатъчно умни или приспособими, за да ги овладеят, докато в същото време обезценяват уменията на всички останали.
С развитието на компютъризацията през 80-те години, както и на фона на разрастващото се неравенство, някои икономисти започнаха да се притесняват, че тези технологични предразсъдъци вече имат голям ефект върху пазара на труда. Тези страхове обаче вероятно са били преждевременни. Публикуван през 2002 г. доклад на икономистите Дейвид Кард и Джон ДиНардо отчита, че неравенството е спряло да нараства през 90-те години, въпреки ускоряването на компютъризацията. Авторите също така отбелязват, че през 80-те е имало свиване на разликата между заплащането на мъжете и жените, макар за жените да е било по-малко вероятно да имат работа, свързана с високи компютърни умения.
Но това, че промяната на „технологичните предразсъдъци” не обяснява 80-те, не означава, че тя никога няма да се случи. През 2010 г. икономистът Дейвид Аутор предупреждава, че рутинните задачи – работни места като поточни линии в производството или традиционна офисна работа – стават все по-автоматизирани. Тези работни места използват много умствен капацитет, но по предвидим, повторяем начин – точно от този тип, който компютрите могат да вършат по-добре от хората. Аутор открива, че приноса на рутинните задачи в пазара на труда в САЩ намалява устойчиво през последните десетилетия:
Също така е възможно „хората, които казват на компютрите какво да правят”, и така се възползват от предимствата на машинната ера, да не са работници, а собствениците на бизнеси. Някои икономисти вярват, че заради евтините технологии делът на труда в глобалните доходи спада. Скорошно изследване на Аутор и Анна Саломонс констатира, че от 70-те години на миналия век в индустрии, отличаващи се с бърз растеж на производителността, използване на международни патенти и въвеждане на роботи, се наблюдава отстъпление на труда за сметка на капитала. Това не е напълно разрешен казус – има и други причини тези фактори да накърняват работниците, а нарастването на капиталовите приходи може да се дължи основно на други сили. Но това изследване разкрива притеснителната вероятност автоматизацията да доведе до окончателната победа на капитала върху труда.
Днес притесненията за генерираното от автоматизацията неравенство отново нарастват заради стъписващото развитие на машинното самообучение. След 2013 г. има рязко повишаване на интереса към тази нова технология, която позволява на компютрите да извършват задачи като разпознаване на изображения и лица, които преди това бяха сфера, достъпна единствено за човешките мозъци.
Същевременно предприемачи и големи корпорации мечтаят да използват машинното самообучение, за да заменят хората в широк набор от задачи, от шофиране на камиони до приготвяне на храна. Рисковите инвеститори наливат пари в стартъп компании за машинно самообучение – което е по-познато с модното, но неточно клише „изкуствен интелект”.
Икономистите, верни на своята „мрачна наука”, са притеснени. Ако машинното самообучение автоматизира задачите, изискващи ниска квалификация, както предвиждат някои, това може да не превърне хората от работническата класа в отживелица, но със сигурност ще направи живота им мизерен. Възможно е да си представим бъдеще, в което хората с ниска квалификация постоянно биват измествани от машини, което ги принуждава постоянно да се прехвърлят към нови задачи – перманентно търсейки ниша, която все още не е погълната от находчивите предприемачи и служещите им роботи – при това при постоянно намаляване на заплащането. Не е задължително този сценарий да включва безработица, но е достатъчно пъклен, за да е причина за притеснение.
Какво може да се направи, за да се избегне подобно бъдеще? Популярните идеи включват безусловен базов доход, държавни гаранции за работните места и субсидии за наемане на работници-хора. Всички тези идеи си заслужава да бъдат пробвани в умерен мащаб, за да се види дали работят. Дори машинното самообучение да не се окаже такава заплаха, каквато някои се опасяват, те могат да са много полезни за намаляване на неравенството.
Друго предлагано решение е фонд за социално богатство – управляван от държавата фонд или група фондове, които ще използват данъчните приходи, за да изкупуват акции на компании и да разпределят дивидентите на гражданите. Подобен фонд може да създаде истинско общество на собствениците, застраховайки работещата част от населението срещу възхода на роботите, като позволява на всеки човек да притежава част от производството на тези роботи. В крайна сметка това изглежда като най-простото и елегантно решение.
About The Author
