Нямат ли край униженията за палестинците? След Осло, след „двудържавното решение”, след години на израелска окупация – на „Зона А” и „Зона C”, които определят под какъв тип окупация трябва да живеят – след мащабната еврейска колонизация на земи, откраднати от арабските им собственици, след масовите убийства в Газа, след решението на Тръмп, че Йерусалим – целият Йерусалим трябва да е столица на Израел, наистина ли от палестинците ще бъде поискано да се задоволят с пари в брой и едно мизерно село? Няма ли вече никакъв срам?
На палестинците скоро ще бъде връчена „окончателна сделка” – „окончателна” в смисъл на крайна, определяща, последна, заключителна, край-на-играта, приеми-или-се-махай, разкарай-ми-се-от-главата, затваряй-кепенците „сделка”. Жалко селце за столица, без край на колонизацията, без сигурност, без армия, без суверенни граници, без единство – в замяна на голямо количество пари, милиарди долари и евро, милиони паундове, зилиони динари и шекели, изобилие от мръсни печалби, истински келепир.
„Вярвам”, каза наскоро престолонаследника Джаред Кушнер, „че палестинският народ не се интересува толкова от опорните точки на политиците, колкото от това да се сключи сделка, която да даде на тях и бъдещите поколения нови възможности, повече и по-добре платени работни места и перспектива за по-добър живот”. Да не би зетят на Тръмп – предприемач и инвеститор, назначен за президентски „съветник” по Близкия Изток – да бълнува? След три арабо-изралески войни, десетки хиляди убити и милиони бежанци, наистина ли Джаред Кушнер смята, че палестинците ще се съгласят на пари в брой?
Нима той никога не е забелязвал, че палестинците, които протестират, страдат и умират, след като загубиха земята си преди 70 години, не са демонстрирали за по-добри пътища, безмитни зони или ново летище? Да не би да си мисли, че хората от Газа излязоха по улиците и тръгнаха към смъртоносната гранична ограда, защото искат нови клиники за бременни? Защо унижава цялото арабско население на Палестина като намеква, че тяхната свобода, суверенитет, независимост, достойнство и национална идентичност са просто „политически опорни точки”? Няма ли край тази лудост?
Не, явно няма. Процеждащите се в израелските медии – начело с многоуважавания Haaretz – подробности за „окончателната сделка” на Тръмп и Кушнер, са следните: Палестинците ще трябва да изоставят Източен Йерусалим като столица на бъдещата „Палестина”, като израелците ще се изтеглят от няколко селища на Изток и Север от града, включително мизерното село Абу Дис, което трябва да се превърне в потьомкинска „столица” на Палестина. Израел обаче ще остане завинаги в Стария град. Тази палестинска държава ще бъде напълно демилитаризирана (толкова за „сигурността”), а всяка еврейска колония, построена на арабски земи- където могат да живеят само и единствено евреи – ще остане. Израел също така ще продължи да контролира цялата Йорданска долина. Право на завръщане на бежанците? Забравете!
А всички тези милиарди за инфраструктурни проекти, за свободна търговска зона в Ал Ариш в Синай, цялото изливане на пари в Западния бряг – ще отидат в корумпираното, арогантно, сенилно, диктаторско управление на Махмуд Абас. Същият Абас, чието лидерство според Кушнер „няма идеи” и не е положило „никакви усилия за предаване на властта” в полза на нов, прагматичен човек, който (и тук идва ново бълнуване) ще е дори още по-податлив, миролюбив и сервилен от самия Абас.
Цялата тази безсмислица зависи от щедростта на Саудитска Арабия – чийто нескопосан престолонаследник изглежда спори по въпроса със своя кралски баща, който не иска да изостави оригиналната саудитска инициатива за палестинска държава със столица Йерусалим. Зависи и от мекушавостта на йорданския крал Абдула, в чиято страна наложеното от МВФ финансово страдание доведе до безпрецедентни бунтове и падане на правителството. Не на последно място зависи и от подкрепата на египетския фелдмаршал/президент Сиси, който теоретично трябва да е доволен да наложи законност и да прибира финансовите облаги от границата с Газа. А, и освен всичко, няма да има реална връзка между Газа и Западния бряг. Хамас са забравени в тази сделка, изглежда.
Да се смее ли човек, да плаче ли? Когато Тръмп премести посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим на фона на клането в Газа, светът изкрещя – но след това млъкна. Съчетанието на кадрите от дипломатическите празненства и масовите убийства на стотина километра по някакъв начин нормализира комбинацията от смърт и несправедливост в арабо-израелския конфликт. Защото напълно им се размина. Ако американски дипломати могат да са център на вниманието, паралелно със снайперистката стрелба по границата на Газа, какво ще е следващото?
Има нещо странно, почти комично във фотографиите на американските дипломатически „миротворци”, наредени около израелския премиер Бенямин Нетаняху. На Запад ние имаме доста солидни морални причини да не натякваме етническия и религиозния им произход. Израелците обаче го правят, философът Ури Авнери го прави, и Haaretz го посочва: всички те са евреи, а поне двама са ентусиазирани поддръжници на израелската колонизация на палестинска земя на Западния бряг. Това се отнася и за посланика на САЩ в Израел, който нарече умерената еврейска група J Street „по-лоши и от каповете” (евреи, служели в администрацията на концетрационните лагери).
Не беше ли възможно сред целия дипломатически корпус от американски „съветници” да се намери поне един американски мюсюлманин, който да бъде включен в екипа? Нямаше ли „миротворците” да са облагодетелствани от поне един глас на мъж или жена, който споделя същата вяра като „другата” страна от предложения арабо-израелски мир?
Явно не. Но нямаше и да има значение. Абас скъса всякакви дипломатически отношения с Белия дом, след като Тръмп призна Йерусалим за израелска столица, и изтегли посланика си от Вашингтон. „Окончателната сделка” оригинално трябваше да е споразумението от Осло, макар че и тогава представляваше чаша с отрова. Това бе последвано от цяла серия миниатюрни оттегляния и по-нататъшна окупация, както и от целеви „антитерористични” конференции. Днес тази сделка се е свела само до тоталното унижение на палестинския народ – няма Източен Йерусалим, няма край на колонизацията, няма признаване на правото на завръщане, няма държава, няма бъдеще. Само пари.
About The Author
